помя̀там - първо лице, единствено число, сегашно време помя̀таш - второ лице, единствено число, сегашно време помя̀та - трето лице, единствено число, минало свършено време помя̀таме - първо лице, множествено число, сегашно време помя̀тате - второ лице, множествено число, сегашно време помя̀тат - трето лице, множествено число, сегашно време помя̀тах - първо лице, единствено число, минало несвършено време помя̀тахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време помя̀тахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време помя̀таха - трето лице, множествено число, минало несвършено време помя̀таше - трето лице, единствено число, минало несвършено време помя̀тай - второ лице, единствено число, повелително наклонение помя̀тайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение помя̀тал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие помя̀талия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие помя̀талият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие помя̀тала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие помя̀талата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие помя̀тало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие помя̀талото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие помя̀тали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие помя̀талите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие помя̀тан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие помя̀тания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие помя̀таният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие помя̀тана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие помя̀таната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие помя̀тано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие помя̀таното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие помя̀тани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие помя̀таните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОМЯ̀ТАМ1, -аш, несв.; помèтна, -еш, мин. св. -ах,
прич. мин. страд. помèтнат, св., непрех. и прех. Разг. Абортирам. Обзета от състрадание към бъдещото дете, тя почнала да гълта отровни отвари, .. Искала да пометне, но плодът не се предавал, .. и подир девет месеца, .., дошел с рев на белия свят. Д. Вълев, Ж, 29. Онзи топ — .., който, като се хвърли, колкото непразни жени го чуят, помятат. Ц. Гинчев, ГК, 361. — Кучка си ти, че ги пръкваш по две наведнъж! — Не ги помятам като тебе, я! Г. Караславов, Избр. съч. I, 313. Фараонът ме попита: „.., защо, когато магаретата на твоя цар реват у вас, в нашата страна кобилите помятат жребчетата?“ БР, 1931, кн. 4-5, 153. помятам се, пометна се страд.See moreПОМЯ̀ТАМ2. Вж. п о м я т в а м.