Основна форма: пристра̀стие - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

пристра̀стие - единствено число, нечленувано
пристра̀стието - единствено число, членувано
пристра̀стия - множествено число, нечленувано
пристра̀стията - множествено число, членувано

Results: Synonyms in Infolex:

1 субективизъм - пристрастеност - пристрастие - необективност - субектививност
2 субективизъм - субективност - пристрастие - необективност

Results: Antonyms in Infolex:

1 пристрастие - безпристрастие

Results: Dictionary of Bulgarian Language

ПРИСТРА̀СТИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Необективно отношение към някого или нещо, което е продиктувано от лични подбуди, чувства, предпочитания и под.; пристрастност, предубеденост, субективизъм. Противоп. безпристрастие, безпристрастност, обективност.

В очите му [на шефа] блестеше фанатична принципност. Никакво пристрастие към никого, никакво лично отношение, никакъв компромис. Бл. Димитрова, ПКС, 312-313. Аз сам бих проявил известно пристрастие. От стремеж да бъда обективен, да не се поддам на лични чувства, .., аз бих пресолил гозбата. Г. Джагаров, П, 42. Тук читателят ще намери може би много грешки, но никакво .. пристрастие. Нашата най-голяма амбиция, написвайки тоя труд, е била да се покажем справедливи. С. Радев, ССБ I, 21. Особено греши той [Пенчо Славейков] в отношенията си към българската литература, дето преценките му страдат от субективизъм, пристрастие. Г. Цанев, СИБЛ, 309. За мене е едно щастие, когато мога да кажа за една книга, че е хубава, без да мисля, че могат да ме обвинят в пристрастие или в прекалени похвали. К. Величков, ПССъч. VIII, 265. Никой интерес, никое лично познанство, приятелство или враждебство не мя е увлекло да говоря за хатър или с пристрастие. П. Р. Славейков, ГУ, 72.

2. Обикн. мн. Положително отношение на някого към определени неща или хора, които харесва повече, които смята за по-добри в сравнение с други; предпочитание, афинитет. — Не съм на ничия страна, пристрастия нямам. Г. Стоев, Зав., 73. Коканова има особено предпочитание към обикновените жени .. Тинчето от филма „Момчето си отива“ е най-добрият пример за тези ѝ пристрастия. ФН, 1972, кн. 7, 7. — Заслугата да проведем такава конференция не е само на служебното ръководство, а и на всички членове, които овладяха личните си пристрастия и наложиха градивен стил на форума. Дем., 2002, бр. 140 [еа]. Истината за много от паметниците на старото българско изкуство е била премълчавана или изопачавана .. Неизживените естетически и политически пристрастия .. са влияели много пъти при тяхната оценка. ЛФ, 1980, бр. 27, 1. Диалогът остава винаги по-близо до действителния характер на говорещия, разкрива директно неговите симпатии и пристрастия. Ив. Сарандев, ЕС, 7.

3. Само ед. Обикн. с предл. к ъ м. Силно влечение, голям интерес, подчертана склонност към нещо; пристрастеност. Една странност, която го [чорбаджи Мичо] направи пословичен между съгражданите му, беше крайното му пристрастие към политиката. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 111. Аз отново съм жертва на своето пристрастие към анализите, обобщенията и увлеченията. Ем. Манов, ПС, 40. По забележката на биографа на Нютон, математика Морган, „Началата“ свидетелстват за пристрастието на Нютон към древната геометрия. Ив. Въжарова, ИН (превод), 137. Съвременните тийнейджъри имат една обща отличителна черта — пристрастието към всякаква електроника, която прави всекидневието им по-удобно и по-интересно. С, 2007, бр. 5096 [еа]. Бащата, като гледаше туй решително пристрастие на своя син за книгите и за ученето .., даде го в книгопечатница. С. Бобчев, ЖФ (превод), 13.

See more