пля̀свам - първо лице, единствено число, сегашно време пля̀сваш - второ лице, единствено число, сегашно време пля̀сва - трето лице, единствено число, минало свършено време пля̀сваме - първо лице, множествено число, сегашно време пля̀свате - второ лице, множествено число, сегашно време пля̀сват - трето лице, множествено число, сегашно време пля̀свах - първо лице, единствено число, минало несвършено време пля̀свахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пля̀свахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пля̀сваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пля̀сваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пля̀свай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пля̀свайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пля̀сващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пля̀сващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пля̀сващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пля̀сваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пля̀сващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пля̀сващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пля̀сващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пля̀сващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пля̀сващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пля̀свайки - деепричастие пля̀свал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пля̀свалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пля̀свалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пля̀свала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пля̀свалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пля̀свало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пля̀свалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пля̀свали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пля̀свалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пля̀сван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пля̀свания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пля̀сваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пля̀свана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пля̀сваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пля̀свано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пля̀сваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пля̀свани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пля̀сваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПЛЯ̀СВАМ1, -аш, несв., плèсна и (рядко) пля̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. плèснат и пля̀снат, св. 1. Прех. Удрям с длан веднъж или изведнъж някого или нещо, обикн. за наказание, както и за закачка и др.; пляскам1, зашлевявам, плесвам1. Щом сивият котак се разлудуваше с кълбетата прежда, баба Недялка го плясваше ласкаво по гърба. С. Северняк, ОНК, 58. Когато тя се увлечеше, той посягаше ненадейно към нея, плясваше я или щипваше по бузата. Г. Райчев, ЗК, 43. При вратата тя [жената] грабва дъщеря си, плясва я през бузата и тръгва към къщи. К. Константинов, СЧЗ, 33. Доньо плясва комар по якия си врат, почесва се бавно с наслада по носа и продължава. В. Пламенов, ГШ, 48. Други път Николай би го плеснал през ръката, но се задоволи само с думи да отвърне. П. Проданов, С, 103. Приближи се [Велика] до воловете, плесна ги по бутищата и галено им се скара: — Вървите като костенурки! К. Петканов, МЗК, 30. Плясвам плесница. Плясна му шамар по врата. ● Обр. Пак майката земя ме плясваше, за да ми напомни, че съм нейна дъщеря и че съм родена да вървя по нея, а не да се катеря така високо. Бл. Димитрова, ПКС, 65. // Разш. Прех. и непрех. За нещо тънко и гъвкаво — удрям силно и обикн. с плясък нещо нещо или някого. Нещо остро като камшик плясва войника по рамото. Топла кръв потича по ръкава му. З. Сребров, Избр. разк., 125. Той го дръпна за ръкава, замахна, и камшика плясна по неговия гръб. Т. Влайков, Съч. III, 109.
2. Прех. и непрех. Удрям обикн. шумно веднъж или изведнъж ръцете си една о друга при танц или като израз на някакво чувство, на подкана за игра, като сигнал и др.; пляскам1, плесвам1. Двете красавици с шалварите на сини кръгове, като паунови пера, плясват ръце и извиват кючек. Хр. Смирненски, Съч. III, 82. Валията плясна с ръце. Това бе сигнал. Г. Манов, КД, 76. Най-после старият стройник плесна ръце за мълчание и изрече бавно: — Щото и да правим, братя, ориста ни е все една. Ст. Загорчинов, ДП, 459. Най-сетне масата беше наредена и Гражев покани Вяра да се приближи. — О! — плясна тя с ръце. — Какъв е тоя разкош? Ив. Мартинов, ДТ, 224. Надвечер ходи в града и купи подарък за госпожицата. Искаше много момичето да се зарадва, да плесне ръце от учудване. В. Полянов, ПП, 112. Яаа, че много овце, бе татко — плясваше ръце Стоянчо и се радваше от сърце. Кр. Григоров, Н, 148. Плясват ръце и залавят / хоро вито, — / извиха се, изтъпкаха златно жито. П. П. Славейков, ЕП 1907, 15.
3. Непрех. и прех. Издавам при движение плясък или звук; пляскам1, плесвам1. — Чен, ще трябва да поспрем — казва Хао Ли с въздишка. Някаква огромна птица плясва със криле зад тях. Ив. Радоев, КХЛ, 23. Усетили опасност, костенурките се плъзваха по дървото и тракаха като орехи, плясваха във водата и пъргаво изчезваха. Д. Фучеджиев, Р, 281. Кучето промъкваше се в тревата след едно пате и вече почти го застигаше, когато изведнъж, подобно на камък, нещо плясна на две крачки пред него. Д. Цончев, ОТ, 143. В тишината плесне по повърхността някоя пъстърва, подскочила за мушица. Хр. Смирненски, Съч. III, 153. Тогава старият сом с последните си старчески сили плясна силно срещу човека и му лисна най-малко три кофи вода. Д. Калфов, КР, 10.
