потъ̀пквам - първо лице, единствено число, сегашно време потъ̀пкваш - второ лице, единствено число, сегашно време потъ̀пква - трето лице, единствено число, минало свършено време потъ̀пкваме - първо лице, множествено число, сегашно време потъ̀пквате - второ лице, множествено число, сегашно време потъ̀пкват - трето лице, множествено число, сегашно време потъ̀пквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време потъ̀пквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време потъ̀пквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време потъ̀пкваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време потъ̀пкваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време потъ̀пквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение потъ̀пквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение потъ̀пкващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие потъ̀пкващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие потъ̀пкващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие потъ̀пкваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие потъ̀пкващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие потъ̀пкващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие потъ̀пкващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие потъ̀пкващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие потъ̀пкващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие потъ̀пквайки - деепричастие потъ̀пквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие потъ̀пквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие потъ̀пквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие потъ̀пквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие потъ̀пквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие потъ̀пквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие потъ̀пквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие потъ̀пквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие потъ̀пквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие потъ̀пкван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие потъ̀пквания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие потъ̀пкваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие потъ̀пквана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие потъ̀пкваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие потъ̀пквано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие потъ̀пкваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие потъ̀пквани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие потъ̀пкваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОТЪ̀ПКВАМ, -аш, несв.; потъ̀пча, -еш,
мин. св. потъ̀пках, св. 1. Непрех. Тъпча с крака малко, за кратко време. — За какъв студ приказваш? Студ ли е това? Никакъв студ няма, ти студ не си видяла... Пък и като потъпчеш малко, ще се сгрееш като във фурна. Г. Караславов, Тат., 213. — Ей, млади човече — подвикна той [отец Изидор] любезно. Христаки се извърна, огледа се, но друг по улицата освен него не се мяркаше. Той потъпка на едно място, подвоуми се. Ц. Лачева, СА, 59. — Я да идем при него [грънчаря], из глината да потъпчем, че който тъпче глина, през лятото змии не го хапят! Г. Марковски, СК, 116.See more2. Непрех. Само несв. Тъпча с крака малко от време на време, понякога. Гергин потъп- кваше от нетърпение и поглеждаше часовника си. Ем. Манов, ДСР, 122.
3. Прeн. Прeх. Нe давам възможност нeщо (настроeниe, чувство и под.) да сe прояви, развива или разраства, намалявам или прeмахвам дeйствиeто на нeщо; потискам. — А житото? Кой ще плаща житото? — избухнаха от различни страни. — Съдът ще си каже думата! Не бързайте да присъждате! — начумери се секретарят и се опита да потъпче недоволството. Ст. Даскалов, СЛ, 63. Естетически възпитаният юноша се опомня за дълга си, свиква да потъпква страстите си. М. Арнаудов, Г, 49. Крум изпъкна наяве отсред разклатените .. елементи около престолът .. Най-напред той потъпка влиянието и силата на властвующите около престолът боляри. Св. Миларов, Н, 1882, 123. Турците бързо затвориха стотина свещеници и учители, .., за да потъпчат възродения български дух. НБ, 1876, бр. 42, 163. // Със същ. в ъ с т а н и е, д в и ж е н и е, б у н а, м е т е ж и под. Потушавам (въстаниe, движeниe и под.); смазвам. Българите останали сами и .., без чужда помощ, вдигнали въстание .. Ала то не сполучило: турците с бързи и решителни мерки успели да го потъпчат. Б. Пенев, НБВ, 32. Въстанието [на фермерите в Щатите] обаче било слабо организирано. Правителството успяло да го потъпче. Ист. VIII кл, 28. Цар Борис, .., потъпкал метежа, избил началниците на този метеж заедно с жените и малките им деца, а по-малко виновните помилвал. Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4, 67.
