приѐмам - първо лице, единствено число, сегашно време приѐмаш - второ лице, единствено число, сегашно време приѐма - трето лице, единствено число, минало свършено време приѐмаме - първо лице, множествено число, сегашно време приѐмате - второ лице, множествено число, сегашно време приѐмат - трето лице, множествено число, сегашно време приѐмах - първо лице, единствено число, минало несвършено време приѐмахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време приѐмахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време приѐмаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време приѐмаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време приѐмай - второ лице, единствено число, повелително наклонение приѐмайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение приѐмащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие приѐмащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие приѐмащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие приѐмаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие приѐмащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие приѐмащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие приѐмащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие приѐмащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие приѐмащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие приѐмайки - деепричастие приѐмал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие приѐмалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие приѐмалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие приѐмала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие приѐмалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие приѐмало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие приѐмалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие приѐмали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие приѐмалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие приѐман - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие приѐмания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие приѐманият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие приѐмана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие приѐманата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие приѐмано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие приѐманото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие приѐмани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие приѐманите - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 приемам - харесвам - одобрявам 2 приемам - одобрявам - утвърждавам 3 приемам - скланям - съгласявам се - склонявам - навивам се (разг.)See more4 приемам - възприемам 5 включвам - записвам - зачислявам - приемам (в организация и под.)6 приемам - допускам - предполагам
See more
- 1. приемам
- - С отворени обятия, приемам
See more- - С отворени ръце, приемам
- - С хляб и сол, приемам
ПРИЀМАМ, -аш, несв.; приѐма, -еш, мин. св. приѐх, прич. мин. страд. приѐт и (диал.) приѐмен, св., прех. 1. Вземам, получавам нещо, което ми се дава, поднася или връчва. Един театрален служител се приближи с огромен букет и ѝ го подаде. Тя [актрисата] го прие мило. Ив. Вазов, Съч. XII, 190. После подадох на капитана един скъпоценен камък и рекох: — Приеми този дар от мен, защото без твоя помощ щях да загина. Св. Минков, ПШ, 133. Те гледаха с лакоми очи скромната храна на затворниците и приемаха с благодарност всяко парче, което им предложеха. А. Каралийчев, НЧ, 90. — Добре — отговорила селянката, — ала аз искам да се отърва от тия ябълки, ще ти подаря една. — Не — рекла Снежанка, — нищо не смея да приема. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 16. Приех препоръчаното писмо от куриера. Δ Приемам подарък. Δ Приемам награда. // За служебно лице — вземам нещо, което ми се предава, представя с някаква цел или се внася някъде с някаква цел. Фишовете приемаше възрастната Параскева Паскалева или „мис Тото“, както свойски я наричаха постоянните клиенти. В. Пламенов, ПА, 29. Тук работилница, там работилница, намерих я най-после през седем улици. Но там приеха само котлона, а за чайника ме изпратиха на друг адрес. Н. Каралиева, Н, 34. — Опита се да ме глави за калфа .. Калфа или, да речем, писар. Да седя в дюкяна му, да приемам стоката, която ще праща от Тиквеш, да я записвам и прочее. Д. Талев, ЖС, 248-249. Интересно е, че касиерът приемаше охотно само наполеондорите, а австралийските 20 франка ги измиташе презрително назад, като че не злато, ами смет му даваме. Ал. Константинов, БПр, кн. 3, 53. Чиновничката прие заявлението и му сложи входящ номер. ● За учреждение, фирма и под. Заложните къщи ще трябва да записват имената на всички свои клиенти, както и стоките, които приемат или продават. С, 2005, бр. 4311 [еа]. Този пункт приема не само хартия, но и други вторични суровини.
2. Поемам, поглъщам нещо (храна, течност, лекарство и под.). Когато приемаме студени храни или питиета или се допираме до студени предмети, тялото ни отдава топлина по пътя на провеждането. Анат. VIII кл, 121. Обиден кой знай от кого, че синът му беше такъв слабичък и дребен, Ставрос сам определяше количеството на храната, която малкият трябваше да приема. Д. Талев, ГЧ, 254-255. А майката, прободена, се хвърли да разплете пепелянката от ногата на своя син. Но снагата ѝ отпадна .. и едва можа да стисне с ръка змията, за да приеме отровата на зъбите ѝ. Н. Райнов, БЛ, 114. Болният, след като прие лекарствата, почувствува наистина облекчение. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 409. Тя [болната] приемала катадневно по 10 капки от Ландишова спирт и совершенно оздравяла. ЦВ, 1859, бр. 443, 4. Приемам лекарството венозно. Δ Болният приема храна чрез сонда. Δ Страдащите от анорексия отказват да приемат храна.
3. За устройство, автомат — поемам нещо (карта, жетон, монета и под.), което се вкарва през специален отвор с цел извършване на съответна операция. Банкоматите не приемат повредени карти. Δ Телефонът прие жетона, но не даде сигнал. // Остар. За врата и др. — отварям се и правя възможно преминаването или влизането на някого или нещо някъде. Вън Казакът разпозна пет души стражари, които мълчаливо го тикнаха и упътиха край стената на постройката. На противоположния край една широка врата ги прие и се затвори зад тях. Л. Каравелов, СИ, 170. Рядко бива вагон да пусне или приеме пътник на тая заглъхнала станция. Ив. Вазов, Съч. VII, 122.
4. За река, поток и под. — съединявам се с друга река, поток и под., които се вливат в мене. Над и под Галац Дунав приема големите си леви притоци Серет и Прут. П. Делирадев, БГХ, 44. Цибра извира от източните склонове на Широка планина. При с. Крумово тя приема малката речица Душилница. А „България“, 25. В подножието му [на върха] Илийна река тече пенлива; тя се спуща отляво. Надясно от нас приема речката Аладжа-Слаб. Ив. Вазов, Съч. XV, 92.
