поду̀хване - единствено число, нечленувано поду̀хването - единствено число, членувано поду̀хвания - множествено число, нечленувано поду̀хванията - множествено число, членувано
ПОДУ̀ХВАНЕ1
ср. Отгл. същ. от подухвам1 и от подухвам се.See moreПОДУ̀ХВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от подухвам2 и от подухвам се. Сякаш някой зъл магесник беше чакал да си тръгна, та с едно подухване да разсее мъглите оттам! Ив. Вазов, Съч. ХV, 85. Въпреки всички удобства, въпреки мекото легло с лек балдахин, който се поклаща от освежителното подухване на вентилатора, кабината на всеки пътник е малка затворническа килия. Св. Минков, ДА, 12. Стъпили на тънките си високи токчета, шумките на планинската осика започват да се клатят и при най-малкото подухване на вятъра. Н. Хайтов, ШГ, 13.