предусѐщане - единствено число, нечленувано предусѐщането - единствено число, членувано предусѐщания - множествено число, нечленувано предусѐщанията - множествено число, членувано
ПРЕДУСЀЩАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ от предусещам и от предусещам се. Ако решението, което бе взел, ласкаеше горчиво гордостта му, предусещането на мъките, които щяха да последват, изпълваше Бенц с ожесточение. Д. Димов, ПБ [еа]. Живот без задъхано присъствие на Случая е мъртвило. Самото предусещане, че може да те връхлети нещо непредвидено, че изобретателният Случай диша нейде в тила ти, че те причаква зад оня дънер, това придава на дните тръпчивия жизнен сок. Да си нащрек: нещо ти предстои! Б. Димитрова, Лав., 268. Всеки от хората, които Алкивиад бе предавал и продавал, на които бе изневерявал и изменял, сега някъде и някак старееше примирено, сладостно, в предусещане на вечната отмора. В. Мутафчиева, АМАВ [eа].
2. Предчувствие. Мацан измърмори нещо, но се помъкна към малката барачка, където пазеше вещите си. Когато най-сетне излезе оттам със сладкото предусещане за свобода, кумът бе приседнал на една от дървените подложки и все така безцелно зяпаше пред себе си. П. Вежинов, МСХ [eа]. Ах, защо неспирен страх / мъчи моето сърце, / пълно с предусещания кобни? Ал. Милев, Т (превод) [еа].