5. Изслушвам нещо (поздравление, извинение, оплакване, съвет и под.), което ми се казва, изказва или изразява с някаква цел или по някакъв случай, като отвръщам по съответен начин, изказвам благодарност или одобрение, съгласие. Второто дете се роди благополучно и бай Пондьо прие първите поздравления за щастливото събитие. Г. Караславов, Избр. съч. II, 208. Тя ще бъде облечена в бяла венчална рокля и ще приема весело честитките на своите неомъжени още другарки. Св. Минков, РТК, 89. Според обичая тарканът се разхождаше из множеството и приемаше оплаквания. Й. Вълчев, СКН, 45. На тая минута се чувствувам много добре. Аз ще мога да спя и добре, ако вие с една думица ме успокоите, че приемате моите извинения. Ив. Вазов, ПЕМ, 23. Приеми един съвет от мене. Δ Приех уверенията му, че ще се справи със задачата. // Отвръщам с думи, жест или по друг начин на нещо (поздрав, кимване, поклон и под.), което някой ми отправя. — Добро утро, Младене!... Сърдит ли ми си, та не ми приемаш поздрава? К. Петканов, БД, 149. Домбо не се ръкува, а по туземски прие поздрава на Павел: два пъти се потупа по голите колене, после по гърдите. Гр. Угаров, ПСЗ, 34. Иванов заповяда на Османа да спре, за да може да приеме знаковете на почитание от селяните. Ив. Вазов, Съч. XII, 138. Видях окичени салони, / чух речи и приех поклони. Д. Подвързачов, Б, 16.
6. Запознавам се с нещо, което ми се докладва, рапортува, и го одобрявам. Президентът прие рапорт на командващия заря-проверката и тръгна да поздравява ротите една по една. Хр. Леондиев, ХТГС [еа]. Генералът прие рапорта на командирите на войсковите части. Δ Събранието прие доклада на комисията за сведение. // Запознавам се с нещо (заповед, нареждане, поръчка и под.), което ми се дава, и пристъпвам към изпълнението му. Келнерът прие поръчката и се отдалечи. Б. Райнов, ЧЪ, 136. Момчето, което изпълняваше ролята на сервитьор, се влачеше наоколо с цигара между зъбите и потупваше клиентите по гърба, когато приемаше поръчките им. М. Пейкова, К (превод) [еа]. — Та... свършете тая работа. Вие познавате Рила .. — Слушам, другарю началник! Тръгваме веднага! — прие нареждането ръководителката. Цв. Ангелов, ЧД, 206. Тукашният руски консул прие заповед да бъде готов за заминаване. НБ, 1877, бр. 74, 288. Французкият посланик в Цариград .. е повикан да се върне в Парис, за да се посъветва с министра на външните работи и да приеме от него потребните инструкции. СПл, 1876, бр. 24, 96.
7. Посрещам гости у дома си по някакъв случай, обикн. на някакъв празник. Капитан Стоилов Петър не ще има възможност да приема на именния си ден! Ч. Ценов, ЩВ [еа]. Тази година няма да приемам на рождения си ден. // Допускам някого в дома си или другаде като гост или посетител; посрещам. — Как излъга мене, който те обичах толкова, да те мисля почтена жена и да те приемам в къщата си. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 140. — Ако ти дойда на гости, ще ти бъде ли удобно да ме приемеш? Ще си поприказваме. М. Грубешлиева, ПИУ, 227. Като иностранци, приеха ни твърде любезно и секретарят на клуба ни разведе навсякъде по зданието. Ал. Константинов, БПр, кн. 5, 63. Който през той ден отвън влезе в някоя друга къща, длъжен е да набере .., тресчички, .., да ги тури в огъня, .., инак не бива приет в къщата. СбНУКШ ч. III, 164-165. // Допускам някого някъде, като му осигурявам подслон или убежище. Откакто беше станал калугер, той мислеше, че не принадлежи вече на домашните си, и наместо към бащината си къща тръгна направо към къщата, където най-често приемаха странници. Й. Йовков, СЛ, 46. Старецът чул с радост желанието на внука си, приел го да живее в пещерата си и се завзел да го възпитава в подвижнически живот. Ив. Вазов, Съч. XV, 29. Разглеждаше нечаканите си гости с острия си поглед и сама премисляше какви люде бяха те, да ги приеме ли всичките, къде да ги дене. Д. Талев, ПК, 266. — Доколко България има готовност да приеме евентуален бежански поток от Република Македония? БА, 2001, бр. 15124, 8.
8. За служебно или високопоставено лице — допускам при себе си някого за разговор, изслушване и др. Разсилният излезе из стаята на чиновника и обяви: — Няма да приема вече днес; утре елате! Ив. Вазов, Съч. IX, 102. Сполучи да заведе делегацията дори при началника на инспекцията, макар тоя отначало да не искаше да я приеме, защото бил много зает. П. Спасов, ХлХ, 113-114. След обед Бързаков започна да приема на доклад подведомствените си началници. Н. Каралиева, Н, 90. — Ваше високопревъзходителство, — каза Раковски, след като се поклони и се ръкува с него и секретарите. — Голяма чест е за мене да бъда приет от вас. Ст. Дичев, ЗС I, 278. Причината за султановото отказвание да приеме на ауденция някои от членовете на конференцията, преди да тръгнат, е, че той не иска да слуша никак оплакванията им против Митхад паша. НБ, 1877, бр. 60, 236. // За лекар, лечител — допускам при себе си някого за преглед, консултация. Пред частната клиника на доктор Мустаков са се наредили десетина каруци със селяни — дошли отдалеч, болните търпеливо чакат прочутия не само в областта специалист по уши, нос и гърло да ги приеме. Др. Асенов, ТКНП, 11. Имаше кабинет, имаше и надпис пред вратата от кой до кой час приема, но клиенти нямаше и не се стараеше да има. Медицинската наука вече не го интересуваше. Елин Пелин, Съч. II, 173. Той ги приемаше в стаята си по двама, по трима, изслушваше ги, изследваше болестите им и им даваше билки. Д. Немиров, Б, 54. // За учреждение и др. — отворен съм, предоставям достъп за посетители, клиенти и др. — Как бих могъл да отида в „Джошокаку“? — Това не е толкова лесно. Хотелът не приема странични гости. Дори не всички сътрудници на компанията могат да влязат в него. Ив. Бояджиев, КС (превод) [еа]. В НИМ имат проблем с парите за отопление, казва Димитър Гачев. Но това е решено в някои други, доста по-богати музеи, твърди той. Те просто спират да приемат посетители в два или три от най-студените месеци и се занимават с научна работа. Дем., 2002, бр. 132 [еа]. Три къпални ще бъдат вдигнати през лятото. Очаква се те да приемат първите си клиенти още през септември. С, 2005, бр. 4369 [еа]. Банката приема клиенти до 15 часа. Δ Изложбата вече е открита и приема посетители.
