порица̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време порица̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време порица̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време порица̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време порица̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време порица̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време порица̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време порица̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време порица̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време порица̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време порица̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време порица̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение порица̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение порица̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие порица̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие порица̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие порица̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие порица̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие порица̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие порица̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие порица̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие порица̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие порица̀вайки - деепричастие порица̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие порица̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие порица̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие порица̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие порица̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие порица̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие порица̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие порица̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие порица̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие порица̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие порица̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие порица̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие порица̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие порица̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие порица̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие порица̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие порица̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие порица̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОРИЦА̀ВАМ, -аш, несв.; порица̀я, -а̀еш,
мин. св. порица̀х, св., прех. Книж. Изказвам, изразявам силно неодобрение на нещо или на поведението, постъпките на някого; осъждам, укорявам. Песните, в които някога Вазов зовеше към честен труд,.. и порицаваше мързела, са израз на неговата почит към творческата сила на народа. Г. Цанев, СИБЛ, 41. Толкова години е работил той и никога никой не го е порицавал. Т. Монов, СН, 111. След къса драматична сцена, в която Киров остро порицава чудатото ѝ държане, Будевска му дава право да ѝ се кара. Ст. Грудев, АБ, 30. През нощта, на часа два, капитан Вазов бе поставил по своя инициатива двама часови пред вратата на Каравелова, в когото той се съмняваше. Груев порица тази мярка спрямо един човек, когото той считаше по-скоро за съучастник, нежели за враг. С. Радев, ССБ II, 17. Павликените строго порицавали сяка обрядност, особено сяка розкош при богослужението. ПСп, 1871, кн. 4, 60. порицавам се, порицая се страд., възвр. и взаим. Никой не порицава оня, който вече се е порицал. М. Иванов, ТЛР, 25.See more— От рус. порицать. — В-к Гайда, 1863, бр. 10, 74.