отмя̀там - първо лице, единствено число, сегашно време отмя̀таш - второ лице, единствено число, сегашно време отмя̀та - трето лице, единствено число, минало свършено време отмя̀таме - първо лице, множествено число, сегашно време отмя̀тате - второ лице, множествено число, сегашно време отмя̀тат - трето лице, множествено число, сегашно време отмя̀тах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отмя̀тахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отмя̀тахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отмя̀таха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отмя̀таше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отмя̀тай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отмя̀тайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отмя̀тащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отмя̀тащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отмя̀тащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отмя̀таща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отмя̀тащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отмя̀тащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отмя̀тащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отмя̀тащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отмя̀тащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отмя̀тайки - деепричастие отмя̀тал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отмя̀талия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отмя̀талият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отмя̀тала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отмя̀талата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отмя̀тало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отмя̀талото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отмя̀тали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отмя̀талите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отмя̀тан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отмя̀тания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отмя̀таният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отмя̀тана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отмя̀таната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отмя̀тано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отмя̀таното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отмя̀тани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отмя̀таните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТМЯ̀ТАМ1, -аш, несв.; отмèтна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. отмèтнат, св., прех. 1. Мятам1, отхвърлям нещо настрана, назад. Мама трепна, отметна ризата, която кърпеше от скута си и стана. К. Калчев, ПИЖ, 15-16. Сякаш мечка стръвница беше излязла, скачат вълкодави отгоре ѝ, а тя с един удар на лапата си ги изтърбушва и отмята в близкия храсталак. А. Гуляшки, ЗВ, 518. Кораби имаше много, но един се хвърляше в очи .. Какъв остър кил! Този дори при неголяма скорост ще отмята на две страни сребърнозеленикави брезги. Н. Антонов, ВОМ, 143. Младият професор четеше високо, въодушевено и бързо отмяташе малките листчета. Д. Калфов, Избр. разк., 68. В лицето му биеше твърд, ситен сняг и вятърът отмяташе полите на балтона му. Ем. Манов, ДСР, 297. // Отклонявам, отмествам (обикн. с рязко движение) встрани или назад (глава, коса и под.). Той пристъпяше със ситни крачки, свиваше краката си в коленете, навеждаше се и пак се изправяше, като отмяташе главата си назад. М. Марчевски, ОТ, 401-402. Стъпяше тъй, че всичките ѝ гривни и нанизи звънтяха, или пък с особено задоволство отмяташе назад някоя плитка от косите си. Й. Йовков, Ж 1945, 33. Най-напред от автомобила слезе високо русокосо момиче с тънка, къса, пъстра рокля.. То отметна русите си къдри и размаха ръце. Г. Караславов, Избр. съч. II, 138. Животните сепнато отмятаха глави и очите им при случайно попаднал лъч светваха с всички цветове на дъгата. Д. Вълев, 3, 253. Кончето отмята / грива / настрана — / поздрав за земята / с едрите зърна. Цв. Ангелов, НП, 48. За тази цел гребците сядали на земята в такъвзи ред, в какъвто трябвало да седят на корабите и после.. ту отмятали горнята половина на тялото си назад.., ту са навеждали напред, като си протягали ръцете. Н. Михайловски, РВИ (превод), 222. // Отмахвам, отхвърлям встрани (завивка, покривало и под.). Когато в стаята всички заспаха.., Манолчо отметна завивката, стъпи тихо на пода,.. обу се и леко хлопна вратата зад себе си. Кр. Григоров, ОНУ, 168. Преди да заспя отметнах тежкия вълнен юрган и се загледах през отворения прозорец към мастиленото небе, обсипано със звезди. А. Каралийчев, НЗ, 204. Маджурина отмята качулката на нападателя, познава онова макере Никола Керанов. Д. Вълев, Ж, 59.See more2. Остар. Отхвърлям, отказвам, отблъсквам, отричам нещо. И така, недейте отмята молбата ни, а свършете една добра работа. АНГ I, 526. Наистина, правителството отмята всичките ония, които избира патриаршията и заповяда да ся викат за събора представители от всичките епархии. АНГ I, 228. Такова е преданието устно, което повсему вероятно и ние не отмятаме, ако и да противоречи друго едно предание, защо всичките тия предречени работи да са станали по смерти преподобнаго. Неофит Рилски, ОМР, 20-21.
