пода̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време пода̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време пода̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време пода̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време пода̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време пода̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време пода̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време пода̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пода̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пода̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пода̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пода̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пода̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пода̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пода̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пода̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пода̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пода̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пода̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пода̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пода̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пода̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пода̀вайки - деепричастие пода̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пода̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пода̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пода̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пода̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пода̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пода̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пода̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пода̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пода̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пода̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пода̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пода̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пода̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пода̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пода̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пода̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пода̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
See more
ПОДА̀ВАМ, -аш, несв.; пода̀м, подадèш, мин. св. пода̀дох, прич. мин. св. деят. пода̀л , св., прех. 1. Давам (в 1 знач.) нещо на някого, за да го вземе, поеме с ръка. Па не видях как, изпусна си той кърпата. Нашата хубостница отиде, та му я подаде. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 48. Приклекна [Влад] до него [Савата] и започна да му подава разни инструменти. Бл. Димитрова, ПКС, 283. — Добър ден, домнуле Раковски! — каза усмихнат новодошлият, докато събличаше и подаваше на Бранислава връхната си дреха. Ст. Дичев, ЗС I, 380. Посрещнаха го митничарите. Прегледаха набърже багажа, поискаха паспорт. Гостенинът подаде документа си. А. Каралийчев, ПГ, 182.
2. Спорт. При игра на футбол, баскетбол и др. — с ритане, хвърляне или удар с част от тялото (обикн. глава) насочвам топката към свой съотборник и др. Радой ритва топката и извиква колкото глас има: — Лелке, отиде при тебе! Моля ти се, подай ми я! Ив. Кирилов, Ж, 59. Той подаде топката с глава на централния нападател.
3. Протягам напред, издавам, показвам част от тялото си (обикн. главата) извън или през нещо. Видях Таничка. Тя любопитно повдигаше крайчеца на завесата и подаваше през прозорчето разчорлената си главичка. А. Каралийчев, ПД, 211. Щом дядо Ламби се приближеше до нея, тя [свинята] ставаше на крака, грухтеше тихо и звучно и подаваше тъпата си зурла през бокса. И. Петров, НЛ, 125. Когато мъжът наближи тяхното скривалище, Венко се наведе и незабелязано подаде единия си крак напред. Мъжът се препъна и падна по лице върху плочите. Ал. Бабек, МЕ, 46. • Обр. Под голий храст ревнива теменужка / .. / подала е личенцето си нежно / и ме изнича с тъмни си очи. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 67. Сънливите води на Чая сякаш нарочно се разливаха нашироко на равнината и тук-там подаваха своите къдрави коси. П. Михайлов, ПЗ, 87. // В съчет. със същ. ръка. Протягам напред ръката си за ръкостискане като поздрав при среща, раздяла и др. или за да помогна на някого. Станаха на крака и мливарите и всички поред ми подаваха ръцете си за ръкуване, поглеждайки и към воденичаря. Те не ме познаваха. Н. Попфилипов, РЛ, 6. Бащата разтвори ямурлука и подаде ръка за сбогом. Елин Пелин, Съч. II, 165. Аз се върнах и му подадох ръка да стане. Ст. Чилингиров, ХНН, 61.
4. За растение — изкарвам листа, цветове и под. Люляците са цъфнали, подал е месести кълнове синият крин. Й. Йовков, ПГ, 215. Ръжта беше подала клас и нейните сивозелени квадрати ясно се очертаваха в сочно зеления пролетен губер. Х. Русев, ПС, 60. Ей китна пролет се завърна / .. / Съвзе се, пъпчици подаде / и витата лоза. Π. П. Славейков, Събр. съч. I, 145. // Разш. Показвам (в 1 знач.), правя да се вижда нещо. Месечинка рог подаде, звезди небе обсипаха. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 5.
5. В съчет. със същ. телеграма, колет и под. Предавам в пощенска служба за изпращане до определен адресат (телеграма, колет и др.). Никой не знаеше, че два дни преди тръгването аз подавах редовната си телеграма до бай Кунчо в същото село. Д. Калфов, КР, 66. Похвали се [Ленко] на баща си, че е ходил в града, че е подал колет за батя си и излезе отвъд воденицата. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 207.