9. Допускам някого след подбор да постъпи в учебно заведение, да стане член на партия, организация или да се включи в нещо. След обед имам да ходя в гимназията, да видя дали са приели чичовото момче за ученик. Чудомир, Избр. пр, 276. За член на дружеството беше приет и Гроздан. Й. Йовков, Ж 1945, 252. — Братя — викна той по-високо, със закрепнал глас — аз съм от България, но искам от сърце да се боря за свободата на Македония, .., приемете ме във вашите редици, от сърце желая! Д. Талев, И, 402. — Приемате ли ни за жътвари, бай Иване, — попита Петър бригадирът. — Идваме ви на помощ. Кр. Григоров, Н, 37. Кандидатствах в университета, но не ме приеха. // Назначавам някого на работа, служба под свое ръководство; вземам. — Колко души можем да приемем на работа? — попита Борис. Д. Димов, Т, 219. Отначало ѝ казаха, че няма място. После се яви някакъв майстор — видя хубавото момиче, прие я и веднага я настани в бандеролното отделение. М. Грубешлиева, ПП, 102. Сърмов е млад и здрав мъж, ще отиде да работи на строежа на новата линия или на завода, .., веднага ще го приемат с по-висока заплата. М. Марчевски, П, 234. Стар съм, та никой не ме приема на работа. СбНУ XLIX, 364.
10. Допускам някого по установения ред да постъпи за временно или постоянно пребиваване някъде (обикн. в болнично, социално или др. заведение, в общежитие и под.). От време на време колата спира пред някоя болница, дето слизат болни, изпратени за там. Ние се бавим дълго, докато ги приемат. Л. Стоянов, Х, 98. Жена му получи удар. В болницата .. не пожелали да я приемат без придружител. И тогава .. старият художник се затворил в болничната стая и прекарал денонощия наред на един стол до леглото на жена си. Г. Данаилов, СГИ, 35. Детето е прието за отглеждане в дом „Майка и дете“. ∆ Не ме приеха в общежитието поради липса на места.
11. Изразявам съгласие да направя нещо или да заема пост, длъжност и под., които ми се предлагат. Не искаха да я пуснат Бенкови, майка и син, поне за още някое време, но тя не приемаше да седи повече на чужда трапеза. Д. Талев, ПК, 237. Бихте ли приели да се намерим утре към десет часа сутринта на последната трамвайна спирка, .., и оттам да се поразходим малко нагоре по липовите алеи? Д. Калфов, Избр. разк., 333. Ако да можех да стана и владишки наместник тука, щях да приема. Що се смееш? Аз имам една цел само в живота: да спечеля пари. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 140. Василий Апокавк — ромейски военачалник, .. отскоро беше приел длъжността стратег на Елада. А. Дончев, СВС, 623. За цар настанили благочестиваго Готфрида, но той не приел да носи титла цар, но само Бранител на Божий гроб. ВИ, 88. Тя не прие да се омъжи за този човек. ∆ Приех работата във фирмата. ∆ Актрисата е приела роля в новия филм. ∆ Той прие поста заместник-директор. // Давам положителен отговор на нещо (искане, покана и под.), съгласявам се с нещо, което ми се предлага или представя. — Господа, — каза кирия Мария и стана, — ще ни направите голяма чест, ако споделите с нас трапезата ни... Преди още Раковски да отговори, Манаки шумно прие поканата. Ст. Дичев, ЗС I, 290. — Вие ще рискувате живота си и ще поемете разноски, без да получите нищо! Нищо! — повтори той със съчувствена ирония .. — Приемам условията — каза Фани. Д. Димов, ОД, 92. Околийският му показал едно заявление, в което пишело: Тъй и тъй, г-н началник, по такива и такива домашни, семейни и разни причини моля да ми приемете оставката. Чудомир, Избр. пр, 215. — Аз ще да ѝ кажа, че ако тя се съгласи да бъде моя законна жена, то аз ще да са разстрига и ще да я заведа в Гърция... Аз мисля, че тя ще да приеме моето предложение. Л. Каравелов, Съч. V, 73. В това положение на Турция остава едно от двете: да почене незабавно войната против Русия или да приеме безусловно исканията на Росия. НБ, 1877, бр. 70, 270. Търговецът прие предложената от доставчика цена.
