пресѝчам - първо лице, единствено число, сегашно време пресѝчаш - второ лице, единствено число, сегашно време пресѝча - трето лице, единствено число, минало свършено време пресѝчаме - първо лице, множествено число, сегашно време пресѝчате - второ лице, множествено число, сегашно време пресѝчат - трето лице, множествено число, сегашно време пресѝчах - първо лице, единствено число, минало несвършено време пресѝчахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пресѝчахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пресѝчаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пресѝчаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пресѝчай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пресѝчайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пресѝчащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пресѝчащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пресѝчащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пресѝчаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пресѝчащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пресѝчащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пресѝчащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пресѝчащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пресѝчащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пресѝчайки - деепричастие пресѝчал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пресѝчалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пресѝчалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пресѝчала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пресѝчалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пресѝчало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пресѝчалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пресѝчали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пресѝчалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пресѝчан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пресѝчания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пресѝчаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пресѝчана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пресѝчаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пресѝчано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пресѝчаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пресѝчани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пресѝчаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 минавам - преминавам - прекосявам - пресичам 2 пресичам - прерязвам - прорязвам (за път или река и др.)3 прекъсвам - пресичам
ПРЕСЍЧАМ1, -аш, несв.; пресека̀, пресечѐш, мин. св. преся̀кох, пресѐче, прич. мин. св. деят. преся̀къл, -кла, -кло, мн. пресѐкли, св., прех. 1. Със сечене правя, разделям нещо или някого на две части; разсичам. Грабна брадвата, засече .. Стройният бряст се тресеше, събаряше попарените от жегата листа .. Още малко остана да пресече бряста. К. Петканов, ОБ, 57. Всичките [розови храстчета] са дялани с ножче и коренчето им е отсечено. — Някой ги е пресякъл — казва мама. Н. Каралиева, ЯЧ, 41. Другарите видели девойките, едната взели от едното рамо, другата от другото; после пресекли въжето и малката девойка и юнакът паднали долу. Христом. КМ II, 183.
2. Минавам през някаква линия, граница и др.; прекосявам1. С десетина метра преднина Павел и Людмил първи пресякоха финалната линия и спечелиха първата гонка. П. Льочев, ПБП, 62. Ние пресякохме екватора на седемдесет и третия градус източна дължина. М. Марчевски, ОТ, 31. Един шегобиец посочва с ръка надолу и казва съвсем убедително: — Ето, ето, мадам, гледайте точно под оная риба, която иде насреща. Виждате ли, сега тя пресича екватора! Св. Минков, ДА, 43. Слоновете прекарваха деня в Танганика, а нощем пресичаха границата и нападаха плантацията в Кения. Св. Стефанова и др., СК (превод) [еа]. // Обикн. несв. За път, улица, линия, река и др. — минавам перпендикулярно или под ъгъл през нещо (път, улица, линия, река и др.). Колата влязоха от южния край на Витоша улица .. Дойдоха до точката, дето я пресича Алабинска. Ив. Вазов, Съч. Х, 55. Представи си сега, че ние с тебе се намираме на екватора и при точката О, в която един кой да е меридиан го пресича. Г. Томалевски, АН, 45. Успоредните линии [на фигурата] изглеждат неуспоредни под влияние на посоката на линиите, които се приближават до тях или ги пресичат. Псих. Х кл, 54. Още по-неблагоприятни са правите землищни граници, които пресичат под ъгъл водоразделни .. линии на терена. М. Мичев и др., З, 216.
