прѐса - единствено число, нечленувано прѐсата - единствено число, членувано прѐси - множествено число, нечленувано прѐсите - множествено число, членувано
1 преса - вестници - печат 2 преса - изстисквачка 3 принуда - натиск (прен.) - преса (прен.; разг.) - давление (книж.) - принуждение
ПРЀСА1 ж. 1. Уред или машина за обработване на материали и предмети чрез силно налягане и притискане (за придаване на определена форма, намаляване на обема, изпитване на устойчивостта и др.). Наблизо гърмяха чукове, свистяха тежки преси, мигаха огънчетата на оксижените. П. Льочев, ПБП, 47-48. Други [работници] поемаха напълнените сандъци, пресоваха с ръчна преса наредения в тях тютюн и чевръсто обшиваха с кеневир готовата бала. Х. Русев, ПС, 99. Запазени са документи, които представляват патенти на Галилей .. за изобретяване на съоръжение за изпомпване на вода и на хидравлична преса. М. Калинков, ГГ, 18. В масовото производство се използуват специални преси за плисиране на поли. Тези преси нагъват плата по даден образец. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 105. Пневматична преса. Лостова преса. Винтова преса. Преса за парно гладене.
2. Печат. Машина за отпечатване на знаци, текст, изображения и под. върху хартия чрез притискане към листа на специални предварително намастилени печатни форми, клишета и др. В хора на другите шумове влизаха сега и ухораздирателните крясъци на рояк вестникопродавци, под мишницата с едвам сега излели от пресата вестници. Ив. Вазов, Съч. Х, 13. Скромната нова книгопечатница са отвори в 1728 година. Тя имаше само една преса. С. Бобчев, ЖФ (превод), 37. Печатницата са затвори, когато вече страниците бяха гудени на пресата .. и сичко готово да са печата. У, 1871, бр. 16, 241.
3. Уред или приспособление за изстискване на течности; изстисквачка. В схлупения сайвант заскрибуца ръчна преса и зеленикавият сладникав сок завря в четирите грамадни черни тави, поставени на открити огнища. Н. Каралиева, Н, 68. Много са разпространени и малките домашни преси за сокове, които са особено необходими за малките деца. Г. Белев, КВА, 287. Сокът на гроздето и маслината [робите] изтисквали с първобитни ръчни преси. Ист. V кл, 122-123. Ползувал, неползувал господарска фурна, мелница или преса за грозде, селянинът трябвало да плати голям уем за тях. Ист. VI кл, 17. // Уред или приспособление за смачкване и пасиране на картофи, зеленчуци и др. Морковите и оризът се прекарват през преса и полученото пюре се изсипва в бульона. ВЖ, 1999, бр. 46, 12. Преса за картофи.
4. Приспособление с ръкохватка и специална мека пореста хартия на противоположната ѝ страна, предназначено за попиване на мастило; попивателна, попивка, преспапие. Като се стараеше да изглежда спокоен, оправи пепелницата и пресата с попивателната, издуха от синия картон пепелта от цигарата и бавно .. отиде в ъгъла на стаята. О. Бояджиев, П, 109. Началникът късаше мънички парченца от попивателната хартия върху извитата тенекиена преса. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 115. Подначалникът Пенчев попиваше мастилото с попивателната преса и от време на време се прозяваше почти незабелязано. Св. Минков, Избр. пр, 257. Когато работеше върху масата .., спазваше образцов ред: папката с ръкописи — затворена, попивателната преса — върху нея, линийката — вдясно. Ст. Волев, МС, 13.
5. Тежък предмет от мрамор, бронз и др., който се поставя върху книжа, преписки, за да не се разпиляват; преспапие. Като грабна мраморната преса, замалко да я запрати върху главата на Бардаров. Д. Калфов, Избр. разк., 122.
6. Прен. Насилие над волята на някого; натиск, принуда. Щастие за човечеството и за каузата на мира е фактът, че големите .. и честни творци .. не се оказаха питомни зайци въпреки огромната и жестока преса. В. Йосифов, Избр. тв I, 159. Психологическа преса.
7. Спорт. Във футбола, баскетбола и др. — положение в игра, при което състезатели от единия отбор заграждат играч от противниковия отбор, за да му попречат да подаде или насочи топката в желаната посока. Треньорът е обнадежден за следващия сезон. „Ще заложа на пресата по цялото игрище и на по-бързото раздаване на топката“, каза той. Кеш, 2002, бр. 16, 17. Това беше типично немски отбор. Те прилагаха преса по всички точки на терена и не ни даваха много да играем. С, 2006, бр. 4951, 18.
◊ Коремна преса. 1. Анат. Съвкупност от коремните мускули. Всички те [коремните мускули] заедно изграждат така наречената коремна преса. Тя взема по-голямо или по-малко участие при дишането. Ал. Гюровски, АЧ, 175. Под влияние на коремната преса и дихателните мускули съдържимото в стомаха се изтласква навън през хранопровода и после през устата. Л. Митов и др., ВБ, 273. 2. Спорт. Упражнение за укрепване на коремната мускулатура, при което от легнало положение и с ръце на тила се повдига горната част на тялото. Трябва да знаеш няколко основни правила за коремните преси: Лягаш на пода. Слагаш ръце на тила и повдигаш нагоре само главата и горната част гърба. ВЖ, 1998, бр. 51, 16. Започва всяка тренировка с коремни преси. Мон., 2005, бр. 2123, 16. Плочна преса. Печат. Малка печатарска машина за висок печат, при която носачът на формата и натискачът са две плочи; американка2, тигел преса.
— От фр. presse. — Сп. Училище, 1871.
ПРЀСА2, мн. няма, ж. 1. Печатни издания (вестници и списания), които излизат ежедневно или периодично; печат. Манол отвори бутилка минерална вода, направи си кафе, докато прегледа вчерашната преса и писмата. Л. Петков, ГЦ, 68. — През 1948 и 1949 година, като студент, почнах да печатам в пресата — главно в младежката. П. Матев, ПОС, 72. — Пък вашето име ми е познато, но не мога да си спомня откъде .. Г-н Завальов се усмихна .. и рече с достойнство: — От пресата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 294. Едно висше длъжностно лице по здравеопазването направи официално изявление в пресата. П. Вежинов, ДМ, 52.
2. Събир. Разг. Журналисти, представители на ежедневни или периодични печатни издания. Пресата измъкна бележници, тримата седнаха около масата и започнаха да уточняват подробностите от очерка „Раждането на откритието“. Б. Мисирков, Избр. пр ІІ, 1984 (превод) [еа]. Разрешиха тялото да се погребе. Откараха го със самолет на север и го положиха в семейната гробница. Пресата не бе поканена. Ж. Георгиева, ДС (превод) [еа]. Първите редове в залата бяха заети от официалните лица, а останалите — от пресата.
◊ Жълта преса. Книж. Периодичен печат, преса с булевардно, сензационно съдържание; жълт печат. Най-големи облаги от русенската катастрофа имаха, прочее, редакторите на жълтата преса .. Тиражът на техните издания се беше удесеторил. М. Кремен, РЯ, 215. Очаквала протеста на народните маси, „жълтата преса“ веднага надава вой с цялата гама на своето лицемерие и подстрекателство. Дават се „авторитетни“ мнения защо, кога и как е убит Т. Александров. Б. Кастелов, ДХ, 308.
— От фр. presse. — Г. С. Раковски, Българский вероизповеден въпрос..., 1864.