оча̀квам - първо лице, единствено число, сегашно време оча̀кваш - второ лице, единствено число, сегашно време оча̀ква - трето лице, единствено число, минало свършено време оча̀кваме - първо лице, множествено число, сегашно време оча̀квате - второ лице, множествено число, сегашно време оча̀кват - трето лице, множествено число, сегашно време оча̀квах - първо лице, единствено число, минало несвършено време оча̀квахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време оча̀квахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време оча̀кваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време оча̀кваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време оча̀квай - второ лице, единствено число, повелително наклонение оча̀квайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение оча̀кващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие оча̀кващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие оча̀кващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие оча̀кваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие оча̀кващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие оча̀кващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие оча̀кващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие оча̀кващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие оча̀кващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие оча̀квайки - деепричастие оча̀квал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие оча̀квалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие оча̀квалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие оча̀квала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие оча̀квалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие оча̀квало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие оча̀квалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие оча̀квали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие оча̀квалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие оча̀кван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие оча̀квания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие оча̀кваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие оча̀квана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие оча̀кваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие оча̀квано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие оча̀кваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие оча̀квани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие оча̀кваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОЧА̀КВАМ, -аш,
несв., прех. 1. Съм, намирам се в състояние на увереност или предположение, основано върху определено знание, че някой или нещо ще се появи, че нещо ще стане, ще се случи; чакам. Хаджи Генчо очаквал дядо Либена и затова облякъл новия си контош. Л. Каравелов, Съч. II, 81. Огнянов тревожно очакваше завръщането му. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 164. Тоя кораб се явява там, дето никой не го очаква. Й. Йовков, Разк. III, 114-115. — Иде ни гост, тате, хаджи Захари. — Хм... Не съм го очаквал. Д. Талев, ЖС, 351. Всички очакваха трамвая, вдадени в свои мисли. М. Грубешлиева, ПП, 296. Той всеки ден и всеки час очакваше да получи съобщение, че е назначен на длъжност. Т. Влайков, Съч. III, 64. Постояла погача по-добър гост очаква. Посл. П. Р. Славейков, БП II, 70. // За бременна жена — ще имам дете, ще родя. Свила очакваше бебе, чувствуваше се много зле и си беше взела отпуска. Н. Каралиева, Н, 9.See more2. С частицата н е. Допускам, предполагам или разчитам, желая, надявам се, че нещо съществува, ще стане, ще се случи или че нещо има определени качества, свойства. Турците се слисаха, макар и да не бяха изненадани, но те не очакваха такъв бърз и силен удар от презряната рая. Д. Талев, И, 540. Той видя това, което не очакваше, видя родния си край освободен. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 20. Тук се случи нещо, което, право да си кажа, не очаквах. Й. Йовков, Разк. II, 131. Не очаквах това от тебе. Къде останаха приказките ти за свободната любов? К. Петканов, МЗК, 126. — Срам, майстор Найдене! Това от тебе не очаквах! Р. Стоянов, М, 30. — Никога не очаквах, че имате такъв хубав и нежен глас! М. Грубешлиева, ПИУ, 69.
3. Само в 3 л., обикн. с лич. местоим. във вин. За някакво действие, събитие и под. — предстои да се извърши, да стане, да се случи. — Аз съм майка.. и искам да зная какви дни очакват децата ми. Л. Каравелов, Съч. II, 62. Вечна слава очаква героите, отдали живота си за свободата на родината. Ив. Унджиев, ВЛ, 200. Тук ни очаква и друга изненада — Мадарската крепост. Ст. Михайлов, БС, II. Никой не знае, що го очаква. Н. Райнов, КЧ II, 5-6. Нищо добро не го очакваше. Й. Йовков, Ж 1945, 86. Който това не стори, той е нам неприятел, него очаква срамотна смърт. НБ, 1876, бр. 10, 39. очаквам се страд. от очаквам в 1 и 2 знач. Понеже този нов, рационален начин на манипулиране щеше да остави голяма част от работниците без препитание, можеха да се очакват стачки и безредици. Д. Димов, Т, 62. Имаше нещо хладно и тревожно, нещо, което се очаква, без да се желае. Хр. Смирненски, Съч. III, 168. Те не бяха обърнати към посоката, отдето се очакваше врагът. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 122. очаква се безл. от очаквам във 2 знач. Както и трябва да се очаква, запасното полковниче и жена му подушват скоро влошените отношения между младите и старите и се намесват. Св. Минков, РТК, 170. Трябваше да се очаква, че ще яде мъжки, според апетита си. А. Гуляшки, ЗВ, 92. Работата отиваше много по-добре, отколкото се очакваше. НБ, 1876, бр. 57, 221.
очаквам (икон.) - anticipate