похабя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време похабя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време похабя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време похабя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време похабя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време похабя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време похабя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време похабя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време похабя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време похабя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време похабя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време похабя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение похабя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение похабя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие похабя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие похабя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие похабя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие похабя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие похабя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие похабя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие похабя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие похабя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие похабя̀вайки - деепричастие похабя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие похабя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие похабя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие похабя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие похабя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие похабя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие похабя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие похабя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие похабя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие похабя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие похабя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие похабя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие похабя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие похабя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие похабя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие похабя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие похабя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие похабя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОХАБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; похабя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Влошавам, увреждам качествата, вида, състоянието на нещо; развалям, съсипвам, поразявам. Навалиха Станка осталите татари, за да го довършат; ала един от тях, началникът им, възпротиви се да го сечат и да похабят дрехите му. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 182. Тук-таме се мяркаше все още някое младо и свежо лице, което мизерията не беше успяла да похаби. Д. Димов, Т, 214. — Защо не започваш? — попита го Бенко. — Простете ми! — каза тихо младежът. — Не искам да ме запомните със зло... И не искам да похабявам хубавата ви коса... Не мога да подcтригвам. Ал. Бабек, МЕ, 158. // Разг. Изхабявам (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ).See more2. Употребявам, изразходвам обикн. напразно, без полза някакъв материал, като го правя негоден за използване; изхабявам, пропилявам, прахосвам. „Бог, като чуе окарината, ще рече: — .. сума глина похабих да направя човек от нея, а не се сетих да направя окарина.“ Й. Радичков, СР, 83. — Андрейко, ела ми помогни, моля ти се. Нищо не излиза. Виж колко листа съм похабила — посрещна го от вратата тя. П. Славински, ПЗ, 269. И като намери стара Тоньова тетрадка, Станка започна да разучава чуждите букви и да ги рисува .. Още два дена се мъчи тя, похаби три плика, но на четвъртия успя. Г. Караславов, ОХ I, 296-297. Вторият предмет, който излезе от ръцете ми като резултат от ръчната работа, беше една точилка .. Още при първия си опит да разточи с нея баница тя [мама] срещна сериозни трудности. Листата така се накъсаха, че мама похаби всичкото тесто. Тарас, СГ, 25-26.
3. Прен. Изразходвам напразно, безполезно нещо (обикн. здраве, сили, време и др.), като го прахосвам безвъзвратно; изхабявам, прахосвам, пропилявам. Защо Костов бе похабил толкова сили, толкова способности, толкова ловкост и красноречие за печалбите на „Никотиана“? Д. Димов, Т, 546. Като прехвърли през ума си тези пропаднали мечти и се убеди, че е похабил много време за празни работи, Анастаси реши незабавно да потегли за София, да се свърже с Калинков и да поиска да му дадат парична помощ за литературното списание. Ем. Станев, ИК I и II, 137.
4. Прен. Възпитавам някого лошо, погрешно; развалям, разхайтвам, развращавам. Наместо да помисли клетий му баща и да са погрижи за добрата отхрана на сина си, той още повече го похабяваше, като от малък го надъха със своите смъртни грехове: пиянство, гордост, неправда и кораво, без милост сърце. Ил. Блъсков, ПБ I, 104. // Увреждам възпитанието на някого, като му създавам лоши навици; развалям, разхайтвам, развращавам. [Гоце Делчев] расте под своеобразната строгост на баща си и под прекалената благост на майка си — расте при домашни обстоятелства, които в нашия живот, заедно с пияната улица и с гламавото училище, могат само да похабят едно дете. П. К. Яворов, Съч. II, 170. Но и войниците не бяха същите .. Сякаш вече не слушаха Ивайло .. Ето на̀ как новият по-лек живот в Търново взе да похабява тия прости, но чисти души. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 461-462.
5. Прен. Диал. Съсипвам, унищожавам физически или нравствено някого, нещо. — Ти знаеш ли този Киро какъв е? Колко момичета е похабил досега... Все такива, като тебе... От днеска да няма много приказки с Киро! Г. Райчев, ЗК, 81. Воловарчетата взели орлетата, играли си с тях и ги похабили. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 280. похабявам се, похабя се страд. Нека не се забравя, че лесно се похабява добър актьор, но че мъчно се поправя лош. А да се учиш можеш цял живот. Н. Лилиев, Съч. III 338.
ПОХАБЯ̀ВАМ СЕ несв.; похабя̀ се св., непрех. 1. Влошавам качеството си и обикн. ставам негоден за употреба; развалям се, изхабявам се. Облечена беше с вехти, кърпени дрехи, с похабена, зацапана везба по тях и кой знай дали не бяха останали от майка ѝ или баба ѝ — селската руба не се къса, не се похабява бързо. Д. Талев, И, 301. Аз нямам склад за мотики и лопати. Те са съвсем малко и аз трябва да ги пазя за себе си. Като се похабят и станат негодни, какво ще правя? М. Марчевски, ОТ, 341. През зимата строителните материали потънали в кал и част от тях се похабили и разпилели. ВН, 1960, бр. 2670, 2. Като ся вторачи и видя, че главната стока .., вълната — била ся похабила и погрозняла, той ся накани както и да било, да я подобри. Й. Груев, СП (превод), 304. Гроздето се похаби тази година от валежите. Δ Инструментите са се похабили от времето или от неправилно използване. // Променям качествата си, изменям се. В градовете и най-вече в Пловдив, дето сичкома сме .. от околни различни места и сме размесени с други народности, бащиний наш език са е похабил; той не е онзе същий, който са говори днес по българските села. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 12. Колкото са отдалечаваме от природния начин на живението, толкоз повече са похабява нашето здраве. У, 1871, бр. 17, 267.
2. Прен. Разг. Губя силите, възможностите си; разсипвам се, самоунищожавам се. — Планът се изпълнява, но ти се похабяваш. Д. Кисьов, Щ, 493.
3. Развращавам се, покварявам се, изхайтвам се. Болеше го за това, че хората, на които сдружените земеделци вярваха и които тези сдружени земеделци бяха издигнали до министерски и разни други високи постове, се похабиха, възгордяха се и се самозабравиха. Г. Караславов, ОХ IV, 210. Детето захваща да са похабява нравствено йоще докато е в люлката .. Безмерната майкина любов и отвънредно галение на родителите, направят нежното дете да са показва толкоз плачливо и упорно (инат), щото веднъж разглезено, мъчно са вече умирява. У, 1870, бр. 1, 7.