6. Връчвам молба, заявление и др. в съответно учреждение, за да бъдат разгледани, обсъдени; давам. Той [Кенарев] подаде тъжба до околийското управление и помоли да се издирят виновниците за атентата. Г. Караславов, ОХ II, 624. Тя [жена ми] е подала молба за развод. Пише ми, че живота ѝ с мене бил непоносим. Св. Минков, ДА, 42. На другия ден той наистина си подаде оставката, но не я приеха. М. Марчевски, П, 140. От четири години Знахавски очаква и търси нова [служба] и щом се появи такава, подава прошение. Ив. Вазов, Съч. IX, 102. Подавам оплакване. Подавам заявление. Подавам иск. Подавам декларация. Подавам рапорт. // В съчет. със същ. документи. Предавам лични документи в учебно заведение и др. при кандидатстване за обучение или постъпване на работа. Мнозина, които са завършили средното си образование, са подали вече документите си в различни факултети на университетите. Г. Караславов, ПМ, 98. Подал съм си документите на две места и чакам да ми се обадят за събеседване.
7. Спец. Правя дадена суровина, материал и др. да достигнат до съответното място за обработка, експлоатация или употреба; доставям. Началникът на цеха Цолов работи без уточнен график, поради което механичният участък винаги закъснява да подаде навреме детайлите на монтажните участъци. ВН, 1958, бр. 2082, 2. За целия месец септември са подадени общо 242 вагона. Д. Бегунов, Ст, 1968, бр. 1192, 3. В какво се състои пловдивският почин? Преди всичко водата, подавана в един блок, се увеличава. ВН, 19б4, бр. 3849, 2. // За част от устройство, механизъм — извършвам необходимите движения, така че съответният материал, детайл и др. да достигне до мястото на обработка или използване. Совалката чрез грайфера подава долния конец за заплитане с горния. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 37. Специален механизъм подава електродна тел в заваръчната зона.
8. Спец. В съчет. със същ. реплика. Казвам, изричам на глас при суфлиране (реплика от пиеса). Запалват лампата и репетират. Той ѝ подава реплика. Подава ги във всички други роли, тъй като вече знае наизуст цялата пиеса. ВН, 1961, бр. 3105, 4.
9. В съчет. със същ. п о м о щ, с и г н а л и др. Означава извършване, осъществяване на действието, означено от съществителното, напр. П о д а в а м п о м о щ (остар.) — помагам. Младите жени пищяха и падаха примрели, без да им подаде някой помощ. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 104. П о д а в а м с и г н а л — сигнализирам. Пое чашата си и засвири сигнала за настъпление. Това беше условният знак, че е време да се пие. И тия сигнали Тата-Тита подаваше твърде начесто. Й. Йовков, Разк. II, 12. П о д а в а м с ъ г л а с и е (остар.) — съгласявам се. — Аз съм намислил да заколим някоя овца, а каквото ще да става. Щом аз подадох своето съгласие, той са спусна сред овцете и хвана най-добрата овца. З. Стоянов, ЗБВ I, 47.
10. Остар. Поднасям на някого храна или напитка; сервирам. Рада, в чиста черна роклица, подаваше сладко и кафе. Ив. Вазов, Съч. XII, 63. Седнаха около софрата само двамата братя. Жената на Никола подаваше яденето и се оттегляше права до стената. В. Геновска, СГ, 260. Като подаде кафето, Ранка се отдръпна настрана и също като баща си застана права и със скръстени отпред ръце. Й. Йовков, СЛ, 39.
