очерта̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време очерта̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време очерта̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време очерта̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време очерта̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време очерта̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време очерта̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време очерта̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време очерта̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време очерта̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време очерта̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време очерта̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение очерта̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение очерта̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие очерта̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие очерта̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие очерта̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие очерта̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие очерта̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие очерта̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие очерта̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие очерта̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие очерта̀вайки - деепричастие очерта̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие очерта̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие очерта̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие очерта̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие очерта̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие очерта̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие очерта̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие очерта̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие очерта̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие очерта̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие очерта̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие очерта̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие очерта̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие очерта̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие очерта̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие очерта̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие очерта̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие очерта̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОЧЕРТА̀ВАМ, -аш, несв.; очерта̀я, -а̀еш,
мин. св. очерта̀х, св., прех. 1. С линии, точки или други знаци отбелязвам геометрическа фигура или границите на някакво пространство. Велзевул очертава със своя жезъл един елипсис над празното място до гроба на Светослав Миларова. Ал. Константинов, Съч., 12. Появява се скреперът и без да се развали нито един път през целия ден .., с няколко преминавания между двата реда колчета очертава бъдещата алея. П. Незнакомов, СМ, 33. Очертавам кръг. Очертаха границите на трите парцела за строеж на вили.See more2. Правя да се забелязва, да се вижда ясно формата, очертанието на нещо или на заобикалящия го фон; изпъквам, откроявам се. Тодора вървеше с наведена глава.. Дрехите ѝ леко се диплеха и очертаваха плътно стройната ѝ снага. К. Петканов, БД, 69. Над нас непоколебимо, право и стремително се вдигат високи върхове и смело очертават в небесния лазур голите си, скалисти, със сурова хубост чела. Елин Пелин, Съч. I, 102. В кръгозора, през омарната мъглица планините очертаваха пречупените си линии в небето, също безцветни, мрътви под нажежените лъчи на слънцето. Ив. Вазов, Съч. Х, 137. Там нивите очертаваха жълти и зелени квадрати, пъстрееха ливади и мътно се белееше селце. Ем. Станев, ИК I и II, 159.
3. Излагам в общи черти най-същественото по дадена тема, въпрос и под.; характеризирам. Тия изявления.. очертават политиката на бившите правителства. БД, 1909, бр. 5, 1. Свидетели от по-късно време, като К. Иречек, Добри Ганчев и Иван Вазов, очертават моралния лик на този ту възторжен, ту свадлив свой другар, самодоволен и разположен към шеги и забави. М. Арнаудов, БКД, 56. Приносите в изследването очертават значението му за практиката. очертавам се, очертая се страд. В едната половина на игрището се очертават осем кръга. Б. Такев и др., Б, 53. С добре подострена креда и с линеал се очертават контурните линии на кройките върху плата. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 70.
ОЧЕРТА̀ВАМ СЕ несв.; очерта̀я се св., непрех. 1. За форма, фигура, контури, разположение на нещо — забелязвам се, виждам се ясно; откроявам се, изпъквам. Той западаше все повече и повече. Очите му хлътваха.., скулите му се очертаваха все по-ясно и по-ясно. Г. Караславов, Избр. съч. I, 180. И най-много от всичко се запомняли устните му, които се очертавали хубаво, като изписани. Л. Александрова, ИЕЩ, 279. В края на склона се очертаваха скалите, обраснали със зеленина, и под тях се спускаше стръмната урва. Ив. Мартинов, ПМ, 64. Някъде отдолу,.., се показа някакъв човек, който идеше насреща ни. Колкото по-наближаваше, толкова по се очертаваше висока, тънка фигура на мъж, наметнат с черна връхна дреха. К. Константинов, ППГ, 180.
2. Прен. В съчет. със сказ. опред. с предл. к а т о. Със свои думи, качества, постъпки, действия и под. се проявявам като някакъв; изявявам се. Той [Голям Борован] основно изучи и устройството на леката картечница,.., доби и много вярно око. Двамата със Сирма се очертаваха като най-добрите „картечари“. Д. Ангелов, ЖС, 380. С искането си.. за горна камера (сенат) те [дейците от Добродетелна дружина] отиват още по-далеч и се очертават като най-консервативната група сред българската емиграция в Румъния. Ив. Унджиев, ВЛ, 85.
3. Става вероятна, възможна появата, извършването, съществуването на нещо. В къщата на аптекаря Клерк той се сдружил с малката мис Сторей.. По-късно дружбата преминала в любов и се очертавал брак. Ив. Въжарова, ИН (превод), 17. Тя [Виолета Хербст] предава за публикуване в печата „Отворено писмо до председателя на Народното събрание г. Кулев и министър-председател г. Цанков“.. Очертава се обществен скандал — нещо, което сериозно почва да безпокои правителството. Н. Христозов, ПД, 101. Пред погледа на най-реакционните сили войната се очертаваше като единствено спасение. Мл. Исаев, Н, 270. Очертава се добра перспектива за икономическо развитие.