привѐтност - единствено число, нечленувано приветността̀ - единствено число, членувано
ПРИВЀТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Поет. Качество на приветен (в 1 знач.); приветливост. При входа [на изложбата] веднага грабва вниманието портретът на г-н Мрожек: простота, изящество, приветност. Дем., 2002, бр. 34, 21.