4. Прен. Прeх. Пренебрегвам, не зачитам, не се съобразявам с нещо (обикн. морални и духовни ценности и др.); погазвам2, газя. Какво можеше да ѝ даде тоя студен егоист, .. неспособен да оцени чувствата ѝ, които потъпка? Ив. Вазов, Съч. VIII, 105. Лакейството унижава човека, то уронва човешкото достойнство — .. — твоето достойнство като човек потъпква то, обезличава те. Т. Влайков, Съч. II, 173. Шейхът спря да говори .. Какво чудовищно издевателство над хората беше държането на Караибрахим — да стои пред тях и спокойно, подигравателно да им иска да потъпчат вярата си. А. Дончев, ВР, 170. И на двамата Вeдeна отказа. Не можеше тъй лесно да потъпче паметта на Нешко. Ст. Марков, ДБ, 86. Много си бил безумен .. Кой те подстори да ся обесиш ..? .. Да напсуваш Божието милосърдие ли с туй беззаконно дело и да потъпчеш Спасовата кръв? Ф. Велев, КР (превод), 49. // Със същ. з а к о н, з а п о в е д, с п о р а з у м е н и е, к л е т в а и под. Престъпвам, не спазвам (закон, заповед и под.); погазвам2. — Вие .. сте решили да покровителствувате идни престъпници и да потъпквате и устави, и закони! Ст. Даскалов, СЛ, 90. Тя потъпка съпружеска клетва, напусна къщата си, избяга с чужди мъж. Г. Райчев, Избр. съч. I, 93. — Потъпкала е заканата си, че никога няма да стъпи в Яница. Значи, не току-така е пристигнала. Д. Вълев, Ж, 6. Консерваторите заявили, че ще спазват Конституцията, но още с първите си действия почнали да я потъпкват. Ист. VII кл, 93.
5. Прен. Прeх. Поставям някого или нeщо в подчинение, правя някой или нещо да бъде без свобода и права; потискам, поробвам, заробвам. Татарите, .., идат въз Търново, .. да потъпчат нашата хубава земя, да заробят жените ни. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 94. Ако — .. — ти срещнеш на пътя си народа и поискаш с помощта на враговете му да го потъпчеш, тогава аз съм твой враг. В. Друмев, И, 35. Ний знаем с какви средства гърците бяха сполучили да ни потъпчат; нека разгледаме сега .. средствата, които немците употребиха против другите народности. Лет., 1873, 135.
6. Прен. Прeх. Правя нещо да не се разбере, узнае, като го премълчавам, скривам действителната му същност или го представям в по-приемлива форма; прикривам, потулвам. За да се запази честта на дружината, трябва да се премълчи позорът. И капитанът потъпка цялата работа. Той излъга генерала, че четиринадесетте арестанти са разстреляни. М. Марчевски, ГБ, 281-282. Гороломов престоя в затвора два месеца. Но университетското началство, .. от щадене честта на заведението, потъпка делото. Ив. Вазов, Съч. ХI, 152. — Може да се наложи и да те бием — продължи писарят, — за да кажеш и нещо друго, което премълчаваш. Затуй върви, предай на кмета всичко. Може би той ще потъпче работата. Ив. Хаджимарчев, ОК, 262. Тъй минаваха дните и Мехмед паша все се чудеше как да потъпче един заговор от сто или хиляда души, без никой да е чул и разбрал. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 213.
7. Прeх. Остар. и диал. Премачквам, прегазвам, смачквам с крака нeщо или някого; изтъпквам, стъпквам, смазвам, сгазвам, погазвам2. Стотици хиляди нашественици потъпкаха колхозните поля, кервани от оръдия, стада от танкове се втурнаха към бреговете на Волга. А. Каралийчев, С, 146. Сичката градинка ще да ми потъпчат. Л. Каравелов, Съч. VII, 54. Като вървели по пътя, момчето видело .. много мравунци и една мравучка рекла е: „Да знаят тия сватове, да почекат доде минем, да ни не потъпчат, какво добро ще ни направят!“ СГ, 1894, кн. 1 , 403. Това като видяла една бабичка .., рекла му [на момченцето]: не познаваш ли в каква опасност .. падаш; .., биеш таквизи големи животни, от които едно може да потъпче толкози мъже. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 61. Али аго роби роби, / млади момци в синджир вържеше / .. / дремни деча под кон потъпква. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 126. потъпквам се, потъпча се
страд. от потъпквам в 3-7 знач. — Целта е ясна ..: да се потъпче конституцията и да се проведе контрареволюционна политика. Ем. Станев, ИК I и II, 116. Тоя въпрос, по който на времето се вдигна толкова шум, мълком се потъпка. Т. Влайков, Съч. III, 177. Светските братски чувства се потъпкват, потъпква се и светата любов към народа и отечеството .. Предателство! В. Друмев, И, 37.
◊ Потъпквам / потъпча думата си. Разг. Не изпълнявам това, което съм казал, обещал. Старият Ганю потъпква думата си. Ив. Бурин, НП, 19. — Ще ви слугувам .., докле съм жива. Само недейте мя кара да си потъпча думата .., която съм дала Добрю, че ще му бъда вярна. КН, 1873, кн. 4, 44.