по̀дтик - единствено число, нечленувано по̀дтика - бройна форма по̀дтикът - единствено число, членувано - пълен член по̀дтици - множествено число, нечленувано по̀дтиците - множествено число, членувано
ПО̀ДТИК, мн. (рядко) -ци, след
числ. -ка, м. 1. Книж. Обикн. с предл. з а, к ъ м. Събитие, действие, идея, мисъл, дума и под., която предизвиква извършването на нещо, подбужда към работа, дейност, занимание; подбуда, импулс, стимул, тласък. — Ще получите пет на сто повече върху общата сума на сделката. — Кажете десет на сто — отвръщам, — за да ми дадете сериозен подтик за размисъл. Б. Райнов, НН, 330. Сам Зографа се възмущаваше .., но възмущението му не можеше да се превърне в подтик за някакво действие. В. Геновска, СГ, 541. Неговата мечта да се качи на Луната растеше. Планове след планове се въртяха в главата му и му даваха подтик към работа. Елин Пелин, ЯБЛ, 14-15. Могъщите подтици на неговото изкуство бяха в собствения му преинтересен живот. Ал. Гетман, СБ, 258-259. Вътрешен подтик. Емоционален подтик.See more2. Рядко. Леко тикане, бутане; подтикване. Вдаден на миналите си дни, ти неволно забави крачки и тозчас сети подтика на властната и гореща ръка на другаря си. П. Никифоров, ПВ, 11.
— Друга (остар.) форма: п о̀ т и к.