прекра̀чвам - първо лице, единствено число, сегашно време прекра̀чваш - второ лице, единствено число, сегашно време прекра̀чва - трето лице, единствено число, минало свършено време прекра̀чваме - първо лице, множествено число, сегашно време прекра̀чвате - второ лице, множествено число, сегашно време прекра̀чват - трето лице, множествено число, сегашно време прекра̀чвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време прекра̀чвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време прекра̀чвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време прекра̀чваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време прекра̀чваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време прекра̀чвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение прекра̀чвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение прекра̀чващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прекра̀чващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие прекра̀чващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие прекра̀чваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прекра̀чващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие прекра̀чващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прекра̀чващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие прекра̀чващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие прекра̀чващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие прекра̀чвайки - деепричастие прекра̀чвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие прекра̀чвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие прекра̀чвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие прекра̀чвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие прекра̀чвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие прекра̀чвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие прекра̀чвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие прекра̀чвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие прекра̀чвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие прекра̀чван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие прекра̀чвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие прекра̀чваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие прекра̀чвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие прекра̀чваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие прекра̀чвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие прекра̀чваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие прекра̀чвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие прекра̀чваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 престъпвам - прекрачвам 2 нарушавам (някакви норми и др.) - престъпвам (прен.) - прекрачвам (прен.)
ПРЕКРА̀ЧВАМ, -аш, несв.; прекра̀ча, -иш,
мин. св. -их, св. 1. Прех. Като крача, с разкрач преминавам през нещо, прескачам нещо; прекосявам. И тъй — в музея! Прекрачваш прага на внушителния вход и още от първата зала те лъхва хладният дъх на камък. С. Северняк, ОНК, 257. Йонко помагаше на баща си да изтикат лодката от пясъчната ивица на брега до водата. После двамата прекрачваха борда, Йонко се настаняваше на кърмата, а баща му поемаше веслата. П. Славински, МСК, 100. Момъкът се затече, наведнаж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна. Хр. Смирненски, Съч. III, 239. Когато вдигна глава, пред нея израсна железопътният насип .. Прекрачи релсите и побягна към града. Г. Райчев, ЗК, 182-183. Задният котел се разлюля силно .. и падна .. пред краката ѝ. Тя го прекрачи и само с кобилицата в ръцете продължи да тича. Ст. Марков, ДБ, 385.See more2. Непрех. Правя крачка или крачки някъде или донякъде. Един селянин сееше ръж из разораната нива. Прекрачваше веднъж, награбваше шепа семе и при следващата стъпка с широк замах го пръсваше из рохкавите бразди. П. Бобев, ГЕ, 71. Той стана от стола, прекрачи до стената и .. тръгна към вратата. Д. Немиров, Д, 7. — „Поща“ — отговори раздавачът, влезе в стаята, прекрачи до леглото, подаде едно писмо и побърза да се избави от задушената атмосфера на непроветрената спалня. А. Константинов, Съч. I, 301. Прекрачи из тревата две-три крачки и, ето че си вече мокър. Ц. Гинчев, ДТ, 8.
3. Непрех. С предл. в. Влизам, навлизам в нещо; пристъпвам. Турците от Тузлука пак надигали глава. Само да чуят, че султанските войски са прекрачили в Румелия, и веднага ще скочат с оръжието. В. Геновска, СГ, 318. Докато си вън от сферата на боя, можеш още да вярваш и дори да мислиш. Прекрачиш ли обаче в огнения обръч, изведнъж те грабва някаква чудовищна безмислица: защо е всичко това? Л. Стоянов, Х, 10. — Аз бях в кантората. От село — направо там — каза Сребров и прекрачи в стаята. — Все пак ще вляза да поседна за миг, че съвсем се съсипах. Вл. Полянов, ПП, 180. ● Обр. Човекът се откъсна от земята, преодоля нейното притегляне .. Той прекрачи свободно в космическото пространство. Хр. Одисеев, ТН, З.
4. Прен. Прех. Минавам, не спазвам известна граница или норма, мярка, която е нормална, позволена, разрешена; престъпвам. Мярка да знаете, да не прекрачите закона. А. Страшимиров, К, 68. Като че не беше готов да прехвърли една граница, зад която започваше логиката на революцията и изобщо на политическите борби .. На бойните полета беше я прекрачил, без да разсъждава. Ем. Станев, ИК III и IV, 314. // Минавам извън известна норма, ограничение, мярка, като я надвишавам. — Днес вашата група, Маноле, добре поработи! — каза някой високо зад него .. — Хъм, добре?... Едва сме прекрачили стоте [процента]. Ив. Мартинов, М, 99. прекрачвам се, прекрача се страд.
◊ Прекрачвам / прекрача прага на нещо (нечий праг). 1. Постъпвам, влизам в нещо или някъде, обикн. за първи път; влизам. Ходех всяка сутрин в града — учех в прогимназията. А сега ще се върна на деня, когато за пръв път прекрачих училищния праг. Сл. Македонски, ЕЗС, 52. Някои лекари ѝ предлагаха да постъпи в болница .. Прекрачеше ли прага ѝ, щеше да се почувствува още по-зле. А. Наковски, МПП, 77. Нашите затвори са обитавали предимно политически лица. Офицери и особено генерали почти не са прекрачвали техните прагове. Е. Каранфилов, Б III, 46. 2. Влизам, попадам някъде. Къщицата, в която живеят младите съпрузи, има три стаи .. Третата е работен кабинет на стария учител, който не позволява никому да прекрачи прага ѝ. Св. Минков, РТК, 167. 3. Отивам някъде, в дома на някого, посещавам го. Той излезе на двора .. и тръгна към Пинтезови. От Нонкината сватба насам беше ходил у тях само два пъти, а те не бяха прекрачили прага му. И. Петров, НЛ, 140.