3. Остар. Отразявам (светлина и под.). Месецът няма своя светлина, а само отмята като едно огледало, колкото светлина му пада от слънцето. Й. Груев, Лет., 1872, 105. Той [диамантът] а̀ко и да е безшарен, отмя- та всичките шарове на дъга. Д. Мутев, ЕИ, 125. Няма ни едно тяло, което да повръща и отмята назад всичката светлина, что удари на него, а всяко поглъща по нечто от светлината. Й. Груев, Ф (превод), 124. отмятам се, отметна се страд. Ондулираният кичур [коса] се разделя на две, като горната част се отмята малко встрани, а долната се прибавя към един прав, тънък пласт коса със същата широчина, взет отдолу. Г. Георгиев и др., ФПБ, 66. Асен не съобрази, че под завесата насреща има врата и преди да успее да скрие портрета, завесата се отметна и на прага.. застана братовата му жена. О. Василев, Т, 208. Сивата престилка на прозорчето се отметна и Иловица се вторачи навън, още сънлива и разчорлена. Г. Караславов, Тан., 55.
ОТМЯ̀ТАМ СЕ несв.; отмèтна се св., непрех. 1. Отклонявам се, отмествам се встрани или назад. Дако.. улови бързо Николица с две ръце за главата, извърна я и жадно впи устни в устните ѝ. Но смутеното момиче опита да се защити, отметна се с все сила. Г. Райчев, ЗК, 45. Скочи на задните си нозе препускащият след тях кон, дигна се високо ведно с ездача си и току се отметна встрани. Д. Талев, С II, 225. Атанаска се изчерви, позасмя се, навеждайки глава. Двете ѝ плитки се отметнаха и легнаха върху тънката, избеляла блузка на гърдите ѝ. Кр. Григоров, И, 52. Той посегна към детето, но то се отметна рязко и неприятно настрана и се вкопчи в рамото на майка си. Г. Караславов, ОХ III, 409-410.
2. Отказвам се от това, което съм казал, решил, обещал, не държа на думата си. И увлечен от мисълта за бързата и лесна печалба, той решаваше още на другия ден да започне уреждането на заема. Ала на сутринта се размисляше и се отмяташе. Нека да почака. Г. Караславов, ОХ I, 341. — Не съм бил пиян и му помня приказката.. Сиромах човек нали съм, всичко може да ми каже и после да се отметне. Кл. Цачев, ГЗ, 51. — Ти помниш ли си думата? Искам да съм сигурен — ще ни станеш ли кума? — Гледай го, че аз отмятала ли съм се някога? В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 13. Мнозина му подхвърляха било на шега, било от желание да му помогнат, но дали не щяха да се отметнат, щом разберяха, че работата идва до съд! Ст. Даскалов, СЛ, 375. Сега има много работи за мене, но ни на една не ся вдавам и ни от една не ся отмятам. АНГ I, 405.
3. Разш. Отказвам се да поддържам, подкрепям някого или нещо. — Дойде до нашите уши, че при теб идвали пратеници от великия доместик, за да узнае ще ли се отметнеш от Кантакузин. Ст. Загорчинов, ДП, 408. Същата година цар Иван Срацимир се отметна от Търновската патриаршия и се подчини на Константинополската. Ем. Станев, А, 103. Още в началото на войната някои от местните феодали започнали да се отмятат от Самуил и да преминават на страната на Василиий. Ист. Х-ХI кл, 1965, 55. — Бива ли сега да се отмятаме, сиреч, от старите наши славни писания? Ив. Вазов, Съч. VIII, 40.
ОТМЯ̀ТАМ2, -аш, несв.; отмèтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отмèтнат, св., прех. 1. Отбелязвам, слагам някакъв знак, че нещо е проверено, прегледано. Понеже знае от по-рано колко и кои деца подлежат на обучение, брат ми изпълнява само една формалност. Извиква ги при себе си едно по едно.., запитва ги за имената им и ги отмята в приготвения списък. Чудомир, Избр. пр, 167. В селското училище идваха мобилизираните, където ги приемаше един черен, с дебели подстригани мустаци капитан, отмяташе ги по списъка и ги пращаше в съседната стая. Д. Кисьов, Щ, 119. В стаята се намираха около урната застъпниците на кандидатите, председателят на бюрото, Чернев и двама членове, които вписваха и отмятаха гласоподавателите. К. Калчев, ЖП, 109.
2. Отброявам. До него седна стрико Климе, извади броениците си и бавно почна да отмята зърната. Д. Спространов, ОП, 113. Взе да разказва колко пъти в живота си е бил мамен от електротехници. Докато си припомняше епизодите и отмяташе измамниците на пръсти, дъщеря му се съсипа от кашлица. Й. Попов, СЛ, 12. отмятам се, отметна се страд.