придиха̀ние - единствено число, нечленувано придиха̀нието - единствено число, членувано придиха̀ния - множествено число, нечленувано придиха̀нията - множествено число, членувано
1 аспирация (спец.) - придихание
ПРИДИХА̀НИЕ, мн. -ия,
ср. Езикозн. 1. Звук, образуван от шума вследствие на триенето на издишната струя при преминаването ѝ през ненапрегнатите гласни струни, който в някои езици има стойност на фонема или пък съпътства изговора на определени съгласни или на гласни в началото на думата; придъх, аспирация2. Преведоха ѝ, после тя заговори меко, почти алтово, с придихания на този своеобразен, непознат език на българите. Д. Добревски, БИ, 277. В някои случаи х се произнася с особено придихание, което не е характерно за българския език. БЕЛ, 2002, кн. 1 [еа].See more2. Писмен знак, с който се отбелязва такъв или подобен звук. В изданията, печатани с черковнославянски шрифт, се спазват различните знакове за ударения и придихания, въпреки че те нямат никаква фонетична стойност. Л. Андрейчин, ИНЕС [еа].