побъ̀рзвам - първо лице, единствено число, сегашно време побъ̀рзваш - второ лице, единствено число, сегашно време побъ̀рзва - трето лице, единствено число, минало свършено време побъ̀рзваме - първо лице, множествено число, сегашно време побъ̀рзвате - второ лице, множествено число, сегашно време побъ̀рзват - трето лице, множествено число, сегашно време побъ̀рзвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време побъ̀рзвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време побъ̀рзвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време побъ̀рзваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време побъ̀рзваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време побъ̀рзвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение побъ̀рзвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение побъ̀рзващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие побъ̀рзващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие побъ̀рзващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие побъ̀рзваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие побъ̀рзващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие побъ̀рзващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие побъ̀рзващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие побъ̀рзващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие побъ̀рзващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие побъ̀рзвайки - деепричастие побъ̀рзвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие побъ̀рзвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие побъ̀рзвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие побъ̀рзвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие побъ̀рзвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие побъ̀рзвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие побъ̀рзвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие побъ̀рзвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие побъ̀рзвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ПОБЪ̀РЗВАМ, -аш, несв.; побъ̀рзам, -аш,
св., непрех. 1. Обикн. с предл. с и доп. или със следв. изр. със съюз д а. Правя по-бързо, за по-кратък срок нещо, означено от допълнението или следв. изречение. — Аз пък ти казвам, че това скитане на Младена не ми се харесва. Ще трябва да побързаме със сватбата. К. Петканов, БД, 9. Калофер се замисли .. Той чувствуваше погледите на хайдутите, устремени в него, и побърза с решението си. — Доведете го пеш и с вързани очи! — заповяда той. М. Марчевски, П, 81. Колата спря изведнъж, с бърз удар върху спирачките. Заслепена от фаровете, Ирина побърза да стигне до отсрещния тротоар. Д. Димов, Т, 180-181. В това време се чуха конски стъпки и Цвета и Станка побързаха да се разделят. Елин Пелин, Съч. III, 142. Насърчен отново от делото на Т. Икономов в Болград, .., Васил Стоянов побърза да тури в действие плановете си. М. Арнаудов, БКД, 77. На П. Наботков са писа, учител в Пловдив, да побърза с приготовлението на динамита, който той беше обещал да прави още отдавна. З. Стоянов, ЗБВ I, 455. Побърза да се скрие в храсталаците. Δ Побърза да завърши речта си. // В пов. Предприемам енергични, незабавни действия да свърша нещо. Видя [Славка], че думите ѝ не стигат до сърцето му и добави с обикновения си тон, сухо и строго. — Побързай, моля ти се, докато не са ни преварили. Боев обеща да даде колкото искаме [акции], но не и да ни чака. Х. Русев, ПЗ, 45. — Драгинко, побързай, че да не ти подлеят вода! — каза една млада невеста, .. Тези думи бяха хвърлени на двамина момци, които също вървяха към седянката. А. Страшимиров, ЕД, 21. — Хе, Спиридоне, гледай да уври телето по-скоро и да го излапаме, додето не се е сетил унгарецът да го потърси — .. — Е, нека дойде, ако сака. .. — Но ти побързай. Ив. Мартинов, ДТ, 259.See more2. Обикн. с предл. к ъ м. Почвам да вървя, крача или да се движа с нещо по-бързо, ускорявам хода си; забързвам, забързвам се. Гунка донесе чашката и я сложи на масата, .. и побърза към междинната връзка за съ- седната стая. Г. Райчев, ЗК, 202-203. Ненадейно [Теодосий] видя Доброромана на другия бряг на вира между дърветата, че го търси с длан, сложена над очите, па побърза към колибата. Ст. Загорчинов, ДП, 201. Побързах към „Бяло море“ и, когато стигнах там, заварих войниците, .., построени за среща. Й. Йовков, Разк. II, 41. Светослав побърза по стълбите, за да види жена си. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 79. Аз побързах към един близък връх и прибрах се там в една хижа. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 7. Сдружен от обръжени граждани, консулът побързал на Авентинския хълм. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 324.
3. Само несв. Имам навик да избързвам от време на време, понякога; поизбързвам. — Много рано атакуваме, нощта още не е паднала, както трябва. Нашият ротен все си побързва. К. Петканов, МЗК, 94. Върви си, увит с вълнено шалче около шията, гражданинът Велко Великденов, побързва си и крепи пакет под мишница. Чудомир, Избр. пр, 250.