повѐрие - единствено число, нечленувано повѐрието - единствено число, членувано повѐрия - множествено число, нечленувано повѐрията - множествено число, членувано
ПОВЀРИЕ, мн. -ия, ср. 1. Вярване, суеверно убеждение, че някои действия, случки и явления са проява на свръхестествени сили или са предзнаменование за нещо, което ще се случи по-късно, в бъдещето; суеверие. Според поверието мъртвец, прескочен от котка, се превръща на тенец. В селцето наричат тенец таласъма. Й. Радичков, СР, 82. Има поверие, че трябва да се гледа накъде ще падне първият убит в битката, за да се разбере кой ще я спечели. А. Дончев, ВР, 35. Турците и българите в онова време вярваха, че кога мине лисица път, не е на добро. На Рашида му хрумна на ума това общо поверие. Ц. Гинчев, ГК, 294. Баща ми умря. Неговата цигулка стои на тавана с изпокъсани струни. По едно старо поверие аз съм сложила в нея пъпа на Боряна. Н. Стефанова, ОС, 84. Поверието за свойството на месечната светлина да черни кожата е съвършенно лъжливо. Ч, 1872, бр. 13, 784.
2. Разказ с фантастични елементи за нещо отдавна отминало, който се предава от поколение на поколение; предание, легенда.