12. Съгласявам се с нещо, което смятам за добро, редно, или понасям без съпротива нещо, което преценявам като неизбежно, неминуемо. Майка ми, която от избухването на въстанието беше разбрала каква тежка участ ѝ се готви и беше я приела с едно мъжество, което не я напусна и не се поколеба никога, показа и в той случай силата на душата си. К. Величков, ПССъч. I, 4. — Мъдрият човек съзнава ограниченията на живота и свободата на духа: приема едното и брани другото. Ал. Гетман, СБ, 221. — Тогава какво ни остава да правим? .. — Нищо — отговори тя. — Ще бъда само твоя любовница. — Но ти не си от тия жени, които могат да приемат лесно това... Ще ме намразиш. Д. Димов, Т, 194. Не роптаеше срещу съдбата си — винаги на първо време приемаше нещата такива, каквито му се случеха. Х. Русев, ПЗ, 216. Така, без да го забележат, старите приемат онова, което осъждаха, приемат го, защото им се наложи от времето. Ч, СбПер. п I, 103. Приемам живота такъв, какъвто е. ∆ Не искам да приема страшната вест. ∆ Не може да приеме, че е загубил. // Обикн. с отриц. Одобрявам, смятам за редно нещо, което се казва или върши. — Две нощи ги няма хич тия пунгаши българи .. — Пунгаши, аз като българин не приемам това докачение. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 24. Тенювица се изпречи срещу Ивана. — Ти какво си задрънкала и защо не се махнеш?Нà и Белчо е без работа като тебе, забери и него и идете да ядете сладки круши — А, Тенювице, не приемам подигравки! — обади се Белчо. К. Петканов, МЗК, 82. — Това е политика — сви рамене Тъкачев. — Аз такава политика не я разбирам — каза решително Кръстев. — И не я приемам. Г. Караславов, ОХ, 148. Те казаха, че не приемат да хвърлят отгоре им такива клевети и че никога не е имало комити в града им. НБ, 1877, бр. 70, 272. Не приемам такива обноски. ∆ Не мога да приема непочтителния тон, с който ми говориш.
13. С поясн. Одобрявам някого, преценявам го като подходящ, достоен за нещо (длъжност, работа и др.), уточнено чрез пояснението. Събра [новият учител] децата на селото и бързо спечели техните сърца за обща изненада на родителите им, които го знаеха от по-рано и сега им беше трудно да го приемат в новата му роля. Д. Фучеджиев, Р, 226. Не го приемаме за ръководител.
14. Утвърждавам, одобрявам нещо, обикн. чрез гласуване. За да се образува кооперация, трябва да се свика учредително събрание, което да приеме нейния устав. Аритм. VI кл, 91. В общо събрание на Българското книжовно дружество, .., бива прието решение за преустройване и преименуване на това дружество в академия. М. Арнаудов, БКД, 6. Дневният ред беше приет без изменение. Г. Караславов, ОХ II, 619. То [народното събрание] нe обсъждало решенията на съвета на старейшините, а само ги приемало или отхвърляло със силни викове. Ист. V кл, 109. Общинският съвет ще има заседание във вторник, в което ще приеме на трето четене общинския бюджет. Б, 1927, бр. 1896, 1. Парламентът прие предложените от правителството закони. ∆ Отчетът за дейността на дружеството през изминалата година беше приет единодушно. // Давам официално одобрение, разрешение за нещо като отговарящо на съответни изисквания за определена цел. Тя [немската компания] e направила работния проект, доставила е оборудването и извършва строителните работи и монтажите. На българската страна ѝ остава само да приеме обекта. Кеш, 2003, бр. 29 [еа]. Техническата комисия прие сградата.
15. Прех. и с друго същ. с предл. за. Съгласявам се да встъпя в някакви (съпружески, делови или др.) връзки с някого. — Всеблаги господарю — казал Аладин, — прости ми дързостта, .., но ако ти не ме удостоиш с благоволението да ме приемеш за свой зет, аз ще умра от мъка. Св. Минков, ПШ, 23. — Тейне ле, текьо, ти мой бащице, / .. / ази ти не ща сестра Деница, / сестра Деница, доведеница. / Ти я приемаш, тейне ле, текьо, / ти я приемаш за майка мащеха? / Ази я не ща, тейно ле, текьо. Нар. пес., СбВСт, 429. Изокал момчето и го попитал: — Кога че ти е сватбата? — До неделя, ако е рекъл бог... — Приемаш ли ме за кум? — Рекох и няма да се повърнем. Нар. прик., БНТв IX [еа]. Приемате ли този мъж за свой съпруг? ∆ Приехме го за партньор в бизнеса, но той ни измами. // Откликвам, отзовавам се на нечии приятелски или любовни чувства. Защо не мога да го [Калинко] обикна? — питаше се понякога тя. — И хубав, и добър, и мил, а сърцето ми не го приема. И. Петров, НЛ, 15. Недей пред грешницата ти се мръщи, / не ме отблъсквай, приеми ме! М. Петканова, ЦТ, 82.
16. С обст. поясн. Отнасям се към някого или нещо по начина, уточнен чрез пояснението. Безличната народна маса приемаше с равнодушие всеки нов господар. Ив. Вазов, Съч. XIV, 15. Ния бе свикнала с възхищението на другите към нея и го приемаше спокойно и мъдро. Д. Талев, ПК, 11. Като крилати птички песните на Дора Габе се пръснаха по най-далечните кътища на родината. Малките читатели ги приеха с радост, с доверие и обикнаха авторката завинаги. А. Каралийчев, С, 263-264. Той отишел на сватба без новий си кюрк и не бил приет добре. Ч, 1871, бр. 23, 710. // С обст. поясн. Преживявам, понасям нещо, реагирам на нещо по начина, уточнен чрез пояснението. — Вчера беше неделя, Рукия! Нямаше ли време да научиш поне един куплет? — попитах я внимателно, защото знаех, че тя много по-чувствително от другите приема всичко. Л. Александрова, ИЕЩ, 195. Децата приемат тежко развода на родителите си. ∆ Той при болезнено смъртта на съпругата си. ∆ Приех неуспеха много по-леко, отколкото очаквах.
