отка̀рвам - първо лице, единствено число, сегашно време отка̀рваш - второ лице, единствено число, сегашно време отка̀рва - трето лице, единствено число, минало свършено време отка̀рваме - първо лице, множествено число, сегашно време отка̀рвате - второ лице, множествено число, сегашно време отка̀рват - трето лице, множествено число, сегашно време отка̀рвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отка̀рвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отка̀рвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отка̀рваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отка̀рваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отка̀рвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отка̀рвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отка̀рващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отка̀рващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отка̀рващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отка̀рваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отка̀рващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отка̀рващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отка̀рващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отка̀рващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отка̀рващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отка̀рвайки - деепричастие отка̀рвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отка̀рвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отка̀рвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отка̀рвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отка̀рвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отка̀рвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отка̀рвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отка̀рвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отка̀рвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отка̀рван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отка̀рвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отка̀рваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отка̀рвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отка̀рваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отка̀рвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отка̀рваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отка̀рвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отка̀рваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТКА̀РВАМ, -аш, несв.; отка̀рам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Водя, завеждам животно или стадо някъде, като направлявам, насочвам движението му; закарвам. Конекрадците.. подкопаваха стените на дамищата, влизаха вътре и откарваха конете. Й. Йовков, АМГ, 42. И затъгува малката Гюргя по своята родна планина. Как хубаво си живееха те двамата с Гига.. Всяка сутрин те се срещаха накрай село и откарваха воловете си нагоре в планината. Г. Райчев, В, 23. Гонил ли ви е пъдар през бодливи стърнища? Откарвал ли е добитъка ви в общинския капан? К. Калчев, ПИЖ, 71-72. Помни тя и една сутрин, когато откарвала кравата, че видяла край ручея да минава младият Раиф. Л. Александрова, ИЕЩ, 277. Русалката се криела в водата, / кога на изток видят се зари, / откарвал си далеч овчар стадата / в зелените балкани и гори! С. Румянцев, Ст, 95.
2. Карам, правя да се движи до определено място някакво превозно средство; закарвам. Такъв ред беше заведен от години — дядо Ганчо откарваше колата у дома си, слагаше нещо за ядене на воловете и рано сутринта се стягаше да тръгват по просия за манастира. Г. Караславов, СИ, 10.
3. Придвижвам някого или нещо от едно място на друго с превозно средство; закарвам. Есенно време.. Тонка правела вино, което през пролетта Тихо откарвал в Сакча. Н. Ферманджиев, РХ, 262. Някои по-предприемчиви граждани започнали да откарват стоки и храни от Западна Европа на Изток, а оттам докарвали метали, подправки, оръжия и др. ценни стоки. Ист. VI кл, 66. Пред околийското цвилеха военните коне,.., стенеха ранени войници, които техни обезоръжени другари откарваха в градската болница. Ем. Станев, ИК III и IV, 435-436. Търговци събирали тия платна и откарвали ги в Делиормана. Т. Влайков, Пр. I, 87. Рогача остана така полегнал, с лице нехайно обърнато към небето. Защото през ден отиваше в града, откарваше сено, слама, изсъхнали агнешки кожи или жито на богаташа Цеко. П. Михайлов, ПЗ, 126. // За превозно средство — закарвам някого или нещо някъде. Кравефермата все повече укрепваше. Всяка сутрин идваше камионът и откарваше гюмове с прясно, топло още, благоуханно мляко. Ил. Волен, МДС, 216. Една затворена кола бързо откарва двамата арестувани в Обществената безопасност. М. Гръбчева, ВИН, 255.
4. Принудително отвеждам някого някъде; закарвам. Турската власт.. арестува наклеветения Левски и го откара в Пловдив. Ив. Унджиев, ВЛ, 60. Това бяха те — неговите [на Левски] другари. Откарваха ги на заточение... Ст. Дичев, ЗС II, 803.
5. Разг. За път, улица и под. — водя до определено място. Тая улица ще те откара право до гарата.
6. Непрех. Разг. Извършвам се, продължавам известно време, обикн. продължително; трая. Обсъждането на плана ще откара като че ли до вечерта.
7. Прен. Диал. Извършвам някаква работа, изработвам нещо леко и бързо в голямо количество; отхвърлям. Гледаше при туй по-рядко да я вдига от стана, та повечко работа да откарва. Т. Влайков, Пр. I, 129.
8. Диал. Открадвам.