прилепчѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * прилепчѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член прилепчѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член прилепчѝва - единствено число, женски род, нечленувано прилепчѝвата - единствено число, женски род, членувано прилепчѝво - единствено число, среден род, нечленувано прилепчѝвото - единствено число, среден род, членувано прилепчѝви - множествено число, нечленувано прилепчѝвите - множествено число, членувано
ПРИЛЕПЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Разг. За болест — който се предава от един на друг; зара̀зен, заразителен, прихватлив. Сержант Мартинес имаше представа за прилепчивите болести от една популярна книжка върху микробите. Д. Димов, ОД, 322. Пара от ръка на ръка не се дава през чумаво. Болестта е прилепчива. Вл. Свинтила, СЗЗ, 212.
2. Прен. Който леко се предава и усвоява, като предизвиква увлечение, привързаност; заразителен, увличащ. Тъкмо от тия чужди на мене момичета усвоих някои от най-трайните си навици .. Например тая прилепчива, непоправима привичка да наблюдавам другия. Бл. Димитрова, ПКС, 22. Любопитството е прилепчиво, както прозявката и политиката. Ив. Вазов, Съч. VIII, 128. Ако и примерът да е прилепчив, той заплашва толкоз често, колкото и привлича. Ч, 1871, кн. 9, 286.
3. Остар. Леплив, лепкав. Нека ся умие порязаното място със студена вода, и кога кръвта престане да тече, нека ся сбере и да ся върже с тесни ивици от прилепчива мушама, за да държи порязаните части на мястото им. НКАФ (превод), 65.