17. С обст. поясн. Възприемам, схващам, разбирам нещо по начина, уточнен чрез пояснението. Беше ласкав към нея, но и сдържан поради мъката ѝ .. Тая сдържаност, тая предпазливост Ния приемаше като студенина, като небрежност от негова страна, като недоволство от нея. Д. Талев, ПК, 366. — Вие обичате да рискувате. Това се вижда само като погледне човек прекрасната мадам Лишин. Руският дипломат постави залога си, изпълнен с противоречиво чувство: да приеме ли думите на графа като комплимент, или като обида. В. Геновска, СГ, 95. Когато се разделиха, той започна да анализира поведението ѝ и я заподозря, че е играла някаква роля с голямо вживяване и го е подвела да приеме за истина всичко, което каза за тяхната далечна връзка. Д. Фучеджиев, Р, 130. Селяните, особено учителите и свещениците, .., навред ме посрещаха най-добре, слушаха ме, наставленията ми приемаха, както се казва, буквално. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 584. Никой не прие заплахите му сериозно.
18. Прех. С друго същ. с предл. за, като. Смятам, мисля някого или нещо за някакъв, за нещо и се отнасям по съответния начин към него. Той [глухонемият] надушваше болните през три махали, мъкнеше се там със своите шишенца и със стомничката си, пълна с вода от оброчището на Свети Петър. Мъжете го гледаха недоверчиво и дори злобно, но жените бяха по-суеверни, по-меки и по-доверчиви, та го приемаха като някакъв чудотворец. Г. Караславов, СИ, 25. И той, женолюбецът, който приемаше и познаваше жената само като средство за наслада, започна да прави пред учителката сладкодумни излияния на почит и възхищение пред жената човек. Д. Талев, ПК, 414. Подли австрийци, та толкова за нечувствителни ли броите българските синове? .. да забравят и да приемат злодея турчина за благодетел. НБ, 1876, бр. 44, 172. Всички приеха оздравяването му за чудо.
19. Прех. и обикн. с друго същ. с предл. за или със следв. изр. със съюз че. Изказвам или споделям някакво схващане, разбиране, идея и под.; смятам, мисля. Те [древните философи] приемат, че живите организми произхождат от неживата материя и непрекъснато се изменят под влияние на външните условия. Биол. IX кл, 1981, 4. — Да допуснем, че метеоритите са изпратени с определена цел на земята от други мислещи същества. Всъщност ние винаги сме приемали, че е така. К, 1967, кн. 7, 4. Трябва да се има предвид, че и самите възможности за общение, ако приемем, че все пак Левски и Каравелов са се запознали в Белград, са били твърде малки. Ив. Унджиев, ВЛ, 89. Досега ний говорехме се със съборни канони и с черковни правила, като приемахме, че тези правила са неизменни и ненарушими. Ч, СбПер. п I, 106. Гръцките философи идват до идеята, че безкрайното разнообразие в природата се дължи на едно единно начало, наречено първоматерия .. Хераклит .. приема огъня за първоматерия. Хим. XI кл, 1965, 3. // Изразявам съгласие с нещо, което смятам за вярно, правилно. — А с какво Западна Европа е по-хубава и пò за предпочитане?... — Със своята уредба. — Приемам. — Западът е уреден. Кр. Белев, 3, 20. — Като четях стиховете ви, виждах във въображението си един човек — не бих рекла по-млад — вие сте млад! — но някак по-светъл, по-романтичен, ако бихте приели тази дума, че тя за някои уши звучи вече старомодно. О. Василев, Л, 49. Не приемам вашата теза. ∆ Не мога да приема тези аргументи. ∆ Той не прие критиката ми.
20. Ставам носител, притежател на нещо, което ми се дава или присъжда (титла, поданство, име и др.); получавам. — И като преселници живели в Испания! За да бъдат по-сигурни, те приели испанско поданство. Гр. Угаров, ПСЗ, 93. Този човек беше Методи Кусев, който от когато беше приел духовен сан, беше останал да служи като архимандрит при пловдивския митрополит Панарет. К. Странджев, ЖБ, 11. Името Филип войводата приел, когато бил в Румъния. Н. Ферманджиев, РХ, 67. Ако някой от тях [стипендиантите], .., в три години приеме духовно звание, тогава сумата, что е длъжен, му ся прощава. ЗВЕ, 8. Възползван от слабостта на гръцката империя, Симеон приема титлата цар български. НБ, 1876, бр. 16, 63. Той приема монашество още много млад.
21. В съчет. със същ. вяра, вероизповедание, религия със съгл. или несъгл. опред. или в съчет. със същ., означаващи вяра, религия. Приобщавам се към някаква вяра, вероизповедание, религия. А в самия Смолен и областта му турците избиха много мъже, жени и деца, които не склониха да приемат мохамеданската вяра. А. Дончев, ВР, 146. По-нататък Константиновото княжество било управлявано от някой си Юсуф, за когото народното предание разказва, че е Константинов син, приел мохамеданството. Ст. Михайлов, БС, 206. — Виж — евреите са съвсем друго нещо. Всъщност те не са никакви евреи, а са си чисти финикийци .. Просто приемат израилтянството, и това ти е. В. Цонев, ЕВ, 93. — Аз мисля, че тоя грък е роден от самия сатана .. — Не правете му зло, казал един азиатски черен и грапав турчин — Ако тоя приеме нашата вяра, то да му бъде простено. Л. Каравелов, Съч. V, 128. Решено, че принцеса Алиса ще приеме православието преди сватбата. С, 1894, бр. 1478, 1. Приемам католицизма. ∆ Приемам исляма. ∆ Приемам християнската религия.
22. В съчет. със същ. благословия, причастие, кръщение и под. — подлагам се на обредно религиозно действие, при което ми се дава нещо със символично значение (благословия, причастие и под.); получавам. Добил [цар Петър] благочестивото желание да посети св. Ивана и да приеме благословията му. Ив. Вазов, Съч. XV, 37. Той се успокоил, приел светото причастие и умрял. Й. Йовков, Ж 1945, 237. Той [отецът] пое кутийката с благовонното масло и пресекливо, дрезгаво каза: — Приготви се, Рафаело, с чисто сърце да приемеш последното миро! Ц. Лачева, СА, 81. — Трябва, .., ти на всеки случай да приемеш светото кръщение по-скоро. Ив. Вазов, Съч. XIII, 168. Пръв излиза напред, за да приеме кръщението, един висок фламандец с мустакато лице. Св. Минков, ДА, 45.
