педантѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано педантѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член педантѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член педантѝчна - единствено число, женски род, нечленувано педантѝчната - единствено число, женски род, членувано педантѝчно - единствено число, среден род, нечленувано педантѝчното - единствено число, среден род, членувано педантѝчни - множествено число, нечленувано педантѝчните - множествено число, членувано
ПЕДАНТЍЧЕН, -чна, -чно,
мн. -чни, прил. Книж. 1. Който се отличава с педантизъм, който проявява педантизъм. Беше станал много придирчив и педантичен, дори дребнав в работата си. Д. Фучеджиев, Р, 11. Беше по характер трезв човек, педантичен, чужд на всичко поетично в тоя свят. А. Гуляшки, ДМС, 66. Доста педантичен, той държеше изкъсо своите слушатели и не им позволяваше ни за миг да се разсейват. Д. Жотев, ПМИ, 104.See more2. Който е присъщ на педант или е проява, резултат на педантизъм. Той следеше неприятелските параходи с педантичната точност на учен и с будното внимание на детектив. Й. Йовков, Разк. II, 17. В папката съществуваше педантичен ред и чистота. М. Марчевски, П, 164. От стаята, която служеше едновременно за спалня и трапезария, лъхаше свежа еснафска простота и педантично чувство за ред, сякаш предметите не можеха да мръднат от местата си. Д. Димов, Т, 10. След като до последна секунда бяха убивали със студена и педантична злоба, после изведнаж хвърляха оръжието и размахваха ръце. П. Вежинов, НС 76.