отру̀пвам - първо лице, единствено число, сегашно време отру̀пваш - второ лице, единствено число, сегашно време отру̀пва - трето лице, единствено число, минало свършено време отру̀пваме - първо лице, множествено число, сегашно време отру̀пвате - второ лице, множествено число, сегашно време отру̀пват - трето лице, множествено число, сегашно време отру̀пвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отру̀пвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отру̀пвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отру̀пваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отру̀пваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отру̀пвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отру̀пвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отру̀пващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отру̀пващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отру̀пващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отру̀пваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отру̀пващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отру̀пващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отру̀пващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отру̀пващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отру̀пващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отру̀пвайки - деепричастие отру̀пвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отру̀пвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отру̀пвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отру̀пвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отру̀пвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отру̀пвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отру̀пвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отру̀пвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отру̀пвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отру̀пван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отру̀пвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отру̀пваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отру̀пвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отру̀пваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отру̀пвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отру̀пваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отру̀пвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отру̀пваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТРУ̀ПВАМ, -аш, несв.; отру̀пам, -аш,
св., прех. 1. За сняг, цвят и под — покривам изцяло нещо или някого, като се трупам, наслагвам върху него; обсипвам, засипвам. На сутринта осъмнахме в педя тежък сняг. Отрупа цъфналите дръвчета, преви към земята разлистените вече клони. В. Караманчев, ЧЗ, 234. Беше красиво както винаги, когато млад сняг отрупа дърветата. В. Андреев, ПР, 175. Обилен цвят отрупа дървесата. Ив. Карановски, Разк. I, 159. През влагата на очите си виждат нещо необикновено: няма я черната пръст — върху нея се извисява хълм от венци и цветя .. Венци отрупват гроба и на другия ден — цели седмици поред. Н. Христозов, ПД, 29.See more2. В съчет. с предл. с и същ. име (в мн.). Покривам изцяло нещо или някого, като го посипвам, затрупвам с това, което означава съществителното; обсипвам, засипвам. Лена си замина на третия ден след погребението. Поля каменливото гробче, отрупа го с есенни цветя, плака, скуба си косите. Х. Русев, ПЗ, 256. Мама го отрупа с черги и кожи, но все му беше студено. Тресеше го. Г. Белев, ПЕМ, 134. Няколко пъти правиха водосвет,.., посребриха иконата на Божията Майка, отрупаха с дарове Св. Иван Изцелителя, но нищо не помогна. Елин Пелин, Съч. I, 71.
3. Прен. С предл. с и същ. име (в мн.). Предлагам, давам на някого голямо количество от нещо; обсипвам. Когато [камиларят] си тръгна, селяните го отрупаха с подаръци. Г. Алексиев, ДЦ, 79. Царят ме благослови, отрупа ме с невиждани дарове и ми пожела добър път. Св. Минков, ПШ, 128. Мнозина от сътрудниците на нашите периодически списания в едно и също време отрупват, даже с едни и същи произведения, и сп. „Ново време“ и списанието „Българска сбирка“. Д. Благоев, ЛКС, 74. Навсякъде ни посрещаха с думите: „Панкините деца идат!“, и ни отрупваха с орехи, ябълки, пари и бонбони. А. Михайлов, ДШ, 24. Не, тя не искаше този мил Орфей, този вълшебен музикант, този красив и кротък младеж да ги остави. Тя ще го отрупа с подаръци, каквито още никой не е получавал, но ще го задържи в столицата. Г. Караславов, Избр. съч V, 284.
4. В съчет. с предл. с и същ. (в мн.) в ъ п р о с и, п р е д л о ж е н и я, ш е г и, и д е и и под. Отправям към някого това, което означава съществителното; обсипвам, засипвам. — Къде по това време? Защо си идвала? У кого си ходила? — Марина я отрупа с въпроси. Г. Караславов, ОХ II, 613. Иванка вървеше с майка си, която триеше сълзите си с едната ръка, а с другата притискаше Норето до гърдите си, като не преставаше да отрупва дъщеря си със съвети и заръки. П. Здравков, НД, 112. Славов е прав: да, той е чиновник и завижда на тоя здрав, жизнен старец, който самодоволно се усмихва в сивата си брадичка и непрестанно го отрупва с шеги и закачки. Х. Русев, ПЗ, 118-119. Никой от певците на любовта — .. — досега не е имал щастие да бъде отрупан с такива комплименти. П. П. Славейков, Събр. съч VII, 117.
5. Прен. В съчет. с предл. с и същ. в н и м а н и е, г р и ж и и под. Проявявам към някого някакво отношение, изразено чрез съществителното; обграждам. Отрупаха го с внимание и грижи. То [момчето] беше на върха на щастието си. К. Калчев, ЖП, 367. При Гурковото появяване в долината на Тунджа и в старозагорската равнина, селата се дигаха цели да посрещат с триумф гостите, гощаваха ги, отрупваха ги с нежности. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 157. отрупвам се, отрупам се страд., възвр. и взаим. Софрата бързо се отрупва с мек бял пшеничен хляб, печен в кооперативната фурна, със свински луканки. Г. Караславов, Избр. съч III, 233. Спокойни най-напреж, а после разярени, / едни се други те отрупваха с укор — / и почнатия тих изпървом разговор / от миг на миг след туй по-лих и буен става. П. П. Славейков, КП ч. III, 31.
ОТРУ̀ПВАМ СЕ несв.; отру̀пам се св., непрех. С предл. с . Покривам се обилно по цялата си повърхност с нещо. Дойде пролетта. Клоните на бадема се отрупаха с цветове и къщичката се губеше сред тях като в розово облаче. П. Славински, МСК, 83. Тук има ябълки и круши, / .. / До пояс в снега се гушат. / За студ не са и чули. / Защото аз за тях се трудя — / на топличко да спят, / та като дойде пролет чудна, / да се отрупат с цвят. М. Лъкатник, ВП, 84. Когато завали през зимата и къщи, и дървета, и коли, се отрупват със сняг.