поумня̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време поумня̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време поумня̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време поумня̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време поумня̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време поумня̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време поумня̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време поумня̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време поумня̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време поумня̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време поумня̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време поумня̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение поумня̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение поумня̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие поумня̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие поумня̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие поумня̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие поумня̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие поумня̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие поумня̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие поумня̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие поумня̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие поумня̀вайки - деепричастие поумня̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие поумня̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие поумня̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие поумня̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие поумня̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие поумня̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие поумня̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие поумня̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие поумня̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 поумнявам - помъдрявам
ПОУМНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; поумнèя, -èеш,
мин. св. поумня̀х, прич. мин. св. деят. поумня̀л, -а, -о, мн. поумнèли, св., непрех. Ставам умен или по-умен, отколкото съм бил. Той бил мъдър вече. Знаел какво да прави. Да, хората преди смъртта си винаги поумняват. Б. Шивачев, ПЮА, 154. Защо се смееш ..? .. — Спомних си, бабо, за едни детински смешни работи .. — Смей се. Кога- то човек се смее на такива неща, показва, че е поумнял. Г. Райчев, ЗК, 151. Стига тя да се съгласи да остане при Борисчо .. Нали той ѝ .. допада .. с неподправеността си. А той ще се промени, .. Ще поумнее, ще възмъжее истински. Б. Болгар, Б, 76. — Ти още ли робуваш на детските си увлечения, Станкуле? Още ли не си поумнял? Ст. Марков, ДБ, 16. Умен човек! Като му потръгнат работите, поумня още повече. П. Велков, СДН, 385. Защо .. се избиват така немилостиво, безогледно и зверски хората! И никога ли няма да поумнеят и станат по-добри? П. Михайлов, ПЗ, 25. поумнява сe, поумнee сe бeзл. От киселото зеле се поумнява, .. Тайната на киселото зеле в съдържанието на витамин В-холин. В известна степен той действа като турбодвигател за мозъка, като ускорява предаването на сигнали между мозъчните клетки. Сега, 2000, 29. 12. [еа].See more