пося̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време пося̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време пося̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време пося̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време пося̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време пося̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време пося̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време пося̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пося̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пося̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пося̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пося̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пося̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пося̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пося̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пося̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пося̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пося̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пося̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пося̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пося̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пося̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пося̀вайки - деепричастие пося̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пося̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пося̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пося̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пося̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пося̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пося̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пося̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пося̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пося̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пося̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пося̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пося̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пося̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пося̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пося̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пося̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пося̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; посèя, -èеш, мин. св. пося̀х и (диал.) посèях, прич. мин. св. деят. пося̀л, -а, -о, мн. посèли и (диал.) посèял, прич. мин. страд. пося̀т, -а, -о, мн. посèти и пося̀н, -а, -о, мн. посèни и (диал.) посèян, св., прех. 1. Пръскам семена, обикн. на жито или друга зърнена култура, на цветя и др. в разорана или окопана земна площ, за да растат и се развиват; засявам2, сея1. — Сеем слънчоглед .. — Бря, .. — чуди се старецът. — Сеете, а? Ами кой пося най-много? С. Северняк, ИРЕ, 13. Тая година смятам да посадя още няколко дръвчета. — Зърно не искаш ли да посееш? К. Петканов, СВ, 20. Каква файда от цветята? .. Ако не домати, две-три гнезда краставички да беше посеяла, по-добре щеше да бъде. М. Марчевски, П, 272. Като се върнал на село, момъкът се запретнал за работа. Наторил земята добре, изорал я дълбоко, посял семето рано, оплевил посева. П. Бобев, ПЮМ, 30. Посяла е бабата на чукари леща. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 337. ● Обр. — Изори черни угаре, / па посей, любе, ядове. / Па посей, любе, ядове. / Ако поникне тентева [тинтява], / назе ще попа венчева. Нар. пес., СбВСтТ, 569. Там, където дълго битката димя / .. смърт посяха тежките снаряди. Мл. Исаев, ЯД, 12. // Посаждам, заравям, забождам корен на растение в разорана или окопана земна площ, за да расте и се развива; садя, засаждам2. Аз навремето бях посял в дядовия двор една ябълка и по два коша даваше на добра година. Чудомир, Избр. пр., 86.
2. Сея1, заемам с посев, разсад и под. определено пространство, разорана или окопана земна площ изцяло, докрай или колкото трябва; засявам2. Посяваме есен едно малко ниве само с пшеница. Т. Влайков, Пр I, 228. Не можем ли отдели едно кьоше от общинската мера, пък да го разорем и посеем със семена. Какво — мера ли .. нямаме? Ц. Церковски, Съч. III, 253. — Ще направим — каза тя — няколко сандъка, .. Ще ги напълним с пръст. Ще посеем първия и като порасне тревата, ще я дадем на прасенцата. И. Петров, НЛ, 223-224. Ратаят станал преди зори, отишел на нивата, разорал я, посял я. Китка V, 1886, кн. 3-4, 25. Си биле една лисица и едно кьосе; си направиле нива .. Кьосето рекло на лисицата: — Ай да я посейме. Лисицата му рeкла: — Посeй я ти, я кe дойда за копаньe. Нар. прик., СбНУКШ ч. II, 2. // Създавам, правя лозе, овощна градина и др. чрез засаждане на лози, овошки и др. Челяк лозе да посей, тряба най-напред трънките да изкопай. Г, 1863, бр. 7, 49.
3. Прен. Книж. Ставам причина да възникне, да се породи нещо (чувства, настроение и под.); предизвиквам, вдъхвам. През нощта се случи нещо, което пося смут пред суеверната гмеж .. — Затъмнение, лунно затъмнение! — зашепнаха из окопите русите и опълчениците. Д. Линков, ЗБ, 132. Слепият случай, .., дойде му на помощ само да посее в душата му .. песимизъм. Ив. Вазов, Съч. Х, 86. Той вървеше по стъпките на монаха и се мъчеше да отскубне от сърцата на хората надеждите, които той беше посеял. Елин Пелин, Съч. IV, 98. Тая наивна картина, .., ако да не плашеше, все пак посяваше безпокойство. К. Георгиев, ВНП, 73.
4. Прен. Книж. Разпространявам (идея, учение и др.), запознавам някого с идея, учение и др. Г. С. Раковски си отиде тъкмо в навечерието на осъществяването на бунтовните идеи, които пося. Т. Жечев, БВ, 280. Заобиколили цяла България и Тракия, .. да видят теглилата на братята си, да посеят .. идеята за свобода между тие последните. З. Стоянов, ЗБВ I, 135. „Тоя е, който воскреси хорватския народ; .., тоя е, който посея мисъл за южнославянското единство.“ С, 1872, бр. 46, 369. Тя [императрицата] пътуваше .., за да познай очевидно държавата си, да види кои са нейните болки и да принесе нужните церове, .., да посее просвещението. И. Адженов, ВК (превод), 75.
5. Прен. Разг. Изгубвам, загубвам, разпилявам нещо. — Момче, докато стигнеш до пансиона, това, дето си купил, ще го посееш по пътя .. Кесето ти се е скъсало. Д. Спространов, С, 226. В тия петнайсет години съм посял по реки и езера колко, мислите, столчета? Точно шест. Д. Калфов, ИТШ, 75. // Жарг. Освобождавам се от някого, от присъствието на някого. — Подире ми се бяха залепили двама нахалници от Центъра и аз трябваше да ги посея някъде, за да водя един телефонен разговор. Б. Райнов, ГН, 202.
6. Спец. Правя посявка; засявам2. Вие вземате сега два вида микроби: .. Посявате ги заедно в паничка с хранителна среда. Хр. Одисеев, ТН, 75.
7. Рядко. Сeя1 малко, извeстно врeмe.
8. Рядко. Само нeсв. Сeя1 малко от врeмe на врeмe, понякога. посявам сe, посeя сe страд. Като се посее разсадът, трябва веднага да се покрива. Л. Александрова, ИЕЩ, 229. Ще приготвува благодатна почва, та .., когато една ранна пролет се посеят добри семена, да се роди и добър плод. Т. Влайков, Съч. III, 326. То [правителството]