23. Допускам някакво физическо въздействие върху себе си. От този миг нататък тя загуби света. Нищо не помнеше: приемаше ли ласките му, отвърна ли им? Г. Райчев, ЗК, 172. Мечтая, бера малини, седя на речните канари, като приемам прохладните пръски от струите. Ив. Вазов, Съч. XV, 73. Към теб отправят всички своите ласки, / чрез мен да ги приемеш ти. М. Петканова, Ст, 51. Венец на купидоновата слава / и алфа на любовната поема, / тя [целувката] мощ дари на този, що я дава, / безсилие — на който я приема. К. Христов, Избр. ст, 13. В опита си да защити жената той прие ударите на нападателя върху себе си.
24. Вземам под свое разпореждане или под своя отговорност някого или нещо, като го поемам от друг. Па в една циганска талига, па хайде в София с жандарин. В София ме приема друг. Ив. Вазов, Съч. IX, 46. Когато приех ротата, те [двамата земляци] бяха в различни взводове .. Нарочно ги бе разделил един от друг моят предшественик поручик Фиков. П. Вежинов, НС, 67. Щом прие болницата, доктор Старирадев обиколи града да провери хигиената. Ем. Станев, ТЦ, 11. — Дошли сме да приемем от вас предприятието — каза високо Иван Филипов. Ем. Манов, ДСР, 469. — Аз мисля, че вашите хора трябваше да се погрижат за тях [материалите]! .. — гневно избухна Борис. — Как искате да приемем и оценим машините? Д. Димов, Т, 527. При нас останаха само двама митничари и един подофицер, граничар, които приеха вагона от нашите власти. Ив. Мирски, ПДЗ, 133.
25. За уред, устройство — преобразувам излъчени от някакъв източник радиовълни, електромагнитни вълни, сигнали и под. в звук и (или) образ, картина; хващам, улавям. Противоп. предавам. Тя [японската радиоиндустрия] произведе .. най-малкия досега радиоприемник. Апаратът .. приема средни и дълги вълни. К, 1963, кн. 7, 37. Защо ламповият приемник приема значително по-слаби радиосигнали, отколкото детекторният приемник? СбВЗФ, 94.
26. Получавам нещо (съобщение, телеграма и под.), което се предава по телефон, телеграф, радиовръзка или др. Замлъкнаха морзовите апарати в пощите. Нямаше кой да приеме нито една телеграма. А. Каралийчев, НЧ, 82. — Донася ни телеграфистът от пощата тази телеграма. Видяла му се подозрителна .. Никога не бил приемал подобни телеграми, и то чак от Америка. Л. Дилов, НП, 325. — Ел-Зет 23. Тук Орловец! Чуваш ли ме? Групата тръгна в пълен състав по маршрута .. Приемам! — натиска копчето на прекъсвача — Приемам! Бл. Димитрова, Лав., 32-33. На железопътната гара в гр. Н. се вдигна голяма тревога. Дежурният чиновник прие съобщението, че от съседната гара е тръгнал влак № 707, който трябваше да пристигне след петнадесет минути. Й. Радичков, ПЗ, 77. Шофьорът прие съобщението на диспечера по радиостанцията.
27. Обикн. за организъм — проявявам физиологическа поносимост към нещо, не отхвърлям нещо, което се внася или присажда в мене. Организмът на болния не прие присадения бъбрек. // За стомах — в състояние съм да преработвам някаква храна и под.; понасям. — Да, но... стомахът ми, знаете, господин управителю, е отвикнал от такива работи — отговори той като клатеше глава .. — Де заповядайте де, не свенете се! — канеше го любезно управителят, аз толкова години не съм турял тиква в устата си и пак стомахът ми я приема! Елин Пелин, Съч. I, 201. — А ти от какво се оплакваш? .. — Стомахът ми не приема никаква храна... Нямам и апетит... Температура... Слаби болки в корема. К. Ламбрев, СП, 139. Стомахът ми не приема алкохол.
28. С предл. в и в съчет. със същ. прегръдки, обятия. Прегръщам някого. — Идвайте, сестри и братя! Жертвата е угодна богу — рече той бавно и после си разтвори ръцете, като че ли да ги приеме в прегръдките си. Ст. Загорчинов, ДП, 453. Всред пламъците се хвърлих и приех в обятията си една примряла прекрасна графиня. Ив. Вазов, Съч. XIX, 31-32.
29. В съчет. със същ. вид, форма, израз и др. с опред. Изменям се така, че получавам вида, формата, израза и др., уточнени чрез определението; придобивам1. И докосна се после с гневна ръка до седемте сенки Авенир .. и сенките приеха вид на хора. Н. Райнов, БЛ, 17. Пейзажът наоколо се мени всеки миг. Безрадостен, той приема различни форми. Л. Стоянов, Х, 50. С плахи крачки секретарят стигна до бюрото. Лицето на шефа прие изведнъж обикновения си студен израз. Д. Димов, Т, 252. — Свободен си, можеш да си вървиш. По лицето на Матьо премина лека, едва забележима усмивка на тържество и радост. Следния миг обаче то прие обидено изражение. Д. Ангелов, ЖС, 64. Реят се [облаците] насам-натам, разкъсват се и се събират, като приемат най-чудновати очертания. Св. Минков, РТК, 161. Постоянен мъжки образ я преследваше през деня и се сплиташе в нишката на всичките ѝ сънища .. Малко по малко образът прие чертите на Хилвуд. Ст. Загорчинов, ЛСС, 75-76.