4. Непрех. и прех. За куршум — удрям, забивам се в нещо, някъде като издавам характерен звук, наподобяващ плясък. Един милиметър отклонение на дулото е достатъчно куршумът да плесне в стената. И. Петров, ОЗ, 116. Куршумът мина край главата ми. Плесна в тавана на стаята ми. Ц. Гинчев, ГК, 305. Там, де плеснал коварният куршум / в челото вдъхновено и високо, / угаснал огън благороден, светъл ум. Ив. Вазов, Съч. III, 119. ● Обр. Ехото на резкия изстрел отекна зловещо в тишината на зимния ден. Второто ехо, по-глухо, но по-зловещо, като че плесна в ниския ръждив хоризонт. Г. Караславов, Избр. съч. I, 421.
5. Непрех. Разг. Падам с шум; пляскам1, плесвам1, плесвам се, пльосвам, пльосвам се. И старецът, сграбчен за шията, изхвръква през вратата и плясва тежко на калдъръма пред високия вегетариански ресторант. Хр. Радевски, Избр. пр III, 133. — От тоя тъпан с тъпанаря даже / кайметата ми повече тежат. / — Така ли? — скокват няколко войници / и в миг търгашът плясва по очи. Т. Харманджиев, П, 15. Бащата търпя, търпя, па най-после току измахна с една вършина. Но хитрецът побягна и вършината плесна по коравата земя. Ст. Даскалов, БМ, 9. Сеизинът отсече въжето с ножа си и трупът плесна на гърба си. Ц. Гинчев, ГК, 319. Съборените камъни се търкулнаха, подскочиха, повлякоха други със себе си и накрая плеснаха в потока. А. Дончев, СВС, 123. Селото спи. Ще плесне на земята съборена керемида, разтревожено псе ще вдигне муцуна към небето и скимтене ще изпълни нощта. А. Гуляшки, МТС, 141.
6. Прех. Разг. Хвърлям нещо със замах, от разстояние върху друго нещо или някаква плоскост, при което се чува плясък; плесвам1, пляскам1, плескам1. — Подпиши това ковмандировъчно за Ябълчево! — младият човек плесва на бюрото попълнен командировъчен лист. П. Незнакомов, С, 1962, 4. Ние гледахме втренчено в ръцете ѝ и се стараехме да запомним къде е пара̀та, но уви! Майка ми така плясваше отгоре новите кори и така завърташе всеки миг тавата, че всичките ни усилия да излъжем съдбата оставаха напразни. В. Цонев, ЕВ, 41. Прихване с лявата ръка на нощвите, па с дясната бърка, бърка и току плесне тестото. Кр. Григоров, Р, 140. Плясвам папката с яд върху масата. Δ Гребне с мистрията хоросан и го плясва на стената. // Замервам някого с нещо, хвърлям някъде нещо, което издава плясък. Слънцето се гибнало от месечинните фалби, се налютило, та я плеснало по лицето и я залепило една лепешка — кравешко лайно. Нар. прик., СбКШ III, 12. плясвам се, плесна се I. Страд. от плясвам1 (в 1, 2, 3, 4 и 6 знач.). II. Възвр.и взаим. от плясвам1 (в 1 и 2 знач.). Или пък онова семейство там. На два-три метра от мъжа и жената русо момиченце, рови с лопатка в пясъка и току се плясва по гърдичките. В. Сотиров, ЛНП, 25. — Гледай ти как щях да забравя! — плесна се по челото субектът, като зърна в това време четириламповия ми радиоапарат в един от ъглите на вестибюла. Св. Минков, Избр. пр, 459.
ПЛЯ̀СВАМ СЕ несв.; плèсна се и (рядко) пля̀сна се св., непрех. Рядко. Падам с шум; пльосвам, пльосвам се, плюсвам се. Една минута след това народът под Трапезица видя с ужас, как полетя из въздуха едно човешко тяло и се плесна с шум в балваните, с които бе наострено подножието на страшната скала. Ив. Вазов, Съч. XIII, 177.
◊ Като плеснат с <мокър> парцал. Разг. Силно изтощен физически (от умора, болест и др.). Не ми хареса вида му, беше като плеснат с мокър парцал.
ПЛЯ̀СВАМ2, -аш, несв., плèсна и (рядко) пля̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. плèснат, св., прех. и непрех. Разг. Пренебр. Казвам неочаквано нещо грубо, остро; плесвам2, изтърсвам, тръсвам, издрънквам, издърдорвам. — По знания не може да се сравнява с вас. И това му плеснах в лицето. К, 1967, кн. 7, 1. Не се гледаха един друг и не си говореха, сякаш някой бе плеснал мръсна и нескопосна приказка. С. Северняк, П, 40-41. — Гледайте да я не омагьосате, плеснала ѝ леля Мина, която била съседка на Хаджи Генча. Л. Каравелов, Съч. II, 101. Това и онова запитва той, разправя, / и плясна най-подир: защо се още бавя; / и колко пушки съм прикупил до сега! П. П. Славейков, Съч. III, 77. Да ти дойдяше на гости в селото някой чужденец от далечно място, па да седняше да ти приказва, че там навсъде и във всичко им тече Божа благодат, па да зиняше да ти го плесне в очи, че по вас няма такъво нечто, тебе пот би тя побило от срам. Лет., 1874, 250. плясвам се, плесна се, плясна се страд.
◊ Плеснат в устата и (съкр.) плеснат. Разг. Човек, който говори нецензурни думи или казва открито неприятни и нежелани неща. Не му казвай, защото какъвто е плеснат, ще разкаже на всички.