пребо̀рвам - първо лице, единствено число, сегашно време пребо̀рваш - второ лице, единствено число, сегашно време пребо̀рва - трето лице, единствено число, минало свършено време пребо̀рваме - първо лице, множествено число, сегашно време пребо̀рвате - второ лице, множествено число, сегашно време пребо̀рват - трето лице, множествено число, сегашно време пребо̀рвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време пребо̀рвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пребо̀рвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пребо̀рваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пребо̀рваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пребо̀рвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пребо̀рвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пребо̀рващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пребо̀рващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пребо̀рващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пребо̀рваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пребо̀рващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пребо̀рващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пребо̀рващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пребо̀рващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пребо̀рващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пребо̀рвайки - деепричастие пребо̀рвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пребо̀рвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пребо̀рвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пребо̀рвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пребо̀рвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пребо̀рвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пребо̀рвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пребо̀рвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пребо̀рвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пребо̀рван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пребо̀рвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пребо̀рваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пребо̀рвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пребо̀рваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пребо̀рвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пребо̀рваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пребо̀рвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пребо̀рваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 справям се - побеждавам (нещо) - надвивам - надмогвам - превъзмогвам - преодолявам - преборвам (прен.) - преборвам се
ПРЕБО̀РВАМ, -аш, несв.; пребо̀ря, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Побеждавам, надвивам някого в борба, бой; надборвам. — Дай ми камата! Дръзкият млад планинец .. се вкопчи в Пенко: — Ха да те видя! Ако ме пребориш, ще ти върна ножа! П. Здравков, НД, 129. Измисли си той и тая дълга кожена ръкавица, че намери за по-сгодно да преборва мечките ей тъй, съвсем отблизо — само с наръкавника и ножа в яката десница. О. Василев, ЗЗ, 23. Той [Стефко] разбираше, че баща му нарочно се остави да го пребори. Г. Караславов, ОХ II, 55. // Побеждавам някого в игра, състезание, конкурс, избори и под. Адвокатът И. К. беше избран за шеф на Софийския районен съд от висшия съдебен съвет вчера. Той успя да пребори останалите двама кандидати за поста. С, 2004, бр. 4259 [еа]. Грабна приза „Мистър Икономика“, като пребори дори финансовия министър М. В. Едва ли обаче за човек може да се съди по наградите, които е получил. Кеш, 2004, бр. 52 [еа].See more2. Прен. С усилие, воля преодолявам нещо, обикн. пречка, трудност, чувство и др.; превъзмогвам, побеждавам, надмогвам. Станкулов пребори стеснението си и каза: — Бай Делчо, тази вечер ще дойде у вас, да поговорим. М. Марчевски, П, 296. — И стопанин ли нямаш? — Нямам. Него съсякоха по-лани,.. „Какво пък? Да не е само тя“ — опита се да пребори непозната жалост. М. Мутафчиева, ЛСВ I, 373. Лесно навлезе във войнишкия живот.. Успешно се справяше със задълженията си, трудностите преборваше с лекота. НА, 1964, бр. 47, 2. Зиме, кал, виелица, сняг: те [селяните] всичко преборваха, само да се намерят в черква на служба. СбНУ ХVIII, 552. преборвам се, преборя се страд. — Знам само, че си излязъл да се бориш срещу народа, но на добро няма да слетиш, сине. Народ се не преборва, да го знаеш. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 184. Крайно време е да се преборят слабостите в работата.
ПРЕБО̀РВАМ СЕ несв.; пребо̀ря се св., непрех. 1. Обикн. с предл. с. Боря се в ръчна схватка с някого, за да надделея, да победя. — Ако взема да се преборя с мъжете, мнозина ще тупна на земята. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 205. Кога ще стане пак весело у дома? Кога ще се преборим пак с тати и той .. ще се признае за победен? Н. Каралиева, ЯЧ, 14. Няколко момчета бяха обкръжили Пано, най-силния лагерник. — Хайде да те видим — дразнеха го те. — Смееш ли да се пребориш с него? Ей такива му били мускулите! Цв. Ангелов, ЧД, 85. — „Кам те ле, мечке стръвнице, / със тебе да се преборим, / да видим кой ли е юнак?“ Нар. пес., СбВСтТ, 739.
2. С предл. с. Преодолявам съпротива, противодействие на някого и вземам надмощие, обикн. като полагам активни усилия; побеждавам, справям се. Ето избори идват .. Кръвопийците пак ще заграбят общината? — Стига каеш, Михиле, ама ще ни стигнат ли сили да се преборим с них? — прекъсна го един от планинците. П. Здравков, НД, 155. Беше хилядо седемстотин шейсет и второто лято — тогава джелепчето докрай се убеди, че не ще се пребори с тежките котленски чорбаджии. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 21. Хубавец, добър специалист и честен човек, а не може да се пребори с жена си или да я зареже. Л. Станев, ПХ, 9. // Състезавам се с някого при спорт или в някаква работа, конкурс и под. Той събрал най-първите ловци, па им рекъл: — Искам да се преборите помежду си. Който покаже най-изкусна стрелба, ще го взема у дома си и ще го направя човек. А. Каралийчев, ТР, 126. — Хайде, деца, сега да видим, аз ли знам повече или пък вие! Ще се преборим по смятането, ама искам здравата да се държите! О. Василев, ЖБ, 354.
3. С предл. с. Преодолявам, надвивам с усилия някакви пречки, трудности, страдания и под., за да постигна нещо; справям се. В залесяването излизам сам .., за да се преборя с пороите, сушата и ветровете. Н. Хайтов, ПП, 12. Вечер той [бай Крум] се превръщаше в самотен човек, който едва се преборва със спомена. Бл. Димитрова, ПКС, 38. Иван стана първенец на кръжока по руски език .. бързо навлезе в граматиката, пребори се с падежите,.. сам четеше вече вестници. П. Велков, СДН, 397. — Юнак момче излезе, пребори се с болестта и я надви. Сп. Кралевски, ВО, 68. Заглъбнахме в бяло мълчание [с Влад].. За първи път се сблъсквах с най-твърдата и неподатлива материя: с речта. Той, изглежда, също се преборваше с тая невидима, плътна материя. Бл. Димитрова, ПКС, 123. // Обикн. с предл. з а. Успявам с активни усилия да получа, запазя или защитя нещо. Имаше вече .. добра служба, стабилно положение — всичко което някога му липсваше, за да се пребори за Малина. Л. Дилов, ПБД, 152. — Чувай, ще ми кажеш ли все пак какво си намислил да правиш? — Нищо. Отивам на почивка. — И няма да се пребориш за правото си? — Не. Ем. Манов, БГ, 9.
◊ Преборвам се / преборя се със себе си. Преодолявам, надвивам някакво свое чувство, желание, недостатък, навик, порок или слабост. За момент Николай Динев понечи да хване обратната посока, но след това се пребори със себе си и влезе. С. Трайков, М, 3-4. — Ще те взема тука като мой помощник .. Предложението беше наистина съблазнително. Веднага разбрах, че трябва да се преборя преди всичко със себе си. П. Вежинов, ЗНН, 28.