презря̀н - единствено число, мъжки род, нечленувано презрѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член презрѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член презря̀на - единствено число, женски род, нечленувано презря̀ната - единствено число, женски род, членувано презря̀но - единствено число, среден род, нечленувано презря̀ното - единствено число, среден род, членувано презрѐни - множествено число, нечленувано презрѐните - множествено число, членувано
ПРЕЗРЯ̀Н, -а, -о, мн. презрѐни, прил. Когото презират, който е обект на презрение.
Турците се слисаха, .. те не очакваха такъв бърз и силен удар от презряната рая. Д. Талев, И, 540. Без съмнение, той [Паисий] е скърбял като е виждал съотечествениците си .. да се отричат от своя забравен и презрян род. Б. Пенев, НБВ, 47. Презрян и отхвърлен! Двойно презрян, двойно снижен .. На моите пламенни чувства отвръщаха със смях и презрение. В. Друмев, И, 31. А крадат и на попад / съдник, княз, паша, чиновник / .. / А тежкҐ на малий брат / .. — / гузен и презрян, и гладен — / ходи, тегли, мре от глад. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 162. // Който буди, предизвиква презрение. Новия този Гръцки Демостен не е като Стария от презряното Скитско племе. Г, 1863, бр. 2, 13. Презряна тълпа. Презряно високомерие.See more