отвя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време отвя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време отвя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време отвя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време отвя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време отвя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време отвя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отвя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отвя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отвя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отвя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отвя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отвя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отвя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отвя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отвя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отвя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отвя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отвя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отвя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отвя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отвя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отвя̀вайки - деепричастие отвя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отвя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отвя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отвя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отвя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отвя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отвя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отвя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отвя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отвя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отвя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отвя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отвя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отвя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отвя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отвя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отвя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отвя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; отвèя, -èеш,
мин. св. отвèях и отвя̀х, прич. мин. св. деят. отвèял и отвял, -а, -о, мн. отвèли, прич. мин. страд. отвèян и отвя̀н, -а, -о, мн. отвèни и отвя̀т, -а, -о, мн. отвèти, св., прех. 1. Обикн. за вятър, въздушна струя и под. — с веене отнасям нещо настрана, надалече; извявам. Пожарът не можеше да се пренесе върху другите саплъци и върху сградите, защото вятърът идеше отгоре, откъм чифлика и отвяваше искрите надолу към противната страна. Й. Йовков, ЧКГ, 282. Вятърът е отвял снега от другата част на покрива и той изглежда още по-вехт и прогнил. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 372. Ето вече цял живот стърчи бориката над урвата и рони семена.. Но вятърът ги отвява. Н. Хайтов, ШГ, 207. Той е гологлав — вятърът е отвеял капелата му и тя е паднала на земята. Т. Влайков, Пр. I, 211. Станоя въздъхна облекчено. Дъхът му отвя няколко хартийки от масата. А. Христофоров, А, 268.See more2. С веене отделям плявата от зърното, за да го почистя; вея, извявам. У Ангелови не завари никого. Само Калина с децата отвяваше жито на хармана. Никола взе една лопата и започна да подмята нагоре житото. В. Геновска, СГ, 488. Вълкадин си мислеше и за оная вечер през август, когато след като отвяха, сред хармана светна като злато голям куп жито. Й. Йовков, ЖС, 125. Отвяха толкова царевица, Севда и Стойко се съсипаха да въртят тежката веялка.. само зълвата не се показа на хармана. Г. Караславов, С, 112. За ден-два тя обра малкото слънчоглед,.. очука го, отвя го на старото решето и го сложи в хамбара. Ст. Марков, ДБ, 409. Орачът разорава земята, после посява семето на плодовете в нея; посеяното изникнува, пораснува, завързува, узрява; тогаз той го пожънва, овръхва го, отвява го и го прибира в житницата. П. Р. Славейков, ПЧ, 22-23. отвявам се, отвея се
страд. Мъглата навремени се отвява от вятъра и разкрива зейналата бездна. Бл. Димитрова, Лав., 118. Вятърът кара кораб по водата, вятър връти жерк, на вятър се отвява жито на гумно и проч. Н. Геров, ИФ I, 173.
◊ Отвява ме / отвее ме вятъра някъде. Разг. Отивам някъде без посока, без цел, неопределено къде. — Знаете ли защо дойдох тук чак от Шумен? — попита все тъй загледана пред себе си. — Нищо чудно — отвърна Вардарски небрежно. — Даскалска участ. Човек може да ни срещне по всички пътища, накъдето вятъра ни отвее. Д. Талев, ПК, 185. Да видя и града Ла Плата. А след това кой знае накъде ще ме отвее вятъра. Б. Шивачев, ПЮА, 130.