поправѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано поправѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член поправѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член поправѝма - единствено число, женски род, нечленувано поправѝмата - единствено число, женски род, членувано поправѝмо - единствено число, среден род, нечленувано поправѝмото - единствено число, среден род, членувано поправѝми - множествено число, нечленувано поправѝмите - множествено число, членувано
ПОПРАВЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който може да бъде поправен.
Да нямаш отношение към нищо или към никого, това е пак отношение. Авторите на такова изкуство са отчаяни личности. Те не вярват, че светът е поправим. И. Петров, ОЗап., 68. Той веднага разбра, че с Гана беше станало нещо по-дълбоко, мъчно поправимо. Ст. Даскалов, СЛ, 13. Нека не те заслепява личното пристрастие, когато разглеждаш чужди дела, защото ще извършиш грешки, в повечето случаи непроправими, а ако са поправими, то ще бъде за сметка на доброто ти име. Т. Нейков, ЗДК (превод), 337.See more