30. В съчет. със същ. бой, битка, сражение и под. Влизам в бой, битка, сражение и под., като отговарям на предприети от противника бойни действия. — Той [врагът] знае, че с фронтално настъпление нищо не ще се постигне. Ние или ще приемем боя, когато ни е изгодно, или ще избягаме. Х. Русев, ПС, 215. Французите, за да ся не въведе безпорядък в рядовете им, са принудени да спрат отстъпителното си движение, .., да разложат войските си и да приемат битката. Ч, 1871, кн. 24, 739. Ротата не прие сражението и премина в отстъпление.
31. В съчет. със същ. предизвикателство. Предприемам действия в отговор на отправено ми предизвикателство, провокация. Ако не искаш да се бориш с него, го обиждаш. Затова приеми предизвикателството и отговори на удара с удар. В. Тончева, ДДЧМ (превод) [еа]. Не приех предизвикателството на опонента си и не влязох в словесен двубой с него. // Заемам се с някаква дейност, което поставя на изпитание уменията, възможностите ми. — Хайде, Розе, да те видя! Карай след мен! Роза веднага прие предизвикателството и улови здраво шкотовете. П. Льочев, ПБП, 53. — Вие приехте предизвикателството да бъдете партиен лидер. Ще продължите ли по този път? Дем., 2002, бр. 108 [еа]. Бих приел предизвикателството да стана главен прокурор. С, 2006, бр. 4665 [еа].
32. В съчет. със същ. парад, манифестация и под. Наблюдавам като официално лице или командвам (парад, манифестация). Атмосферата беше тържествена. Всичко наоколо внушаваше респект. — Морозов, можеш ли да си представиш: ние ще приемаме парад?! Парад, разбираш ли? К. Ламбрев, СП, 365. Ръководителите на града и на обществените организации се качваха върху дъсчената трибуна на площада, за да приемат манифестацията. Ем. Манов, ДСР, 437. Фердинанд прие парада на победителите и влезе в комендантството, където Шукри паша му предаде сабята си с думите: „Убедих се, Ваше височество, че за българския войник непревземаема крепост няма“. Г. Марков, ББС [еа]. Френският президент Жак Ширак прие традиционния парад по случай Деня на Бастилията. БА, 2003, бр. 15 642, 7.
33. Спец. За жив организъм или вещество — поемам, поглъщам нещо (вещества, електрони, топлина, енергия и под.) при физиологични, химични или физични реакции. При дишането растенията приемат кислород и отделят въглероден двуокис. Бтн V и VI кл (превод), 23. Първите живи същества се хранели с готови органични вещества, които приемали от външната среда. Биол. IX кл 1981, 33. Всички елементи, които отдават електрони при реагиране, имат положителна валентност всички [химически елементи], които приемат електрони, имат отрицателна валентност. Хим. VII кл, 83. При топлоотдаването телата с по-ниска температура приемат топлина.
34. Диал. Тръгвам през нещо, навлизам в нещо; поемам, наставам1, настъпвам3. „Два девера, два пауна, / Яница да ми чувате, / не ми е на кон яздила!“ / Па тогава я повели, / та си поле изминаха, / приеха гора зелена. Нар. пес., БНТв IV [еа]. Па си тръгнали, вървели, / минали полье широко, / приели гори зелени. Нар. пес., Д. Осинин, ДБ [еа].
35. Диал. Кръщавам (във 2 знач.). Божа майка отговаря: / — Леле варе, Свети Никола, / .. / мож ли прие млада Бога, / да му туриш Божо име? Нар. пес., СбНУ I, 176.
36. Непрех. Диал. Уча се, възприемам добре. — Четвърто отделение свърши миналата пролет. Учителката все с нея се хвалеше — много приемала. Г. Райчев, ЗК, 137-138. Та ви ся моли Христо .. да му помогнете да може още да ся поучи. И аз ви ся моля за него, защото видя, че приема и ще ся изучи хубаво. АНГ I, 525-526. Според тогавашното учение аз съм приемал добре в четмото, но какво ни беше учението? Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 546.
37. Остар. Получавам нещо, сдобивам се с нещо. Много ни е тъжно, че не приехме от сина си Христо някое писмо. Ако знаете нещо за него, молим да ни известите. Н. Ферманджиев, РХ, 191. Парите, които прие от проданта на Владиковите дрехи, му служеха за пътни разноски. Ив. Вазов, Съч. VI, 61. На 1867 свършил учението си и приел отлично свидетелство. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 257. Окружний началник .. записва в тия списъци .. лицата, които .. са приели средне или по-горне образование. ВП, 9.
38. Остар. В съчет. със същ. участие. Вземам участие, участвам. — Народът е въодушевен до най-крайната степен. Аз никога не съм нито въображал, че нашият народ ще да приеме в това дело такова решително участие. Л. Каравелов, Съч. V, 59. Излизаха прави страхливците, малодушните и малцината ония, които не бяха приели участие в движението. К. Величков, ПССъч. I, 17. Русите подадоха помощ само на старците, на жените и на децата, които не приемаха никакво участие в бунта. НБ, 1876, бр. 1, 1. приемам се, приема се I. Страд. от приемам в 1-33, 35, 37 и 38 знач. Приеме ли се в по-голямо количество, [кòлата] предизвиква силно и мъчително сърцебиене. Л. Мелнишки, С, 9. — Да пратим депутацията от народа при негово височество! .. Това предложение се прие едногласно, в миг. Ив. Вазов, Съч. XI, 166. В земледелческите училища се приемаха ученици за бъдещи модерни земледелци. Хр. Даалиев, ТИА, 6. — Знаеш ли ти, че джизието е наказание за неверието на неверника? Затова, щом се приеме ислямът, джизието се премахва. А. Дончев, ВР, 92. Предстоеше ми най-тежкият пост — входът. Това бе прокълнатото място на отделението. Болните се приемаха и се придружаваха до кабинетите, нито секунда свободно време. М. Абаджиев, Ф, 210. След като сигналите започнали да се приемат на борда, неочаквано се установило, че първо се приемал редовният сигнал, след това неговото повторение. Н. Александров, ФНЛО, 71. Тези повести, на които съдържанието е повече измислено, приемат се от сички европейци с възторг. В. Друмев, НФ, V. II. Взаим. от приемам в 15 знач. Тогаз сърцата наши в този свят / и влюбено, и дружно ще пулсират. / Взаимно ще насищат своя глад, / ще се приемат и ще се разбират. Ал. Геров, Н I, 322. приема се, приеме се безл. от приемам в 19 знач. Ако делителят е равен на делимото, частното е равно на единица. Ако делителят е единица, приема се, че частното е равно на делимото. Аритм. V кл, 37. Ако се съди по извезаните образи [върху шевиците] .., може да се приеме, че копринарството води началото си от една много по-стара епоха. СбНУ LV, 7.
