отпъту̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време отпъту̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време отпъту̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време отпъту̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време отпъту̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време отпъту̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време отпъту̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отпъту̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отпъту̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отпъту̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отпъту̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отпъту̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отпъту̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отпъту̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпъту̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отпъту̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отпъту̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпъту̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отпъту̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпъту̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отпъту̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпъту̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отпъту̀вайки - деепричастие отпъту̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отпъту̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отпъту̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отпъту̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отпъту̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отпъту̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отпъту̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отпъту̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отпъту̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ОТПЪТУ̀ВАМ, -аш,
св., непрех. Заминавам, тръгвам на път, обикн. с превозно средство. И тъй, вместо да замина за Холивуд, аз отпътувах с един параход за добитък към Европа. Б. Шивачев, ПЮА, 169. Няколко пъти през нощта Фани си казваше уверено, че на другия ден ще отпътува за Мадрид. Д. Димов, ОД, 174. За България [Нако] отпътува с едно сандъче, в което бил скъ̀тал за спомен няколко златни монети с образа на Линкълн. Г. Алексиев, ДЦ, 85. Той [полякът] ми каза, че ще отпътува за в Турско, за да познае живота и обичаите на тамошните. АНГ I, 702. // За превозно средство — заминавам, потеглям. Архиепископът и Славейков се качили на парахода, който веднага дигнал котва и отпътувал за Одеса. Ст. Дичев, ЗС I, 33. Параходната сирена изсвири тревожно и машините затрещяха в черната вода. „Левиатан“ се заклати и отпътува към миражната обетована земя. Св. Минков, Избр. пр, 68.See more