отѝване - единствено число, нечленувано отѝването - единствено число, членувано
See more
ОТЍВАНЕ, мн. -ия,
ср. Отгл. същ. от отивам (в 1, 2, З и 4 знач.) и от отивам си. От тяхното [на Хасан паша и Али бей] отиване и досега селото катадневно са е нападало от башибозуци. СПл, 1876, бр. 29, 115. Когато си роди дете, ако в тая къща дойде някой, без да знае за случившото се, на отиването си остава на детето една чиста монета. СбНУКШ ч. III, 32.See more