3. Прех. и непрех. Като се движа напряко през площта на някакво място, отивам, стигам до другия му край; прекосявам1, преминавам. Все със същия, не особено бърз бяг, вълкът пресичаше в права посока полето и един само той се чернееше сред белината на снега. Й. Йовков, АМГ, 170. Излязоха през голямата, обкована с желязо порта. Никой не ги спря. Пресякоха двора, минаха край конака и се озоваха на площада. Ст. Дичев, ЗС I, 323. Касаветов вървеше бавно и съобразяваше през коя улица да пресече, за да излезе пред дома на своя приятел. Г. Караславов, ОХ II, 346. Село в европейски смисъл аз не можах да забележа из пътя нито в Канада, нито в щатите, които пресякохме. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 58. // Обикн. несв. За път, река, линия и др. — минавам или съм разположен от единия до другия край на някакво пространство, като го разделям на две; прекосявам1, прерязвам. Пътят пресичаше няколко рътлини, навлизаше в доловете и вървеше успоредно с гребена на планината. Ем. Станев, ПЕГ, 28. Раденковите конници затънаха в мочурите на двете рекички, които пресичаха полето. Ст. Загорчинов, ДП, 435. Погледнах и ръката на Караибрахим .. Баба Сребра би казала, че тя е бедна ръка, защото я пресичаха само две линии напреко и една надолу към китката. А. Дончев, ВР, 174. Неговите [на тате] вежди са сключени тъй, че образуват една дълга права, която пресича челото от границата на изпадалата му коса до основата на носа. Ст. Чилингиров, ХНН, 144.
4. Разг. В игра на карти — разделям колода карти на две и поставям долната половина върху горната преди раздаване; сека, цепя. Грозданов престана да подсвирква и подаде картите на Ангел Дамаков. Ангел Дамаков пресече картите. Д. Ангелов, ЖС, 31.
5. Завардвам или заграждам нещо (път, пътека и др.), за да спра, да блокирам движението по него; преграждам, препречвам, прерязвам, засичам3. Стоян мислеше да доведе сестра си в Пловдив, но това беше невъзможно. Турските войски бяха пресекли пътя. Л. Каравелов, Съч. V, 155. Равногорските войводи станаха господари на Странджа планина. Пресякоха пътеките, прогониха слабите турски войскови части. К. Петканов, П, 91. Райчо не можеше да остави прохода — оттука турците биха заобиколили Шипка, биха пресекли единствения излаз към шосето. Д. Габе, МГ, 198-199. Със деведесе джелати / и сто и двайсе арапи / скоро гора завардете, / пътеки пресечете. Нар. пес., СбАД, 26. // В съчет. със същ. п ъ т (обикн. членувано) и с друго същ. с предл. н а или с крат. лич. местоим. в дат. Заставам, изпречвам се пред някого, за да му попреча да мине отнякъде, да го спра; преграждам, препречвам, прерязвам, засичам3. Спуснаха се конници от една и от друга страна, за да пресекат пътя на Гърбавото и да го хванат. Й. Йовков, СЛ, 151. Той влезе в къщи, повика каруцарите и се разпореди да вдигат покъщнината. Баба му пресече път, но той я блъсна в гърдите. А. Михайлов, ДШ, 83. Към него [Игрил] вече тичаха конници, а някои удариха през леса, за да му пресекат пътя. Ст. Загорчинов, ДП, 306. Кравата продължаваше .. да се отдалечава от селото. Жената .. дигна до колене полите си и с все сила затича, та дано пресече пътя на животното. К. Петканов, ОБ, 210.
