подлъ̀гвам - първо лице, единствено число, сегашно време подлъ̀гваш - второ лице, единствено число, сегашно време подлъ̀гва - трето лице, единствено число, минало свършено време подлъ̀гваме - първо лице, множествено число, сегашно време подлъ̀гвате - второ лице, множествено число, сегашно време подлъ̀гват - трето лице, множествено число, сегашно време подлъ̀гвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време подлъ̀гвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време подлъ̀гвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време подлъ̀гваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време подлъ̀гваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време подлъ̀гвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение подлъ̀гвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение подлъ̀гващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подлъ̀гващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие подлъ̀гващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие подлъ̀гваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подлъ̀гващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие подлъ̀гващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подлъ̀гващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие подлъ̀гващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие подлъ̀гващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие подлъ̀гвайки - деепричастие подлъ̀гвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие подлъ̀гвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие подлъ̀гвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие подлъ̀гвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие подлъ̀гвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие подлъ̀гвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие подлъ̀гвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие подлъ̀гвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие подлъ̀гвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие подлъ̀гван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие подлъ̀гвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие подлъ̀гваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие подлъ̀гвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие подлъ̀гваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие подлъ̀гвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие подлъ̀гваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие подлъ̀гвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие подлъ̀гваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОДЛЪ̀ГВАМ, -аш, несв.; подлъ̀жа, -еш,
мин. св. подлъ̀гах, св., прех. 1. Чрез лъжа или хитрост склонявам някого да извърши нещо, което иначе не би извършил; полъгвам, подмамвам. В дюкяна Стайно оставяше десетгодишния си син Филип и двамата младежи .. Тодор и Пенчо можеха да подлъжат Филип и да го направят свой съучастник в кражбите от чекмеджето. В. Геновска, СГ, 88. Сварила ми такава чорба: нога от гарван, чер дроб от куче .. Подлъгала училищната прислужница баба Тиша да ми сипе тая помия в стомната, от която пиех вода. А. Каралийчев, НЗ, 124. Имаше един старец на име Ганко, когото подлъгаха турците, и той си изказа не само онова, за което го питаха, но и което сам знаял. З. Стоянов, ЗБВ III, 138.See more2. Създавам лъжлива, невярна представа у някого за нещо, заблуждавам някого; подвеждам1, измамвам, мамя. Неукрепналият вкус и липсата на всякакво напътствие подлъгват младия [читател] .. да се радва на всяка книга. О. Василев, ЖБ, 270. Смисълът на всичко, що ставаше в света, беше вън от мене, недостъпен за моя ум, скрит във времената зад незнайни, вечно променливи образи, които оплитаха ума и го подлъгваха от лъжа към нова лъжа. Ем. Ста- нев, А, 106. То [сърнето] бързо ляга на земята .. През това време майката се стреми да отвлече неприятеля или се преструва на куца, за да го подлъже, че може да я настигне. П. Петков, СП, 47- 48.
3. Разг. Накарвам някого да се влюби в мене, да ме заобича или прелъстявам, съблазнявам някого; подмамвам, измамвам. Там [в клуба] всички момчетии се събират. Мисля си, да не вземе някой да я [Нонка] подлъже. И. Петров, НЛ, 23. „Пази се, мари, че ако някой, не дай боже, те подлъже, баща ти ще ти откъсне главата като на пиле.“ Ем. Станев, ИК I и II, 172. — Беки туй, дето се чува за Санда, е добро. Да подлъже мъж на пет деца. Ц. Церковски, Разк., 37. подлъгвам се, подлъжа се страд. — Дръжте го [Бачо Киро]! Вържете го здраво! Да видим как се подлъгват чуждите синове! Д. Марчевски, ДВ, 203.
ПОДЛЪ̀ГВАМ СЕ несв.; подлъ̀жа се св., непрех. 1. Повярвам на някого, който ме заблуждава, или на нещо, което не е истина, и постъпвам неправилно, по начин, по който не съм имал намерение да действам; излъгвам се, полъгвам се, подмамвам се. — Няма какво да признаваме... — той говореше и от мое име, като се страхуваше да не би съвсем неочаквано да отворя уста, да се подлъжа и да призная нещо. П. Михайлов, МП, 58-59. Подлъгаха се [селяните] от фалбите им [на чорбаджиите] за себе си и повярваха на пущаните от тях и от хората им клевети. Т. Влайков, Съч. III, 313. Поласка се той [Кръстю], подлъга се, че ще има богат и учен зет, че ще се сроди с големи хора, с адвокати. Г. Караславов, ОХ, 396. // Заблуждавам се, излъгвам се. Подлъгах сe, чe виждам познат в тълпата.
2. Обикн. с предл. с. Оставям се да бъда прелъстен, съблазнен от някого. Веднъж се подлъга [Станка] с оня Тъкачевия шарлатанин, та обърка целия си живот, .., сега вече очите си на четири трябва да отваря. Г. Караславов, ОХ III, 80-81. — Тоя човек е лош човек. Не обичах го. Отде се допиля в нашето село? И как тъй тая жена се подлъга... Ив. Вазов, Съч. ХХI, 132. Итра била Милкана невеста, / измешала вино и ракия, / упоила Марко добър юнак, / че се била с турци подлъгала. Нар. пес., СбНУ LIII, 625.