оту̀чвам - първо лице, единствено число, сегашно време оту̀чваш - второ лице, единствено число, сегашно време оту̀чва - трето лице, единствено число, минало свършено време оту̀чваме - първо лице, множествено число, сегашно време оту̀чвате - второ лице, множествено число, сегашно време оту̀чват - трето лице, множествено число, сегашно време оту̀чвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време оту̀чвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време оту̀чвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време оту̀чваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време оту̀чваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време оту̀чвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение оту̀чвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение оту̀чващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие оту̀чващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие оту̀чващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие оту̀чваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие оту̀чващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие оту̀чващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие оту̀чващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие оту̀чващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие оту̀чващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие оту̀чвайки - деепричастие оту̀чвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие оту̀чвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие оту̀чвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие оту̀чвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие оту̀чвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие оту̀чвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие оту̀чвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие оту̀чвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие оту̀чвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие оту̀чван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие оту̀чвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие оту̀чваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие оту̀чвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие оту̀чваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие оту̀чвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие оту̀чваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие оту̀чвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие оту̀чваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТУ̀ЧВАМ, -аш, несв.; оту̀ча, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Обикн. с предл. о т. Правя така, че някой да се откаже, да престане да върши нещо, обикн. отрицателно, вредно, на което се е научил, което е свикнал да прави. Противоп. приучвам. — Твоят тридесетгодишен мир отучи войската от някои нейни добри навици, тя е поизостанала в обучението, пък и в оръжието, особено — в защитното. А. Гуляшки, ЗВ, 419. От морето, както и от цигарите, могат да те отучат само тежка болест или смъртта. Н. Антонов, ВОМ, 8. Ние ще го отучим да пие, но ще трябва и за него едно писъмце. Ив. Хаджимарчев, ОК, 53. Вместо да разказва по-нататък как отучили този човек от лошия му навик [да изплезва език], ние бихме предпочели да ни беше казал той [Матей Преображенски] нещо повече за себе си. Н. Хайтов, Хд, 137. То [момчето] ходило на четири крака, скакало повече от вълците и толкова било навикнало на този вървеж, щото не било възможно да го отучат. Т. Икономов, ЧПГ, 65.See more2. Разг. За ученици и учители — провеждам допълнително обучение за компенсиране на пропуснати занятия, часове от дни, които са определени за празници, в друг ден. Днес ще отучваме понеделника. Нали беше 1 май. отучвам се, отуча се страд.
ОТУ̀ЧВАМ СЕ несв.; оту̀ча се св., непрех. Отказвам се от нещо, на което съм привикнал, от някакъв навик; отвиквам. Противоп. приучвам се. Тая ракия той беше се научил да пие още през ергенските си оргии с гевендии из бостаните и кованлъците, не можа да се отучи от нея. Й. Йовков, ПК, 153. Другите лисици страняха от колибите. Беше ги страх от злите кучета, .. Но като се настървеше някоя на кокошки, мъчно се отучваше. П. Здравков, НД, 132. Колко пъти го мъмреха, колко пъти го съветваха да се отучи от тоя навик да бърза. Но Мирчо Николов не искаше да разбере. Д. Калфов, СбХ, 77. Ти си научена на много и нашироко, но ще трябва да се отучиш. С меко сърце и широки пръсти дом не се събира. К. Петканов, ДЧ, 226. — Ох, Ирмане, как не се отучи да правиш комплименти! Все такъв си остана... — укори го с усмивка старата. П. Славински, ПЗ, 282. Научи се поп на пражен боб; свърши са боб, отучи са поп. П. Р. Славейков, БП I, 296.