6. Разг. Спирам, прекратявам за известно време или за постоянно някаква работа, действие и др.; прекъсвам. — Аз зная, че ти за разправии пей даваш... За тях от отзарана десет пъти си пресичаме работата .. — Да не сте я пресичали! П. Тодоров, Събр. пр II, 20. Влезеше той цял побелял от сняг в класа .. и пресечеше преподаването с гръмогласната фраза: — Хай да го земе дяволът, че то зима ли е, че то чудо ли е! Ив. Вазов, Съч. VIII, 142. Щатскато правителство в [Индия] .. не се намесило достатъчно активно още в първите дни на безредиците, за да ги пресече. Т. Кюранов, АП, 144. // Разг. Правя, предизвиквам да престане да се проявява, да се прекрати някакво състояние, обикн. да спре развитието някакво заболяване. Две дози хинина, които ми даде в продължение на два дена, пресякоха окончателно треската. К. Величков, ПССъч. I, 25. Известно е, че чесънът убива микробите и пресича инфекциите. Ст, 2004, бр. 4234 [еа]. Сиропът пресече кашлицата. // Правя, предизвиквам да престане да се проявява, да изчезне внезапно, изведнъж у някого някакво настроение, чувство, желание и др.; ликвидирам, убивам. Пак му се стори, че Максим се държи някак хладно, и това го ожесточи. Пресече настроението му за изповед. С. Чернишев, ВМ, 119. „Трябва .. да видим како он [владиката] жа каже.“ Тези думи пресякоха у мене всяка надежда за оставане в Махалци. П. Р. Славейков, БП I, ХIV. Той не разбра, дебелият глупак, че за мене водата е важна. Няма нищо така да пресича апетита, както топлата вода. Б. Райнов, ДВ, 126. Кажи му [на чужденеца] само две думи и ще му пресечеш мерака да те смята за прост. Ст. Чилингиров, ХНН, 196.
7. С намесата си, обикн. с рязък отговор или въпрос, правя някой да спре да говори, без да се е доизказал; прекъсвам. — Само ти можеш да ми помогнеш, татко! — Какво! — пресече го баща му и стана. Елин Пелин, Съч. III, 54. Опитвам се да се оправдая, но Сво ме пресича нетърпеливо: — Момче или момиче? Др. Асенов, СВ, 7. С обикновените хора той [народният представител] започна да говори настойнически, дразнеше се, когато го пресичаха, и се сърдеше, когато му възразяваха. Г. Караславов, ОХ IV, 57. Приближи, здрависа се свойски .. — Ще извиняваш — казва — господин Н., че тогаз не можах нищо да ти дам... Аз понечих да го пресека. К. Константинов, СЧЗ, 36.
8. Прен. Обикн. за мисъл — появявам се в съзнанието на някого рязко, внезапно, изведнъж; прерязвам, пронизвам. Ама че диване, кой знай какво ще каже там — беше първата мисъл на А., и само за момент, като мълния, пресече мозъка му неприятната мисъл: „Ами ако откаже?“. Ал. Константинов, Съч., 269. — Сега тя се е венчала вече — му пресече ума като светкавица мисъл и зад сянката на тази мисъл сякаш потънаха всички възпоминания. П. Тодоров, И II, 152.
9. Прен. Прех. и непрех. Разг. Обикн. за студена вода — предизвиквам рязко, внезапно преохлаждане на някого, което довежда до простуда, настинка; прерязвам. — Чакай, не пий! .. Водата е студена и ще те пресече. Ив. Мартинов, ПМ, 93. С разтреперани ръце я [стомната] допря до устата си .. — Стига, Иване, стига, че студената вода ще те пресече; пийни си малко, че после — пак. Ц. Гинчев, ГК, 265. — Сега пък и водица .. — Стига толкова... Че тая вода е остра, пресича чивяка. Т. Влайков, Пр I, 207. Нагазихме из сините вирове. Водата е студена, та пресича. П. Росен, ВПШ, 110.
10. Диал. Съсичам, посичам. Измами са дете Дукатинче, та препусна коня нанапреди, / и препусна Марко на по него, / и извади танка, остра сабля, / като стигна, пресече го. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 86. Разлути се Марко Кралевити, / та извади тая остра сабя, / та пресече троица латини. Нар. пес., СбНУ ХI, 34. — Тако ми Бога, моме Румено, / ако те язе тебе излъжем, / тебе излъжем да те цаливам: / .., / що сабля носим сама да рипне / сама да рипне да ме пресече! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 532.
