поро̀чност - единствено число, нечленувано порочността̀ - единствено число, членувано
ПОРО̀ЧНОСТ, -тта̀, мн. (рядко) -и, ж. 1. Качество или проява на порочен (в 1 - З знач.); безнравственост, аморалност, поквареност.
При късите ни разговори той [Вешовски] впиваше в мене водните си очи и сякаш ме събличаше с поглед. Аз се свивах, потръпвах.. Мислех с погнуса — каква ли алчуща порочност се крие в това хилаво тяло. Г. Райчев, Избр. съч. I, 184. Той съзнаваше всичката порочност на хитрините и нагажданията си и сам гледаше с отвращение на много от своите постъпки. А. Гуляшки, Л, 127. Кристало имаше голям опит с бездънната порочност на мъжете. И затова, когато видя Аликс, попита сърдито: — Къде намери това красиво коте? Д. Димов, Т, 487. Тук тя [Емилия] изведнъж си спомни за Александър, за това, как, без да иска, бе прелъстила момчето, и не чувствуваше в душата си нито угризение, нито някакъв срам.. Тя не съзнаваше дълбоката порочност на тази противоестествена връзка. А. Гуляшки, Л, 237-238. Ти откри ми, / научи ме да виждам глупостта / и безпределната порочност, що / печат наложили са безпощаден / на повечето хора по лицата. К. Христов, А 1944, 229.See more2. Неправилност, погрешност. Колко много порочности, извратености, недомислия и антифизиологичност има в нашата кухня! Ас. Златаров, Избр. съч. III, 10.