отда̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време отда̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време отда̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време отда̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време отда̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време отда̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време отда̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отда̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отда̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отда̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отда̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отда̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отда̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отда̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отда̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отда̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отда̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отда̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отда̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отда̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отда̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отда̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отда̀вайки - деепричастие отда̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отда̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отда̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отда̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отда̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отда̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отда̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отда̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отда̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отда̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отда̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отда̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отда̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отда̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отда̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отда̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отда̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отда̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТДА̀ВАМ, -аш, несв.; отда̀м, отдадèш, мин. св. отда̀дох, прич. мин. св. деят. отда̀л, прич. мин. страд. отда̀ден, прех. 1. В съчет. със същ. ж и в о т, с и л и и под. Давам, посвещавам изцяло, напълно (живот, младост, сили и под.); жертвам, обричам. Проф. Балан става първият негов [на университета] ректор. От тоя момент нататък той отдава силите си като университетски преподавател на образованието на българската младеж. П. Динеков, С, 1954, кн. 11, 168. Но и няма по-вярно изпитание на волята.. от това изпитание, когато се намираш в ръцете на своя смъртен враг, да преодолееш чувството на страх до степен да отдадеш живота си за делото, на което служиш. К. Ламбрев, СП, 38. И искам щедро, волно да отдавам / това, що в мен гори, трепти и пее. Е. Багряна, ВС, 10. Ти възторжено отдаде / в непрекъснат бой със злото / свойте сили, вечно млади. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 146. Искаше ми са сичката земя да обхода, / искаше ми са на нея любов да найда / и на тая любов, да отдам и сам себе. Л. Каравелов, Съч. I, 7.
2. В съчет. със същ. п о ч и т, у в а ж е н и е и под. Оказвам, засвидетелствам (почит, уважение и под.). Той ясно виждаше, че отношението вън от вкъщи не бе се изменило: там му отдаваха същото уважение, както и по-рано, вслушваха се в думите му. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 345. Убийството на Алеко Константинов се преценява като политическо убийство. Нашата честна общественост отдава заслужена почит на прекрасния човек, гражданин и писател. Лит. ХI кл, 10. — С благодарност приемам голямата чест, която ми отдавате. Обещавам ви да дода тържествено да открия новия храм на културата в нашия роден градец. Ст. Л. Костов, Г, 81. След колесницата се редеше безкрайна върволица от официални лица.. от приятели и почитатели.. и много още безимен и безличен народ, дошъл да отдаде последна почит на видния покойник. Елин Пелин, Съч. IV, 154.
3. В съчет. със субст. прил. д ъ л ж и м о т о, з а с л у ж е н о т о, н е о б х о д и м о т о и под. Отчитам, отбелязвам, изтъквам нечий принос, заслуги за нещо. Ако на различни хора зададете един и същи въпрос: доволни ли сте вие от съвременното състояние на медицината? — получените отговори ще бъдат твърде близки — „Не съвсем!“.. Естествено трябва да отдадем дължимото и на успехите на медицината, които са грандиозни. Ц. Цанев и др., ЧП, 163. Би трябвало да му призная — мина му през ума, — а аз го усуквам.. само и само да омаловажа стореното от него. Боже мой, как не умеем да отдаваме на хората заслуженото!... Г. Мишев, ЕП, 103. Така би се научил нашият народ, не при хленчене и плач да отдава заслуженото на своите първенци, а широко да разтваря сърцето и душата си за тия, които са носили и носят радост и светлина в неговия живот. К, 1926, бр. 73, 2.
4. С предл. н а. Обяснявам си със, смятам нещо за резултат, следствие от нещо друго. Тя в щастието си не разбираше хладината на Станкината душа към нея. Тя отдаваше всичко на болестта ѝ и се молеше Богу за нейното здраве. Елин Пелин, Съч. III, 128. По тялото му [на Борис] пълзяха тръпки, болеше го глава.. Той отдаваше всичко това на умората и горещината. Д. Димов, Т, 527. По едно време предметите добиха онова съмнително освещение, което не знаеш на кой фактор да отдадеш: на зората ли, на месечината ли. Ив. Вазов, Съч. ХV, 51. Много хора не сполучват в своите дела, и тъй го отдават това на тежките времена, на конкуренцията, на спирането на търговията и пр. К. Кърджиев, А, 322.
5. Спец. За вещества — освобождавам, отделям, излъчвам (електрони, енергия, топлина) при химични или физични реакции. Има елементи, чиито атоми могат да отдават и приемат електрони, и в зависимост от броя на тези електрони се определя валентността и характерът на елемента. Хим. V кл, 1950, 21. При ударите електричните заряди им [на атомите на веществото, от което е изграден проводникът] отдават част от кинетичната си енергия. Физ. VII кл, 1982, 54. Когато приемаме студени храни и питиета или се допираме до студени предмети, тялото ни отдава топлина по пътя на провеждането. Анат. VIII кл, 121. Горенето е химическа реакция, при която въглеродът, водородът и други елементи отдават електроните си на кислорода. ВН, 1960, бр. 2860, 4.