11. Остар. Давам (в 1, 8, 12 и 17 знач.). — Майка ми е болна и нямаме нищичко да ѝ подадеме! П. Р. Славейков, ЦП III, 27. Повеляваме и искаме да му подадете потребните и точни сведения на всяки въпрос, гдето ще ви направи със задължителен и учтив начин. Ч, 1871, бр. 9, 280. Тива ся освободи, а това подаде повод за война между Спарта и Тива. Й. Груев, КВИ (превод), 28. — Тоя уредник ви са изпраща да го обнародвате цял, без измяна. Дружеството прави това за туй, за да подаде възможност на мнозина да почетат уредника и да са съобразят с него. Знан., 1875, бр. 20-21, 331. Възпитанието съвършено преродява человека: то му подава благодушие, то го снабдява с най-приятний и най-добрий характер. Н. Начев, Лет., 1873, 98. подавам се, подам се страд. от подавам (в 1, 2, 5-11 знач.). Той го запозна със сложната и тънка наука за цветята, с особения алегоричен говор, който се изказва, когато се подаде някому едно каквото и да било цвете. Й. Йовков, ПК, 39. Този ден Станка завърза пак колетчето в един месал и пое към града. Тя вече знаеше къде и как се подават колетите, та свърши навреме и се тъкмеше да се връща. Г. Караславов, ОХ I, 448. За да не се разиде млякото на родилката, не ѝ се подава на сбогуване ръка и всеки ѝ оставя по някое влакно от дреха или месал. Ив. Хаджийски, БДНН I, 143. При обсъждане на проектоплана тя [предачката] предложи отделните партиди вълна и целволе да се подават в определен ритъм от склада на комбината. Тр, 1963, бр. 225, 2. Трапезата се вдигна и кафето се подаде от едно височко, румено, чернооко момиче. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 51. подавам си, подам си взаим. от подавам във 2 знач. и в // към 3 знач. Състезателите се разполагат в два кръга и по сигнал на треньора започват да се придвижват в осморка, като същевременно си подават топката. Б. Такев и др., Б, 31. Подадохме си ръце и се разделихме. .
ПОДА̀ВАМ СЕ несв., пода̀м се св., непрех. 1. Издавам тялото си или негова част извън или през нещо, показвам се отнякъде. Сухожилов подпря лакти на прозореца и се подаде до половината навън. М. Кремен, СС, 16. Вълчан ту опъваше юздите, ту се подаваше навън от колата и разпалено приказваше с Къня. Й. Йовков, Ж 1920, 24. Учудени лица се подаваха през прозорците и пак бързо се скриваха в мрака. Ст. Загорчинов, ЛСС, 125. Слънцето току-що се беше подало над равнината. А. Гуляшки, МТС, 333. // Показвам се, виждам се вън от нещо, което не ме побира, обхваща изцяло; излизам. Човекът с белите дрехи носеше в ръцете си голямата пазарска чанта, тоя път доста пълна, защото краищата на няколко бели хляба се подаваха навън. П. Вежинов, СО, 29. Кожената чантичка на Беба лежи полуотворена и от нея се подава тънката ситна дантела на кърпичката ѝ. Св. Минков, РТК, 95. Влезе Стоян овчаря с кривната на една страна шапка, изпод която се подаваха измокрени от пот руси къдри. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 18.
2. Показвам се, появявам се отдалече, като се движа, вървя към определено място; задавам се. Из пътя откъм Вратца се подаде турска конница, а след нея се зачерня голяма тълпа пеши хора. Ив. Вазов, Съч. XI, 15. Князът се подаде откъм моста на кон и всички след него: и началници, и старши, и големци. Н. Попфилипов, РЛ, 40-41. Откъм дъното на магазина се подаде възрастен човек с очила и забърза насам. Д. Калфов, Избр. разк., 245. Задали са се, подали, / от планинана овчаре, / свирищим, Маро, пеещим. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 115.
3. Пониквам, покарвам, изниквам (в 1 знач.). Измина са вече тежката и студена зима, подаде са минзухарът. З. Стоянов, ЗБВ I, 50. Беритбата на сока става преди да почнат да цъфтят дърветата; щом се подаде цветът, беритбата се прекъсва. Т. Икономов, ЧПГ, 105. Кокичето отдавна се подаде: / Предвестникът на пролетта не трай / за нея друго цвете да обади. К. Xристов, Кр, 40.
