отпразну̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време отпразну̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време отпразну̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време отпразну̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време отпразну̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време отпразну̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време отпразну̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отпразну̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отпразну̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отпразну̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отпразну̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отпразну̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отпразну̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отпразну̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отпразну̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отпразну̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отпразну̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отпразну̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отпразну̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отпразну̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отпразну̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отпразну̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отпразну̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отпразну̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отпразну̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отпразну̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отпразну̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отпразну̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отпразну̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отпразну̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отпразну̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 ознаменувам (събитие или годишнина и др. - отбелязвам - отпразнувам 2 отпразнувам - поливам (разг.) - празнувам (успех и др.)
ОТПРАЗНУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Чествам, празнувам изцяло, докрай. — Данчето се разшета.. да ни нагости.. Искаше да отпразнува заедно с нас оживяването си. Ст. Даскалов, ЕС, 122. На 14 м[иналия] м[есец] българският народ отпразнува за пръв път деня на земята, която дава на всички чрез жилавата ръка на земеделеца най-необходимото стопанско благо — хлябът. БР, 1931, кн. 4-5, 126. — По едно коняче с кафе или? .. — Щом господин лейтенантът се въздържа и аз се отказвам. Но ще отпразнуваме по подходящ начин нашата среща в най-скоро време. Б. Балабанов, Избр. п II, 62. Императорът Теодос Великий като видя, че неговият син Аркадий достига на възраст, тържествено го провъзгласил за наследник на престола. Народът, обрадван, отпразнува тоя ден с веселби. У, 1871, бр. 63, 121. отпразнувам се страд. — Да, сватбеният ден е най-важен в живота на едно момиче и затова трябва да се отпразнува колкото се може по-тържествено. Елин Пелин, Съч. II, 113. С неописуем блясък и великолепие, с небивала тържественост се отпразнува юбилеят. Ив. Вазов, Съч. ХI, 62.