6. Остар. Смятам някого или нещо за извършител или причина за появяването на нещо; приписвам. В многостранни и местни вестници са явява един документ, съчинението на когото отдават на генерала Игнатиева. НБ, 1876, бр. 5, 20. От списателите в Асенево време първ е бил блаженейший патриарх Теофилакт.., нему отдават и житието на тивериополските мъченици. Д. Войников, КБМ, 132. Старите гърци отдавали изнамерванието да ся прави хляб на Церера и на Триптолема. Пч, 1871, кн. 1, 11. Тии българи [селяните] живеят друголюбно между си, и съхранили са почти първобитное неповинно начъртание стараго живота, кого вси изискатели славянских древностей отдават славянъм. Г. С. Раковски, П I, 29. отдавам се, отдам се страд. Захарий се наведе и му [на монаха] целуна ръка, а после се наведе и целуна края на дрехата му. Почит, която се отдава на малцина. Вл. Свинтила, СЗЗ, 105. Не зная на какво може да се отдаде мирното поведение на тая сган. К. Величков, ПССъч. I, 42.
ОТДА̀ВАМ СЕ несв.; отдам се св., непрех. 1. Влагам всичките си сили и възможности, цялото си време, подчинявам цялото си съществуване на някого или на нещо; посвещавам, отделям. Аз вече зная, че за каквото и да се заловиш, ти му се отдаваш с цялата си душа. П. Вежинов, ВР, 211. Той се беше отдал на България, а влюбил в Рада. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 94. Зает от сутрин до вечер с огромна, но приятна работа в театъра, дишащ неговия въздух, който упойва и заграбва човека до края на живота му, Яворов се отдава изцяло на драматургията. М. Кремен, РЯ, 147. Станка като стана булка, разцъфтя.. Тя се отдаде на къщата си и стана робиня на Еньо. Елин Пелин, Съч. III, 137.
2. С предл. н а. Силно се увличам от нещо; пристрастявам се. Да, татко Пиер се чувствуваше вече уморен, търсеше все по-често удоволствията на живота, отдаваше се.. на риболовен и автомобилен спорт, на приключения с млади жени. Д. Димов, Т, 61. Опити от победите, болярите.. настървено се отдали на разгулен живот. Й. Радичков и др., ГСП, 128.
3. Оставям се напълно, изцяло, безпрекословно във владение на нещо или на някого. Сънят тежеше на клепките им и те се отдаваха на сладката умора. И. Петров, НЛ, 110. От тебе искам само едно — да не се отдаваш на черни мисли и на плач. К. Петканов, В, 195. Там, на това тихо, свято, пусто място до реката, аз се отдавах на блажени мечти. Ил. Волен, МДС, 15. Нима отдавна — / тъй както се на Бога / в молитвен час отдава някой стар монах / на обич истинска, ти не внушавах страх / от утрешна измяна? К. Христов, ВС, 90.
4. За жена — оставям се да бъда обладана. Случайните докосвания, когато Марина му помагаше, засилваха парливата увереност, че тая жена ще му се отдаде, стига да посегне. Ем. Станев, ТЦ, 40. Кълна се в паметта му [на баща си], че до днес съм ти била вярна като куче — но отсега — по-скоро ще се отдам на първия минувач, отколкото да позволя да се докоснеш до мен. Г. Стаматов, Разк. II, 190. Тя му се отдаде с всичкия порив на младостта, с покорството на узрял плод, който сам пада на земята. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 379. Воеводов пристъпи напред и привлече към себе си Евдокия. Жената се отдаваше жадно и с изгаряща покорност. А. Михайлов, ДП, 108.
ОТДА̀ВА МИ СЕ несв.; отдадè ми се св., непрех. 1. Успявам, съумявам да извърша, да направя нещо; удава ми се. Острите му очи следяха отдалеч разговора между Борис и Коен, мъчейки се да отгатнат съдържанието му по мимиката на лицата им. Но това не му се отдаваше. Д. Димов, Т, 138. — Ето един истински герой. Ти се мъчиш да му подражаваш, но не ти се отдава. К. Петканов, В, 8. Разследване, значи, правите! В такъв случай няма какво да приказваме. Мъчно ми се отдава да разплитам глупави плетеници. Разплитайте ги сами. Вл. Полянов, ПП, 227. Колкото и да се мъчех да достигна гнездата им [на пчелоядите], не ми се отдаде. Ем. Станев, ЯГ, 23.
2. Справям се лесно, усвоявам с лекота нещо; удава ми се. Ще ви назначим за изпитвателен срок, ако журналистиката ви се отдаде, ще ви преназначим. Сл. Македонски, ЕЗС, 132. — Химията, математиката, колкото и да ми се отдаваха, ми бяха неприятни и не ги учех. Ив. Сарандев, ЕС, 27. Върнали се от училище.. подготвяха уроците си (това им се отдаваше лесно, защото в клас не си [Сандо и Ламбо] говореха и внимаваха). Цв. Чалъков, ЗИК, 62.
3. В съчет. със същ. с л у ч а й, в ъ з м о ж н о с т и под. Случва ми се, получавам възможност; удава ми се. И той [Борис] усещаше прилива на ония сили, които щяха непременно да му потрябват, ако му се отдадеше щастливият случай да излезе по някаква работа извън затвора... Г. Караславов, Т, 108. — Ако ти се отдаде случай насам, ела ни заобиколи. Х. Русев, ПС, 17. Обзе ни горчиво разочарование — трябваше да преминем над Индия, без да я видим. Ще ни се отдаде ли втори път в живота такъв шанс? П. Вежинов, ДМ, 96.
◊ Отдавам значение