ПРИЀМАМ СЕ несв.; приѐма се св., непрех. С предл. за, като – смятам се, определям се, мисля за себе си като някакъв. Навярно ужасът, който изпитваше Асен, бе по-голям от нейния. Защото мъжът винаги се бе приемал за смъртен, докато жената с всяко раждане се убеждаваше в безсмъртието си. В. Люцканова, И I, 81. Мисля, че понякога на всички нас ни харесва да се приемаме за „островитяни“, това е своеобразен вид малцинствено съзнание. ЛИК, 2006, бр. 12 [еа]. Приема се за честен и открит човек. Изключително много държи на приятелството. БА, 2004, бр. 15785 [еа]. Аз съм с немско възпитание (но определено се приемам за българин). Кеш, 2003, бр. 14 [еа].
◊ Нито (ни) приемам, нито (ни) предавам. Разг. 1. Не съм в състояние да разговарям, да възприемам нещо или да реагирам на нещо, обикн. поради преумора, уплаха, притеснение и др. Ударили го по главата и той паднал в безсъзнание. Когато се свестил, гледа около него полицаи. Един от тях рекъл: — Той е оглушал от бомбите или е онемял. От този миг насетне [Наско] млъкнал и както се казва, нито приема, нито предава. К. Видински, НСП, 43. Момчил се объркал и подхванал един никакъв разговор: — Лани ли беше, по-лани ли, бех у ваше село. — Е па, може — отвърнала момата, погледнала Свилен и почервеняла .. През това време Свилен ни приемал, ни предавал. Д. Жотев, ЕР [ea]. 2. Ирон. Невъзприемчив съм, глупав съм. Не се занимавай с него, на нищо няма да го научиш — той ни приема, ни предава. Приемам / приема едно към едно нещо. Разг. Схващам, разбирам, възприемам нещо буквално, дословно. Това нe са мемоари или документалистика. Случващото се в книгата не бива да се приема едно към едно. НТ, 2000, бр. 216, 8. Купувайки си една стока, те [потребителите] приемат едно към едно рекламните послания. Кеш, 2003, бр. 41 [еа]. Приемам / приема за чиста монета нещо. Книж. Смятам нещо за пълна истина. — Има заповед за засилване на охраната... Подофицерът и мнозина от момчетата му навярно не приеха за чиста монета думите на капитан Томов. Но се подчиниха. П. Илиев, ЛВ, 342. — Ако да би знаял, то не би се решил да пожертвовам живота си за едно доволно кално дело, отговорил архимандритът така кротко, така невинно и така наивно, щото Стоян и неговите другаре били готови да приемат думите му за чиста монета. Л. Каравелов, Съч. V, 78. Приемам / приема мери. Остар. Вземам мерки. Правителството ще да приеме по-строги мери и за сякога ще да прекрати народните волнения. С, 1872, бр. 47, 378. Жестоките мери, които приеха местните турски власти, не можаха да изгасат запалената искра у българете. НБ, 1876, бр. 22, 87. Приемам / приема навътре (надълбоко) нещо. Разг. Засягам се, обиждам се силно от нещо. Разбра, че Грашев не приема навътре грубичката му реакция, и оцени качеството му да прави компромиси. Д. Фучеджиев, Р, 192. Аз останах да лежа по гръб. Бях съсипан. — Не го приемай толкова навътре — посъветва ме тя. Д. Вълев, СД [еа]. Приемам / приема присърце нещо. 1. Заемам се усърдно, енергично с нещо. Интересна е историята на построяването на клуба .. Инициативата е приета присърце от общинското ръководство. БА, 2003, бр. 15 665, 3. 2. Обръщам сериозно внимание на нещо, вниквам дълбоко в нещо. Алексей Герман .. е наполовина евреин. И винаги е приемал и приема присърце общата беда на руските евреи. Култ., 1999, бр. 19, 9. Човек трябва да обича човека, за да може да бъде лекар. И ако не приемеш болката на боледуващия присърце, трудно можеш да осъществиш необходимата помощ. Кеш, 2004, бр. 47 [еа]. Приемам / приема ръката на някого. За жена — съгласявам се да се омъжа за някого. Бабичката .. отишла да ѝ направи предложение, за да приеме ръката на Ивана Аспазиевича Дормидолски. Ив. Вазов, Съч. VII, 9. Когато стихна ѝ в сърце тъгата, / на Монтичели тя приe ръката. E. Попдимитров, СР, 109. Приемам / приема хвърлената ръкавица; приемам / приема ръкавицата. Книж. Отзовавам се на някакво предизвикателство, съгласявам се да участвам в борба или в спор. Мадридското кметство решава да предостави проекта в ръцете на прочутите американски архитекти Филип Джонсън и Джон Бърджи .. Американците приемат хвърлената ръкавица и след спешна визита в Мадрид излизат с възмутително според мнозина предложение — две наклонени кули в северната част на площада. Е 2001, 2000, кн. 3 [еа]. Ний не допускаме, че някой ще се осмели да върви против ясните искания на нашия парламентарен ред, .., ако такъв се намери, дълг на народното представителство е да приеме ръкавицата и в легалното свое положение на върховен контрол да назове нещата с техните имена. Пряп., 1903, бр. 89, 1.