отстоя̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време отстоѝш - второ лице, единствено число, сегашно време отстоѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение отстоѝм - първо лице, множествено число, сегашно време отстоѝте - второ лице, множествено число, сегашно време отстоя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време отстоя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време отстоя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отстоя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отстоя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отстоѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отстоѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отстоя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отстоѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отстоѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отстоя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отстоя̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отстоя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отстоя̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отстоѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отстоѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отстоя̀н - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отстоѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отстоѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отстоя̀на - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отстоя̀ната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отстоя̀но - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отстоя̀ното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отстоѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отстоѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТСТОЯ̀1. Вж. о т с т о я в а м1.
ОТСТО̀Я2. Вж. о т с т о я в а м2.
ОТСТОЯ̀3, -оѝш,
мин. св. -оя̀х, несв., непрех. С предл. н а и обст. поясн. Намирам се, разположен съм на известно разстояние от нещо. Тия две противоположни гористи урви, .., имаха всяка своята особена растителност, като че отстояха на кой знае какво разстояние една от друга. Ив. Вазов, Съч. ХV, 17. Раковски посочи с ръка побития в пясъка кол за връзване на лодки, който отстоеше на четири-петстотин метра. — При даден знак бягайте до ей оня кол, избиколете го и се върнете тук. Ст. Дичев, ЗС I, 214-215. Кокаленският, .., манастир се намира на левия бряг на Искъра .. и отстои на 21 километра от София. П. Делирадев, В, 297. Селото отстоеше на петнадесетина километра от града. К. Константинов, Избр. разк., 69. Около обяд ние тръгнахме за към фабриката — .. — която отстои на 3-4 километра от града. БД, 1909, бр. 30, 1. — Колко далеч отстои от нас [луната]? — .., не може никой да знае, нъ говорят да отстои около 60 хиледи левги. Г. Икономов, КЗ, 3. Екватор или Равноденник е един голям кръг, който отстои равно и от двата полюса, та дели земното кълбо на две равни полукълба — северно и южно. Ив. Момчилов, МПЗ, 7.See more