отчая̀ние - единствено число, нечленувано отчая̀нието - единствено число, членувано отчая̀ния - множествено число, нечленувано отчая̀нията - множествено число, членувано
ОТЧАЯ̀НИЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Състояние на пълна безнадеждност, на крайна отпадналост на духа. —
Загина, загина България! — казваше той в отчаяние. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 171. В село завърлува невярна болест — .. Отчаяние и безутешна скръб се възцари в сърцата. Елин Пелин, Съч. I, 71-72. — Значи, нищо не можем да направим сега? — в гласа на експерта прозвуча отчаяние. — Би могло да се поддържа само сърцето... Д. Димов, Т, 498. „Боже!“ — мислеше си Станка, разкъсана от скръб и отчаяние. — „Защо светът е така криво и лошо нареден?“ Г. Караславов, ОХ I, 419. Решението на княза да абдикира — неизменен припев на неговите отчаяния — се изпари. С. Радев, ССБ I, 397. Обзема ме отчаяние. Изпадам в отчаяние.See more