прѝлика - единствено число, нечленувано прѝликата - единствено число, членувано прѝлики - множествено число, нечленувано прѝликите - множествено число, членувано
- 1. прилика
- - Ни с бога, ни с прилика
See more- - Нямам си приликата
- - С бога и с прилика
ПРЍЛИКА ж. 1. Качество на някого или нещо, имащо вид, характер или съдържание, приблизително същите като вида, характера или съдържанието на някой друг (или други); подобие, сходство. Противоп. разлика, отлика.
Тя се вълнуваше от туй, че Нона наистина беше хубава и от необикновената ѝ прилика с майка ѝ, същата Антица. Й. Йовков, ЧКГ, 84. В една от ложите той съгледа рус профил на жена, която го накара да трепне. Каква поразителна прилика с Ана! М. Грубешлиева, ПИУ, 181. Да, аз се гордея, че моята поема има голяма прилика с поемата на Иво Доля. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 124. Художникът дири сили у хората, селяните .. Но често, особено в първите години, селяните дирят успеха на това, което рисува художникът, в приликата. Е. Каранфилов, Б, 84. Той [храмът „Св. Георги“] е строен към ХI — ХII в., когато е строена и Зeменската църква, с която има известни прилики. Ст. Михайлов, БС, 208. Става дума за някое четиво или стихотворение от селския живот. Свиленка веднага сравняваше написаното с положението в Игличево и диреше прилики и отлики. Кр. Григоров, И, 29. Външна прилика. Намирам прилика.See more2. Остар. и диал. Подходящ, удобен случай, сгода, слука, възможност; прилег, прилеж, прилука. Ние връху тойзи предмет ще имаме прилика да говориме и другаде в обширност. Г. С. Раковски, БС I, 143. У ч и т е л к а: — Когато прочее ни ся покажат прилики за да съгрешим, трябва да отбягнуваме тези прилики и да не съгрешаваме. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 299-300. Бързайте, братя, защото секи ден не ражда подобни обстоятелства, а сега е вече най-сгодната прилика за нас да искаме и ние нашето. НБ, 1876, бр. 25, 100. Нейни [на Високата порта] народи .. само прилика чекат, да могат да ся подигнат и отърват. БДн, 1857, бр. 6, 21.
ПРИЛЍКА, мн. няма, ж. Разг. 1. Някой, обикн. мома или ерген, който подхожда за съпруг или съпруга на някого или някоя, който съответства на неговите качества; лика1, половинка. Ала крайно време беше Георги да се задоми, да си намери прилика. В. Геновска, СГ, 218. И колкото да я възжелаваха като жена, отдръпаха се, за да дири всеки своя прилика. Ст. Чилингиров, РК, 19. — Ти за моята сестра ербап ли си, като за тебе халаша ли е останала тя? Ти защо не си търсиш приликата? Ил. Блъсков, СК, 22. — Не бива да те питам, но на мене / защо не кажеш имаш ли любим, / прилика твоя в пътища студени / с ръка да те подкрепя несломим? Бл. Димитрова, Л, 104. Радул майки си думаше: / — .. / Да ми Иринка доведеш, / Иринка, мойта прилика. Нар. пес., СбГЯ, 62. ● Нар.-поет. Л и к а - п р и л и к а; л и к а и п р и л и к а. Тръгна Димитър да търси, / своя си лика-прилика, / тръгна по села, градове, / .. / нигде си булче не найде. Нар. пес., СбВСтТ, 393. Ей зажени се Огнянча детенце, / зажени се тава Марково детенце... / Де си оди ора и градове, / та си тражи лика и прилика. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 4.
2. Съответствие, съобразяване с добрите нрави и обичаи, както е общоприето; приличие, пристойност. Третата снаха .. ще стои да те чака да пружиш ноги, та да ти изуе цървулите, да отвие навущата, каквото що си е ред и прилика. М. Георгиев, Избр. разк., 42. Селските първенци .. са се престрашили от полицията — навикваха я като такъва, която не върви по прилика и по закон. А. Страшимиров, Кр, 45. Богомилите припознавали донегде Вехтий завет, но и него изкривявали и тълкували по своему .. За Христа, съгласявали се, че той само за лика прилика облякъл тяло и умрял на кръст. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 245. Устата трябва да ся отварят и затварят спретно, без да ся развлачат или свиват устните вън от приликата. Ф. Велев, КР (превод), 63. Кога някой ище без време и без прилика да се жени, ожени го. П. Р. Славейков, БП I, 170. Ни с Бога, ни с прилика. Погов., СбНУ ХХV, 35.
3. С гл. с ъ м в З л. ед. За означаване, че нещо е прието за естествено и в съответствие с нормите на поведение; обичайно е, прилично е, прилича ми. Ех, не беше прилика на женена жена да скача. К. Константинова, НДД, 13. Преди две лета тя чу никюпския владика да чете така в голямата черква, ама той владика, та е прилика. М. Смилова, ДСВ, 31. — Е, какво направи сега?... Та тъй ли се челяд отхранва? — Нищо де, нека си хапнат и нашите деца халвица. — Да си хапнат, но когато му е прилика. Ст. Чилингиров, ХНН, 123. Ш и н к а: — Като се връщах от вода, на всяка порта хората ме спират .. З а л и д е: — .. И да знаеш — прилика ли е на момиче да води разговор на всяка порта?! Г. Крънзов, Избр. п, 142.
4. В съчет. с гл. с ъ м и крат. лич. местоим. в дат. За означаване, че някой или нещо съответства, отговаря на качествата и възможностите на някого; приличам, подхождам. Един син имаше той да жени — тъй по волята си — искаше барем и невяста да намери, дето да им е прилика. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 120. Един доктор с положение — и отишъл с някакви дрипльовци да се сбира. Че прилика ли му са? Ив. Кирилов, Ж, 61. — Ха сега да видим .. какъв армаган ми носиш. — Армаган! Зер нали си и ти с жените барабар — и армагана прилика щеше да ти бъде! Д. Немиров, Б, 129. „Мър моме, малка моме, / йобърни са да та вида, / бялолика ли си, / черноока ли си, / прилика ли ми си?“ Нар. пес., СбНУ III, 33. ● Нар.-поет. Л и к а - п р и л и к а; л и к а и п р и л и к а. И започнал да учи врачката какво да каже на Маринка: че на нея ѝ е лика-прилика богатски син, а не този никаквец капанец, когото си е харесала... Н. Каралиева, ЗБ, 20. Причека го Марко чорбаджия / .. / И му вика: „Слуго Аливеро, / дали ми е [девойката] лика и прилика?“. Нар. пес., СбНУ ХLV, 365.
5. Само в съчет.: л и к а и п р и л и к а; л и к а - п р и л и к а и гл. и м а м или с ъ м и предл. с, н а. Приличам, наподобявам по някакви белези, качества, признаци, имам прилика с някого или нещо. Пък и двама властели има в кулата: един стар и един млад. Младият е лика-прилика с моя господар: сънува и бълнува за коне и за лов. Ст. Загорчинов, ДП, 299. Ние и така си го добре знаехме, че имахме и по лице, и по дрехи много съмнителна лика и прилика. Св. Миларов, СЦТ, 216. Неговите [на Платон] послушници извдигат почитането дор до таченето ..: вие ще ги видите съще тъй да ся затичат да си държат високи и обли рамената, за да имат някоя лика и прилика с него. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 16. Дъщеря ѝ Зейнеб, ще ви я представя с една дума, ако река, че е съща лика и прилика на майка си. Св. Миларов, СЦТ, 81.
— Друга (диал.) форма: п ъ р л ѝ к а.