11. Непрех. Диал. Отсичам (в 5 знач.), отрязвам. — Дай му, пресече втората [орисница] — дай му крепки крила на духа: в миналото да се връща, в бъдещето да прехвръква, над всичко възмогнат да влада и реди. П. Тодоров, И I, 2. пресичам се, пресека се I. Страд. от пресичам1 в 1-10 знач. Дойде ли време [за въстание] първата работа ще бъде да се пресекат телеграфите. Г. Караславов, ЮМ, 30. Винаги е хубаво да се пресича граница. Усещането от внезапната промяна на обстановката носи пълнота на емоциите. Кеш, 2001, бр. 10 [еа]. Ловците са били веднъж в Ляно, но без да навлизат особено навътре в нея. Изобщо нямаха представа как се пресича пустинята на кон от юг на север. В. Радков, Избр. пр IV (превод) [еа]. Най-строго се изисква от представителите на българските власти в отношението им към местното население „да се проявява голяма тактичност и да се пресичат в зародиш каквито и да са случаи на ожесточение и мъст и всякакви груби посегателства“. Д. Йончев, ББ [еа]. II. Взаим. от пресичам1 в 7 знач. Отначало тихо, после все по-високо и по-високо, жените почнаха да обясняват, да се пресичат една друга, да крещят. П. Спасов, ХлХ, 241. — Не забравяй внучето ни, наставлявай го, молиме ти се — заговориха и двамата въглищари, като се пресичаха и си взимаха думата един от друг. Ст. Загорчинов, ДП, 194.
ПРЕСЍЧАМ СЕ несв.; пресека̀ се св., непрех. 1. За пътища, улици, линии, реки и др. — минаваме един през друг перпендикулярно или под ъгъл; кръстосвам се. Ханът на Сарандовица в Антимово не беше само на кръстопът, а на едно място, дето се пресичаха много пътища. Й. Йовков, ВАХ, 5. От градината се проточва един широк и дълъг булевард .., който се пресича с прави и извънредно чисти тихи улички. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 67. С такива също дървени пречки, приковани с две по дебели греди, които се пресичаха диагонално, беше направена самата врата на тъмницата. К. Величков, ПССъч. I, 9. На места каменните потоци се редят по няколко успоредно или се пресичат във видим безпорядък, но в повечето случаи лъчевидно. П. Делирадев, В, 86.
2. За настроение, чувство, желание и др. — внезапно, изведнъж преставам да се проявявам у някого; изчезвам. Напрежението през последните дни, което го бе накарало да скита с болно сърце из мокрия град, изведнъж се пресече. П. Вежинов, ДБ, 146. Панчо седна на прага с клюмнала глава и въздъхна. Пресече му се и тая надежда. Т. Влайков, Съч. II, 136. Този, който ся криеше под сянката на нощта, започна да пее една песен съвсем необикновена и непозната. Тогаз вече всяко разположение на вдовицата към сън ся пресече. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 104.
3. За шум, глас и под. — пресеквам, преставам да се чувам. — Какво си се умислила такава? .. — Нищо... — едвам успях да промълвя, но устните ми затрепераха, гласът се пресече и сетих, че очите ми се наливат със сълзи. Г. Райчев, Избр. съч. I, 200. Питам аз где е Соколски, и гласът ми са пресича. З. Стоянов, ЗБВ III, 255. Ами сега! .. Мойше едва се удържа прав, .. очите му плахо облещени в тъмнината, дишането му се пресича в гърлото, устните и езика съхнат. Ал. Константинов, Съч., 228.
4. Разг. Внезапно, рязко спирам, прекъсвам да говоря, без да съм се доизказал. — Седни, що седиш прав! Ний днеска таман двайсе прасенца... — погледна към Нонка и се пресече. — Ноне, ти що тъй си посърнала? Да не ти е лошо? И. Петров, НЛ, 135. — Дали ще годим мечката, не зная, ала Елена ще годим скоро. Тя и пръстен получи. Де е пръстенът? — пресече се тя и грабна ръцете на Елена. Ст. Загорчинов, ДП, 133. — Ех, ангеле мой, каза той, но се пресече. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 71.
5. С предл. н а и в съчет. със същ. с н я г. За дъжд — обръщам се на сняг. През сгъстената мъгла се запремятаха снежни парцали — дъждът се пресече на сняг. Ст. Марков, ДБ, 87. Когато момците излизале в петък вечерта на 8 май, дъждът са пресякъл на сняг. НБ, 1876, бр. 43, 169.
