побу̀твам - първо лице, единствено число, сегашно време побу̀тваш - второ лице, единствено число, сегашно време побу̀тва - трето лице, единствено число, минало свършено време побу̀тваме - първо лице, множествено число, сегашно време побу̀твате - второ лице, множествено число, сегашно време побу̀тват - трето лице, множествено число, сегашно време побу̀твах - първо лице, единствено число, минало несвършено време побу̀твахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време побу̀твахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време побу̀тваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време побу̀тваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време побу̀твай - второ лице, единствено число, повелително наклонение побу̀твайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение побу̀тващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие побу̀тващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие побу̀тващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие побу̀тваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие побу̀тващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие побу̀тващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие побу̀тващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие побу̀тващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие побу̀тващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие побу̀твайки - деепричастие побу̀твал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие побу̀твалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие побу̀твалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие побу̀твала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие побу̀твалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие побу̀твало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие побу̀твалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие побу̀твали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие побу̀твалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие побу̀тван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие побу̀твания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие побу̀тваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие побу̀твана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие побу̀тваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие побу̀твано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие побу̀тваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие побу̀твани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие побу̀тваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОБУ̀ТВАМ1, -аш, несв.; побу̀там, -аш,
св., прех. 1. Бутам (в 1 и 2 знач.) малко, известно време нещо или някого. Реших да побутам [вагона] до края на гарата, стоплих се приятно, пък и тежестта на вагона не се усещаше, разпределена стократно по ръцете ни. Р. Балабанов, ТБК, 42. Минах в съседната стая и доста го побутах, докато скочи. — Какво? Блокада? Къде? В. Андре- ев, ПР, 8. Побутвам тежкия куфар до изхода и решавам да взема такси.See more2. Диал. Побутвам2 (в 1 знач.). Като погали коня по шията.., той [Костадин] побута тежкия револвер на кръста си. Ем. Станев, ИК I и II, 9. Така си мислех аз една минута, / дорде погаля шиленце едно, / дорде една другарка ме побута / да видя друго с къдраво влакно. Н. Марангозов, ЯВ, 112. побутвам се, побутам се страд.
ПОБУ̀ТВАМ2, -аш, несв. (рядко); побу̀тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. побу̀тнат, св., прех. 1. Бутвам, бутам (в 1-3 знач.) леко, слабо нещо или някого. Кибаров побутна портичката и тя веднага се отвори — той не за пръв път влизаше в тоя дом. Д. Талев, ГЧ, 27. Той побутна Венко към средата на стаята, където го накара да седне в едно малко кресло. Ал. Бабек, МЕ, 195. Той побутна топката напред и детето се наведе да я вземе, а Филип го погали по косата. Ем. Манов, БГ, 76. // Бутам леко, докосвам някого с ръка, лакът, коляно и др., като понякога леко го разклащам, за да привлека вниманието му или с друга цел. — Лазе... — Тя го побутна: — Лазе, някой тропа на портата. Д. Талев, ПК, 571. — Няма да приказваш .. И да я [видрата] видиш, няма да викаш .., ами ще ме побутнеш с ръка. Ем. Станев, ЯГ, 16. Момичето го [Андрей] побутна по рамото, но спящият гигант даже не помръдна. Тя усили клатенето. П. Вежинов, ДВ, 24. Тя приближава до мене, побутва ме закачливо с лакет и шепне нещо. Г. Райчев, Избр. съч. I, 80. // Прех. и непрех. Докосвам, пипам леко с ръка нещо, някого, за да проверя, установя нещо; попипвам. Пандура остана малко назад .. Побутна в пазвата си. Ст. Дичев, ЗС II, 647.
2. Само несв. Бутвам, бутам (в 1, 2 и 4 знач.) леко от време на време нещо или някого. Еньо се изкачи в стаята на жена си. Завари я да побутва люлката на детето, за да го приспи. П. Славински, ПЗ, 215. Едно момиче седеше отпред на колата и побутваше с остен биволиците. Ил. Волен, ДД, 20-21. Напразно го канеше сестра му, напразно побутваше към него чинийки с майонеза и сосове. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 47.
3. Прен. Разг. Подканям, карам някого да свърши, направи нещо; бутам, подтиквам. Лазар Глаушев реши да направи къща.. На работата в дюкяна гледаше някак покрай другото нещо, по-важно .. Все побутваше Андрея Бенков — той да свърши едно или друго. Д. Талев, ПК, 448. Математиката хич не му върви и все трябва да го побутвам, за да си научи уроците.
