ОТКРА̀Я нареч. В крайната част на някакво място, в самия край на нещо; накрая.
Гробът на момчето ѝ бе открая, Каласура стигна до него напреки, тътрузейки нозе в гъстата кал. Ал. Томов, П, 5. Но същия знак учител Никола дава и на децата, дето са зад нас, на втория чин открая. Т. Влайков, Пр I, 330. — Искам на Габрово да ида, открая да го запаля. Д. Яръмов, БП, 104.See more