о̀тстъп - единствено число, нечленувано о̀тстъпа - бройна форма о̀тстъпът - единствено число, членувано - пълен член о̀тстъпи - множествено число, нечленувано о̀тстъпите - множествено число, членувано
О̀ТСТЪП м. 1. Разстояние, на което нещо отстои от някого или нещо назад или навътре.
Комбайните се наредиха един до друг, един зад друг, на еднакъв отстъп встрани и назад. Д. Цончев, ЛВ, 234. Едва в етажа стената .. отстъпва силно назад, .., а с отстъпа си създава място за една тераса над лоджията. М. Бичев, АНВ, 48.See more2. Остар. Отстъпка, отбив. Каква ли още глупост щеше да нареди Селим хан, дано опази с нови отстъпи и преговори своите смотани низами? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 490. Изчисляват например толкова на сто печалбите и загубите, лихвите, отстъпа, който се прави върху плащането или теглото на стоки. К. Кърджиев, А, 223-224.
3. Индив. Отстъпване, отстъпление. Стои офицер и изтръпнал / подава му [на генерала] някаква тайна повеля. / — Инструкция нова! Каква ли ще бъде? / А! Плана за отстъп... Назад да се върнем? Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 87. Отново патрули безшумно заемат / окопи и нощния отстъп прикриват. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 202-203.
отстъп (комп.) - indent