отхвръ̀квам - първо лице, единствено число, сегашно време отхвръ̀кваш - второ лице, единствено число, сегашно време отхвръ̀ква - трето лице, единствено число, минало свършено време отхвръ̀кваме - първо лице, множествено число, сегашно време отхвръ̀квате - второ лице, множествено число, сегашно време отхвръ̀кват - трето лице, множествено число, сегашно време отхвръ̀квах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отхвръ̀квахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отхвръ̀квахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отхвръ̀кваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отхвръ̀кваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отхвръ̀квай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отхвръ̀квайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отхвръ̀кващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отхвръ̀кващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отхвръ̀кващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отхвръ̀кваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отхвръ̀кващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отхвръ̀кващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отхвръ̀кващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отхвръ̀кващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отхвръ̀кващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отхвръ̀квайки - деепричастие отхвръ̀квал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отхвръ̀квалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отхвръ̀квалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отхвръ̀квала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отхвръ̀квалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отхвръ̀квало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отхвръ̀квалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отхвръ̀квали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отхвръ̀квалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 пораствам - израствам - отраствам - възмъжавам - отхвръквам (разг.)2 пораствам - израствам - издължавам се - отхвръквам (разг.) - източвам се (разг.)
ОТХВРЪ̀КВАМ, -аш и (рядко) отхвъ̀рквам, -аш, несв.; отхвръ̀кна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. 1. За насекоми, птици — отлитам; отхвърчавам. Отнякъде шумно долетя едър, черен бръмбар, мушна се дръзко между белите китки, после пак отхвръкна, завъртя се над най-високите клонки на сливата и пак изчезна. Д. Талев, СК, 18. Забелязваше се как се дигнеше пчела, .., след нея политваше друга, трета и отхвръкваха накъм улицата. Кр. Григоров, Р, 43-44. И летни птички ще отхвръкнат / от нас към друг, незнаен кът. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 139. ● Обр. Мислите ѝ отхвръкнаха към Скопие, помилваха Дима. Видя го да лежи в студената стая. К. Петканов, МЗК, 113. Мисълта ми е отхвръкнала далеч в моето детинство. Позната улица с порутени къщурки и килнати тараби от гнили, посивяли дъски. К. Кюлявков, СПП, 14.See more2. С голяма скорост, стремително преминавам във въздуха някакво разстояние, обикн. като резултат от удар, сблъсък с нещо; отскачам, отхвърчавам, отхвърчам. Бойчо дигна теслата и я заби в трупа. Отхвръкна тресчица и го удари по бузата. К. Петканов, ОБ, 50. Пожарът на двете къщи взимаше ужасен характер: запалени дървета, дъски, гвоздеи нажежени отхвръкваха надалеко с пукоти и трясъци и падаха, като метеори въз другите жилища. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 109. Внезапно пада и той насред път .. Шапката му отхвръква встрани. З. Сребров, Избр. разк., 98. Той тичаше тъй силно, че единият му чехъл отхвръкна и се удари о стената до желязната решетка. Св. Минков, СЦ (превод), 35. Сприхчивият кон, .., силно ритва Митра, който отхвръква три разкрача надалеч ни жив, ни умрял. Ил. Блъсков, КУ, 5.
3. Прен. Израствам, пораствам бързо на височина. Цонка! Сега си я спомни. Беше наистина мъничко, дребничко, с овално лице, черничко, с живи очи момиче. Сигурно е отхвръкнала, може да е станала хубава девойка, щом привлича очите на сина ѝ. А. Михайлов, ДП, 42. — А това Димовото ли е?... Я, какъв ми е отхвръкнал... Та накъде, дядо Марко? З. Сребров, МСП, 75. Къщата позна отдалеко, все тази си беше. Само дърветата бяха отхвръкнали, вдигаха се високо над окъртения зид. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 25.