по̀мощ - единствено число, нечленувано помощта̀ - единствено число, членувано по̀мощи - множествено число, нечленувано по̀мощите - множествено число, членувано
1 подкрепа - помощ - съдействие - опора (прен.) - поддръжка - застъпничество - рамо (прен.; разг.)2 помощ - отмяна (разг.)3 помощ - улеснение - облекчение - преференция (книж.)
- 1. помощ
- - Господ да ми е на помощ
ПО̀МОЩ, -та̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Действия, постъпки и под., които подпомагат, улесняват извършването на нещо или спасяват някого. Тя посвети живота си на безвъзмездната помощ. Човек, който навсякъде, .., и на всекиго е готов да помогне, без да търси отплата. Е. Кузманов, ЧДБ, 49. И още се не намомувала добре, още стрина Венковица се не нарадвала на помощта ѝ, ето че додоха и годежници. Т. Влайков, Съч. I 1925, 171. Когато .. писаха за някакви негови [на Каравелов] посещения у Йонина, той заяви .., че не иска помощта на никакви „чужди консули“. С. Радев, ССБ I, 445. Вън на пътя хора викаха за помощ. К. Петканов, СВ, 8. Бранителят .. го [нападателя] пази, но като държи ръцете си отзад на кръста .. Цел [на упражнението]: .. навременно заемане на защитна позиция без координационна помощ на ръцете. Б. Такев и др., Б, 91. Чужда помощ. Действена помощ. Родилна помощ.
2. Обикн. мн. Парична сума или други неща (обикн. храна, облекло, лекарства и др.), които служат за подпомагане на някого, на организация, обединение и под. или за осъществяване на начинание, проект. Той обикаляше селищата и събираше помощи за техния манастир. Г. Белев, ПЕМ, 95. Тя донасяла .. нещо за хапване на момчетата, чорапи, ризи и други помощи, от които се нуждаели сиромасите. З. Стоянов, ХБ, 215. Опълченското дружество подело инициативата .. за събиране на помощи за издигане на паметник. Н. Ферманджиев, РХ, 141. — Ти получаваш помощ! — рече сурово кметът. — Двеста лева съм взела всичко, бре! Това помощ ли е! Г. Караславов, ОХ, 438. — Зная, че събирате пари за пострадали — каза той, като подаде парите. — Вземи и от мене една скромна помощ. Д. Кисьов, Щ, 201. Материална помощ. Парична помощ.
3. Като междум. Вик, зов за спасяване на човек, изпаднал в беда. Изписка жена: — Детето ми! Помощ! .. Тълпата се раздвижи и се люшна към морето .. Рилски .. се хвърли в морето .., улови детето и го дигна над главата си. К. Петканов, В, 3. Горещ дъх облъхна голия му [на турчина] врат, прониза го прегракнал женски писък: — Помощ! Убиха го! Помощ! Д. Талев, ЖС, 435. — Умирам, да, умирам! — помисли пак той .., направи усилие да се повдигне и ужасно извика, .. — Помощ! Елин Пелин, Съч. I, 135. — Защо трепериш? Идат! / Те влазят... Помощ! П. К. Яворов, Съч. I, 53.
◊ Бърза (спешна) помощ. 1. Специална медицинска служба или заведение за даване на незабавна помощ, лечение при нещастен случай или при внезапно тежко заболяване. Една линейка на Бърза помощ зави със сирената си по улицата и спря пред диспансера на ъгъла. Й. Радичков, СР, 217. Загинали 480 души и голяма част от тях поради липса на навременна медицинска помощ. Тогава чрез подписка била събрана сума, която послужила за създаване на службата „Бърза помощ“. С. Славчев, ЖББ, 8. Организира се Институт за спешна помощ по типа на Склифосовски в Москва. ВН, 1958, бр. 2045, 4. 2. Разг. Лекарски екип от тази служба, заведение. Към обед заяви на мъжа си да вика бърза помощ, че ей сега припада. Н. Каралиева, Н, 113. Бай Гошо хвана ръката на летеца, потърси да напипа пулса му .. — Не... Сърцето не се усеща, ама е топъл — .. — Дано по-скоро дойде „Бърза помощ“! Д. Янакиев, Х, 111. 3. Разг. Линейка на тази служба, заведение. Пред къщата спря Бърза помощ. Волна помощ. Диал. Доброволна, безплатна работа за помагане или за подпомагане на някого в трудоемка или трудна работа; меджия, меджо, межа1, тлака, намолба. Тлаката, „намолба“ (Трънско), „волна помощ“ (Св. Врачко), .., „меджия“ (Ю. България) е взаимопомощ при по-случайни работи: строеж на къща, при копане на кладенец. Ив. Хаджийски, БДНН I, 36. И какъв човек беше [Господин Кънев]! .. Седне в селото на дюкяна, повика по-първите от селото и като надодат, заръча един бакър вино, почерпи ги и им предложи, че ходим на волна помощ. М. Кънчев, В, 152. Първа помощ. Най-необходимите и елементарни медицински мерки, действия за спасяване на пострадал при нещастен случай или на тежко болен в критичен момент, при пристъп на болестта. Тутакси ме откарали в болницата на съседния град. Там са ми дали първа помощ. К. Калчев, ДНГ, 169. Притичаха хора в бели престилки, някъде зад паравана му оказваха първа помощ. Л. Стефанова, ВМД, 150. Алиманя [девойката] положи на тревата, разтри сърцето ѝ, притисна няколко пъти гръдния ѝ кош, както се дава първа помощ на удавници. Момичето веднага се свести. .. — не бе нагълтала вода. ЛИК, 1988, бр. 49, 36.
> Господ (Аллах) да ми е на помощ; нека Бог да ми е на помощ. Разг. 1. Понякога ирон. В крайно тежко положение съм, никак не може да ми се помогне; тежко ми, горко ми (употребява се обикн. като възклицание). Новите закони са люти .. За малка кривда .., дадат те на съд, на адвокати, и Господ да ти е на помощ. Ив. Вазов, Съч. VII, 92. Не знае [момъкът] ни думица по английски и никакъв занаят няма, па гледам го — и за работа не е, слаб, ветрен. Господ да му е на помощ! Ал. Константинов, БПр, 31. През смях той каза: — Аллах да му е на помощ. Хубаво е момчето, стройно, напето, но това не ѝ стига на Зойца. Д. Спространов, С, 61. 2. Благопожелание за успех в някакво начинание, дейност или изобщо. Бог нека да ти е на помощ, воеводо. Ив. Вазов, Съч. XXI, 54. — Ех, Господ да ти е на помощ, лели, че ми посгря сега сърцето, като ми прочете писмото. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 6, 93. С Божия<та> помощ. Разг. За подчертаване, че нещо става или пожелание нещо да стане успешно със съдействието на бога. — Слушал ли си за светата Парорийска обител на отца преподобния Григория Синаита? Там отивам с Божията помощ, брате. Ст. Загорчинов, ДП, 47. С Божия помощ стигнах благополучно в Одеса. АНГ I, 271. Защото не без кръв, .. и не без пот, но чрез голямо търпение и с Божия помощ нам се даде тази страна като съюзна от Бога, на когото благостта премного помага нам. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 20-21.
~ В помощ на. За подпомагане, съдействие, улеснение. Две тежки противникови картечници от двата фланга, дошли в помощ на автоматчиците, плюеха злобно куршумите си. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 100. Той [Гамбета]
по̀мощ ∆ Доболнична помощ. Вж. доболничен.
помощ (комп.) - help
помощ (юрид.) - aid