4. Разг. С отриц. н е. Вземам нещо или от нещо, обикн. за да го използвам или консумирам; бутам, докосвам, пипвам. Бях му извадила дрехи да се преоблече — не ги побутнал. П. Тодоров, Събр. пр II, 179. Тя донесе сандвич и на него, но той не го побутна. А. Наковски, БС, 142-143. Птичето до вечерта не побутна храната. Не докосна клюна си и до паничката с вода. Г. Русафов, ИТБД, 41.
5. Прех. и непрех. Разг. Правя нещо, като с действията си предизвиквам промени в някакъв обект (или обекти), някъде; бутам, пипвам. Нищо не беше побутнато, нито вкъщи, нито в двора на Димчо кехая. Шарамполът и бойниците бяха запазили селото. Й. Йовков, СЛ, 47-48. Къщата си с пръст не побутва [дядо Панко]. От незапомнено си е все същата: двуетажна, покрита с бели тенекии. Ил. Волен, ДД, 59. Пристигна Климе, вашият майстор. Ходи по покрива, побутна тук-там и си замина. ВН, 1955, бр. 284, 4.
6. Прен. Остар. Подтиквам, тласвам. Черковният въпрос е първият фактор, който е побутнал българския народ да направи една крачка напред към гражданско и политическо самосъзнание. З. Стоянов, ЗБВ I, 266. Побутнати от тая любов, святиите оставили дом.., отрекли са от себе си и са посвятили на доброто на другите. Ч, 1872, бр. 16, 715. побутвам се, побутна се I. Страд. Вратата се побутна и гласът на Дейка се чу. Ив. Вазов, СбНУ I, 160. Той се надяваше, че като се побутне този-онзи и назначаването му ще се уреди. II. Възвр. от побутвам в 1 и 2 знач. III. Взаим. от побутвам в 1 и 2 знач. Думите му прозвучаха странно. Двете девойки .. помислиха, че е пиян и се побутнаха една друга с лакти. Ст. Дичев, ЗС I, 429.
ПОБУ̀ТВАМ СЕ несв.; побу̀тна се св., непрех. 1. Само несв. Разг. От време на време леко се бутам, блъскам в някого. Павел водеше дълъг и тайнствен разговор с кмета. Зад тях се стъписваха разни сиромаси .., побутваха се и се стараеха да дочуят нещо. Елин Пелин, Съч. III, 63. Като се побутваше, той успя да си проправи път напред.
2. Прен. Разг. Бавя се с извършването на определено действие; мотая се, помайвам се. — Мамо, ще ви водя вече на София. — Какво да правиме, а Върбане? — Аз оттук не мърдам.. — Вие сте луди, бе Върбане — напепериха ги жени и мъже от махалата, — дошло ви момчето на крак, а вие се побутвате. Ст. Даскалов, СД, 199. — От сутринта те моля да ми препишеш тези страници, а ти се побутваш.
3. Остар. и диал. Обикн. с отриц. н е. Помръдвам се (в 1 знач.), раздвижвам се. В съседния двор на висока круша кокошките накацали от снощи за сън, не се побутват. Ив. Кирилов, Съч. II, 49-50. Отникъде нищо за отговор. Дори и това, що ми се мерджелееше наблизо, което .. земах за человек, не се побутна от гласа ми. Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 5, 5. Гърдите не ме боляха, но ми се струваше, че имах огън у главата си и не можех да се побутна, без да усетя страшни болки. Др. Цанков, ТМ
(превод), 173. Убийството на консулите в Солун показа турската голота наяве, а ние не са побутваме! Натъкмени, готови и пак все чакаме. НБ, 1876, бр. 2, 8.
◊ Не побутвам / побутна с пръст някого. Разг. Не правя нищо лошо на някого, не му причинявам зло или страдание. — Разпитите, на които подлагаме тук нашите клиенти, се отличават от разпитите на съдебните следователи .. Ако вие доброволно ни разкажете всичко, обещавам ви да не ви побутнем с пръст. Д. Ангелов, ЖС, 508-509. — Един ден учителката по физика ме отведе в своите будоари .. — Всичко е лъжа. С пръст не съм я побутвал. Р. Сугарев, СС, 144-147. Не се побутвам / се побутна от мястото си. Остар. Не предприемам нищо, не правя никакво усилие, за да извърша определено действие. — Докато не видим в манастира поне пет души войводи из Влашко .., не се побутваме от мястото си — казали тие велики мъжие на Волова, когато той им предложил да въстанат. З. Стоянов, ЗБВ I, 242. Секиго страх и тръпки побиваха, .. никой не смееше да ся побутне от мястото си: никой не повдигна ръка за свобода. Ил. Блъсков, ИС, 25.