6. Диал. За време — развалям се рязко, изведнъж. — Да приберем готовото зърно, че де да го знайш и времето, току виж се пресякло и... ха някоя градушка. Ил. Волен, ДД, 61.
ПРЕСЍЧА ГО несв.; пресечѐ го св., непрех. Обикн. с предл. н а със същ. с н я г. Обръщам на сняг (дъжда). „Туй се случи през декември, два дни преди Нова година. Предния ден дори валя дъжд, после духна студен вятър и го пресече. Капките тъй си и замръзнаха, на мехури.“ П. Вежинов, Б, 60-61. До сряд нощи месечина грея, / от сряд нощи мъгла припаднала, / а по зори ситен дъжд удари, / пресече го на бяли снягове. Нар. пес., СбВСтТ, 64.
ПРЕСЍЧА МЕ несв.; пресечѐ ме св., непрех. Разг. 1. Изпитвам внезапна остра, режеща физическа болка някъде; прерязва ме. От силния студ ме пресече в гърдите и трудно дишах. l В съчет. със същ. за орган на тялото или с местоим. н е щ о. Изпитвам остра, режеща физическа болка в някой орган или част на тялото (означени със съществителното). Баба Веда остави вретеното до стената и като се облегна на коляното, стана: — Оох, кръст ме пресече! Ил. Волен, ДД, 14. — Полека, ще ме смаже — изпъшка дядо. — Ха така, към кръста, че ме е пресякло нещо .. Мечкарят подяна и нас, децата, но не посмяхме да легнем под мечешките лапи. Кр. Григоров, ОНУ, 85. Пресече ме гърлото.
2. Прен. Изпитвам внезапна остра душевна болка. Тошка се сгърчи от мъка. Нещо я пресече в гърдите, загорча ѝ на гърлото. Г. Караславов, Тат., 13. — С други думи, отказ. Като чух това, сестро, нещо ей тука ме пресече. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 451.
◊ Пресече ми котка път<я>. Разг.; Пресече ми мишка път. Диал. Не успях да постигна това, което желаех, което бях предприел, претърпях неуспех, не сполучих. Много исках да постъпя в университета, но ми пресече котка път. Пресичам / пресека думата (думите) на някого. Разг. Прекъсвам някого, който говори. — Аз мисля сега засега да я караме с правителството... — Тъй, тъй, най-добре с правителството — бързат да заявят Гочоолу и Дочоолу. Бай Ганьо ги изглежда сърдито, задето му пресичат думата. Ал. Константинов, Събр. съч. І [еа]. Той ме позна също веднага. Слезна от файтона зарадван, възхитен, горкият. Но аз му пресичам думите: „Колчо, накъде?“. Ив. Вазов, Събр. съч. VІІІ, 1976 [еа]. Пресичам / пресека като с нож нещо. Разг. 1. Действам бързо и решително и прекратявам нечии действия. Като с нож [генерал Игнатиев] пресече действията на цяла турска военна сила. НБ, 1876, бр. 53, 205. 2. За лекарство, процедура и под. — действам бързо и ефикасно и прекъсвам развитието на заболяването. Това лекарство пресече като с нож настинката ми. Пресичам / пресека нишката на живота на някого. Книж. Предизвиквам смъртта на някого. — О, Китерия! Ти идеш да проявиш към мене състрадание, когато то е за мене ножът, който ще пресече нишката на живота ми. Т. Нейков, ЗДК (превод) [еа]. Пресичам си / пресека си нишката на живота. Книж. Самоубивам се. Между другите слухове, пускани за причината на Карадидовото самоубийство, циркулира един, който придава романтичен характер на това печално събитие. Според този любопитен слух Карадидов ще си е бил пресякъл нишката на живота поради едно сантиментално страдание. Ив. Вазов, Събр. съч. ХV, 1977 [еа]. Пресичам / пресека пътя на някого или нещо. Книж. Попречвам