◊ Подавам / подам глас. Остар. Книж. 1. Гласувам (в 1 знач.). — Е, селяните, дето дохаждат тука, приказват ли за кого ще подават глас? .. — Сиреч, става ли дума, кого ще изберат депутат? Ив. Вазов, Съч. VI, 189. Явно е, че аз няма да вдигна ръка да подам глас, без да разбера за какво искат да гласоподам. Ч, 1871, бр. 18, 549. 2. Изказвам, изразявам своето мнение в защита, подкрепа на определено начинание, кауза. Дарий, синът Христаспов, подал глас да са избере цар и неговото мнение надвило. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 135. Някои от ония, които имат право да подадат глас, за да стане училището, искат да ся определи за Търново. АНГ I, 141. Подавам / подам ръка на някого. 1. Предлагам помощ, подкрепа, съдействие на някого. Добре, че се намери милозлив човек да го подкрепи, да му подаде ръка — иначе можеше да върти големия чук още двайсет години. Д. Талев, ЖС, 89. — Аз вярвам, че Иван Сърмов ще се поправи. Ние му подаваме ръка, искаме да го измъкнем от блатото, в което е затънал. М. Марчевски, П, 255. 2. Сдобрявам се, помирявам се с някого. — Вместо да им издърпа ушите — под байрак ги свива... Пищов запряга. — Аз не запрягам пищов, Божиле, а ти подавам ръка. Н. Xайтов, Т, 1962, кн. 1, 76. — Много са християните, а са слаби. Царю, царю, слаби са, че са несговорни. Бъди ти пръв, Йоане Александре, подай ръка за сговор. Ст. Загорчинов, ДП, 495. Подаваме си / подадем си ръце. Съюзявам се с някого, действам съвместно с някого за постигане на обща цел. Ще се боря. Като мене недоволници има още. Ще си подадем ръце. Елин Пелин, Съч. IV, 175. — Да си подадем ръце, господа! Да се обединим в името на просвещението! Ст. Дичев, ЗС I, 52-53. Подавам <си> / подам <си> глава<та> (нос<а>) някъде, отнякъде. 1. Излизам (в 3 знач.), отивам навън. С изтръпнали пръсти свалиха чувалите от вратцата, спогледнаха се, сякаш всеки подканяше другия да подаде нос първи, после по-големият се престраши и я открехна. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 501-502. Янков попита дали ли са жертви. — Имаме двама ранени. Къщите ни пазят, но отпред е гола поляна, носа си не можеш да подадеш — отвърна четникът. Ем. Станев, ИК III и IV, 444. 2. Излизам (в 15 знач.), появявам се пред някого, сред хората. — Къщата ми няма.. да стая на харем! Тичала съм и събирала съм, пък сега да ме е срам и глава да подам! Ил. Волен, ДД, 125.
ПOДА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; пода̀м се, подадèш се, мин. св. пода̀дох се, прич. мин. св. деят. пода̀л се, св., непрех. Остар. Поддавам се. Упоритият дядо Симеон .. не се подаваше нито на обещания, нито на заплахи. Д. Добревски, БКН, 246. Той изпита горчивината на положението си по-после, когато изгуби равновесието си при развитието на събитията и се подаде на влияния, които експлоатираха добрите и слабите страни на тая честна дума. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 50. — Кица, прости ме за вчера ..; подадох се на лошо чувство — съзнавам грешката си. Г. Райчев, Избр. съч. I, 209. Родопските напеви са нагласени на гайдата, започват и свършват неправилно .. и много лесно се подават на хармониране. РН, 1905, кн. 4, 199. За щастие тати не се подаде на тия уловки. Ст. Чилингиров, ХНН, 150-151.
ПОДА̀ВА МИ СЕ несв.; подадè ми се св., непрех. Остар. Удава ми се, умея. Много работи начинах няколко пъти и ни една от пръв път ми ся не подаде. Й. Груев, СП (превод), 21. Като Байрона и Булвер подкачи от песни, нъ от пръв път песнотворчеството не му ся подало. Й. Груев, СП (превод), 20. — Фала тебе, моя стара мале, / нели ми се, мале, не подава, / не подава, я орач да бъдем, / да си орем, та тебе да раним. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 111.