отпеча̀твам - първо лице, единствено число, сегашно време отпеча̀тваш - второ лице, единствено число, сегашно време отпеча̀тва - трето лице, единствено число, минало свършено време отпеча̀тваме - първо лице, множествено число, сегашно време отпеча̀твате - второ лице, множествено число, сегашно време отпеча̀тват - трето лице, множествено число, сегашно време отпеча̀твах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отпеча̀твахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отпеча̀твахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отпеча̀тваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отпеча̀тваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отпеча̀твай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отпеча̀твайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отпеча̀тващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпеча̀тващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отпеча̀тващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отпеча̀тваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпеча̀тващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отпеча̀тващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпеча̀тващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отпеча̀тващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпеча̀тващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отпеча̀твайки - деепричастие отпеча̀твал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отпеча̀твалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отпеча̀твалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отпеча̀твала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отпеча̀твалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отпеча̀твало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отпеча̀твалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отпеча̀твали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отпеча̀твалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отпеча̀тван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отпеча̀твания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отпеча̀тваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отпеча̀твана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отпеча̀тваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отпеча̀твано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отпеча̀тваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отпеча̀твани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отпеча̀тваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 отпечатвам - издавам (книга и др.) - обнародвам - публикувам 2 отпечатвам - публикувам - печатам - помествам (в периодично издание)
ОТПЕЧА̀ТВАМ1, -аш, несв.; отпеча̀там, -аш и отпеча̀тя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Напечатвам, печатя нещо. Камен пишеше всички материали [за вестника] на восъчния лист и ги отпечатваше на циклостил. К. Ламбрев, СП, 162-163. — Татко, дай да чукна една буква! — Хитрушата използува моето разнежване и отпечата една буква. Ст. Даскалов, ЕС, 205. В 1841 г. Иван Богоров отпечатва в Одеса ликовете на „българските царе Йоанна Асена и Йоанна Шишмана и българския лев“. Б. Пенев, НБВ, 26. Сегашното книгопечатание, с което ние скоро и евтино отпечатваме множество копия от едно съчинение и ги пръскаме по света, е изнамерено и прието в Европа около 1450 година. Т. Икономов, ЧПГ, 115. Аз искам да разкажа още за празника на момичетата и за празника на момчетата.. За този празник японските пощи отпечатват и нарочна марка. К, 1963, кн. 2, 38. // Издавам ( книга и под.). Минал гръцката школа в Котел и гръцката бейска академия в Букурещ, Берон се задържа известно време в Брашов, гдето през 1824 г. отпечатва своя знаменит „Буквар с различни поучения“. М. Арнаудов, БКД, 10. Той все пак доживя да отпечата поне първия том от тях, а вторият — печатаха вече неговите наследници. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 11. Започна да къса ръкописите си, да се отвращава от всичко, което беше написал и отпечатал. Л. Гуляшки, Л, 56.See more2. Оставям отпечатък, следа от нещо. Ала ние бяхме непълнолетни. И следователно, не можехме да подпишем протокола. Тогава кметът накара мама да отпечата палеца си върху празната хартия. К. Калчев, ПИЖ, 30. Тя беше стъпила на плочите с боси, изцапани крака, които бяха отпечатали стъпките си по пода и това ядоса повече чистия старец. Елин Пелин, Съч. IV, 47. Тихичко някой се възправи, луната го надзърна и отпечата сянката му върху каменната стена. Р, 1926, бр. 225, 3. Уморени бяха и хората, и конете: безсънната нощ беше отпечатала по лицата своята тревога. Л. Стоянов, Б, 92. отпечатвам се, отпечатам се, отпечатя се страд. Приготвени са били и други полезни книги, като „Богомилската история“ и те трябвало по-скоро да се отпечатат, за да може „да се умножи науката в нашето отечество, за да се просвети народът ни, останал толкова време в темнота“. М. Арнаудов, БКД, 10. Скратяванието на металите ся доказва с това, че на тях могат да ся отпечатат различни образи, както например на монетите. Ив. Гюзелев, РФ, 7-8.
ОТПЕЧА̀ТВАМ СЕ несв.; отпеча̀там се, отпеча̀тя се св., непрех. 1. Откроявам се, лича. Тук-там растеше здравец и папрат, но на места пътят беше гол и по черната влажна земя ясно се отпечатваха най-различни следи на дивеч, минал оттук призори. Ем. Станев, ПЕГ, 109. С неимоверно усилие на волята тя се мъчеше да бъде равнодушна. И това равнодушие донякъде се отпечатваше върху лицето ѝ. Г. Караславов, ОХ IV, 18. По много места затрупаните кости от животни ся впили и отпечатали по варовити мягки камъние и по тия отпечатки ние намираме, че едно време е имало много чудни риби. Й. Груев, Лет., 1872, 131. Неговите отечески грижи и трудове не забавиха да се отпечатат и на неговото лице. Ил. Блъсков, КУ, 17.
2. Обикн. с предл. в и в съчет. с: п а м е т, с ъ з н а н и е и под. Обикн. за впечатления, думи и под. — оставам трайно, запазвам се (в паметта, съзнанието); запечатвам се, запаметявам се. Беше цветна картичка — общ изглед на Цюрих. И този общ изглед на града, в който учеше Тъкачев, така се отпечата в съзнанието на Станка, че през нощта тя го сънува. Г. Караславов, ОХ I, 297. Изминали са почти четири десетилетия от деня.., но погледът, с който ме измери тогава моят брат, сякаш се е отпечатал в зрителната ми памет само преди някакви си четири минути. А. Гуляшки, ДМС, 163. „В моята памет ся отпечатват известни мотиви — легенди, исторически предания, — тъй дълбоко, че аз ги спазвам живо до 40-50 години“. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 181. Костов гледаше неподвижно Ирина.. Стори му се, че в лицето на това момиче имаше нещо одухотворено и красиво, което измъчваше, което се отпечатваше в съзнанието завинаги и оставяше след себе си тъга, копнеж и усещане за недостижимост. Д. Димов, Т, 119.
ОТПЕЧА̀ТВАМ2, -аш, несв.; отпеча̀там, -аш и отпеча̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отварям нещо запечатано; разпечатвам. Неда, която знаеше, че една честна девойка не трябва да приема никак писмо от человеци, занесе принцовото писмо на баща си без да го отпечати. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 322. отпечатвам се, отпечатам се, отпечатя се страд.
ОТПЕЧА̀ТВАМ СЕ несв.; отпеча̀там се и отпеча̀тя се св., непрех. Отварям се, разпечатвам се.
отпечатвам (комп.) - print