на някого да направи нещо или спирам осъществяването на нещо, не давам възможност нещо да се осъществи. — Един човек като не разбира душата на другия, като му пресича пътя, от него добро не чакай. И. Петров, НЛ, 193. Мурадовците и Риза .. бяха хора, свикнали всичко да върви, както те искат. Къде се е чуло някой да им пресече пътя, и то не друг, а синът на сетен бедняк! Вл. Полянов, БВП, 90. Пресичат ми се / пресекат ми се краката (коленете, колената). Разг.; Пресичат ми се / пресекат ми се нозете. Остар. Изпитвам слабост, немощ и не мога да вървя или да стоя прав поради умора, болест или поради някакво внезапно обхванало ме силно чувство (страх, радост и др.). Вратата се открехна леко и една стражарска глава се показа. Сърцето на Юрталана се преметна като риба .. Краката му се пресякоха, той се помъчи да стане, но се отпусна пак. Г. Караславов, С, 240. — Мене ме цела тръпки побиха! Пресекоха ми се колената, схвана ми се глас у гърло — па ни гък! М. Георгиев, Избр. разк., 165-166. Пред очите ми се сплетоха червени облаци и нозете ми се пресякоха. Н. Райнов, ВДБ, 35.
ПРЕСЍЧАМ2, -аш, несв.; пресека̀, пресечѐш, мин. св. преся̀кох, пресѐче, прич. мин. св. деят. преся̀къл, -кла, -кло, мн. пресѐкли, св., прех. 1. Спец. Предизвиквам нарушаване на хомогенния състав на нещо (прясно мляко, застройка, супа и др.) с отделяне на течност и маса от слепени и уедрени частици, обикн. вследствие на нагряване или прибавяне на киселина. — А бе той веднъж да пресече млякото, иди се оправяй тогава .. Игра ли е това, мислиш, да съсипе толкова мляко. Ст. Даскалов, СЛ, 276. Сипвай застройката в супата с непрекъснато бъркане, за да не я пресечеш. Δ Лимоновият сок пресича млякото.
2. Спирам или предотвратявам ферментационния процес на нещо. Пресякохме виното.
3. Спец. Предизвиквам коагулация; коагулирам, утаявам. Етиловият алкохол е отрова за протоплазмата, защото я пресича (коагулира), а с пресичането на протоплазмата се умъртвява и самата клетка. Хим. Х кл, 1958, 51. Калциевият хидроокис неутрализира органичните киселини до неразтворими калциеви соли и пресича белтъчните вещества. Хим. Х кл, 1965, 97.
4. Диал. Застройвам (Н. Геров, РБЯ). Пресякох чорбата с яйце. Н. Геров, РБЯ IV, 376. пресичам се, пресека се страд. Пластичността на глината може да се понижи и като се коагулират (пресекат) съдържащите се в тях колоидни вещества с помощта на някои минерални киселини или соли. В. Пеев, МК, 21.
ПРЕСЍЧАМ СЕ несв.; пресека̀ се св., непрех. Спец. 1. За прясно мляко, застройка, супа и др. — загубвам хомогенния си състав с отделяне на течност и маса от слепени и уедрени частици, обикн. вследствие на нагряване или прибавяне на киселина. — Поне хубаво изварявай съдовете. Преди три дни се беше пресякло твоето мляко. Кр. Григоров, ПЧ, 73. — Па няма ли да се пресече това мляко .. Сигурно ще се пресече, ако го подгреем! Ст. Даскалов, СЛ, 143. За да не се пресече, застройката се смесва със супата при леко загряване. Л. Петров и др., БНК, 68. Млякото са, кажи, пресече, не става вече подкваса. Г, 1863, бр. 6, 45.
2. Преминавам в състояние на коагулация; коагулирам, утаявам се. Киселата сметана не може да се пастьоризира, тъй като в процеса на загряването белтъчините се пресичат, коагулират. Н. Димов и др., ТМ, 26.