отя̀влен - единствено число, мъжки род, нечленувано отя̀вления - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член отя̀вленият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член отя̀влена - единствено число, женски род, нечленувано отя̀влената - единствено число, женски род, членувано отя̀влено - единствено число, среден род, нечленувано отя̀вленото - единствено число, среден род, членувано отя̀влени - множествено число, нечленувано отя̀влените - множествено число, членувано
ОТЯ̀ВЛЕН прил. Който е силно проявен, който е широко известен като някакъв, с определени, обикн. лоши, отрицателни качества; краен, върл.
В Панаирхан полицейският пристав Али бей.. е надминал всички жестокости, които досега и най-отявлените палачи са чували. К. Странджев, ЖБ, 65. Тази група от едрата буржоазия е привърженик на постепенните и умерени реформи и отявлен противник на всякакви буржоазно-либерални свободи. Ив. Унджиев, ВЛ, 18. По-голямата част от тие просветители са или крайни идиоти, или страшни егоисти, или отявлени подлеци. Знан., 1875, бр. 22-23, 352. // Явен, открит, който не се прикрива. Двамата уж победоносни командуващи паши.. най-сетне стигнали до отявлен конфликт. В. Мутафчиева, КВ, 155.See more— От рус. отъявленный.