притво̀рен - единствено число, мъжки род, нечленувано притво̀рения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член притво̀реният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член притво̀рена - единствено число, женски род, нечленувано притво̀рената - единствено число, женски род, членувано притво̀рено - единствено число, среден род, нечленувано притво̀реното - единствено число, среден род, членувано притво̀рени - множествено число, нечленувано притво̀рените - множествено число, членувано притво̀рния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член притво̀рният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член притво̀рна - единствено число, женски род, нечленувано притво̀рната - единствено число, женски род, членувано притво̀рно - единствено число, среден род, нечленувано притво̀рното - единствено число, среден род, членувано притво̀рни - множествено число, нечленувано притво̀рните - множествено число, членувано
1 неискрен - лицемерен - лицемерски - двуличен - двулик - притворен (книж.) - йезуитски (прен.) - тартюфски (книж.) - фарисейски (книж.)
ПРИТВО̀РЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от притварям1 като прил. 1. За врата, прозорец или някакво друго подвижно приспособление — който е леко, отчасти затворен.
Цвятко остави вратата леко притворена, но Димо стана, дръпна я силно. К. Петканов, МЗК, 141. Запътиха се към училището на даскал Божин .. — Ето тук — каза старият наместник и побутна една притворена порта. Д. Талев, ЖС, 149.See more2. За очи — който е присвит, с почти спуснати клепачи. Пресиян поклати глава и повдигна вежди над притворените си очи. Й. Вълчев, СКН, 85. // За клепачи, клепки, уста, устни — който е почти затворен. Другият полицай, който се миеше на чешмата, чу разговора, видя двамата офицери през притворените си от сапуна клепачи и започна бързо да се плиска с вода. Д. Ангелов, ЖС, 407. Софка поклати глава с притворени клепки, сложи ламбата наблизо и премести килимите. Д. Талев, СК, 67. Не беше се погрижила даже и да начерви устните си, които стояха този път плътно притворени, сърдити. К. Калчев, СТ, 227.
3. За книга, тетрадка и под. — който е с леко, почти прибрани един към друг листове между кориците. В една ръка тя държи на коляното си притворената книга, а с другата е подпряла главата си под лявата буза. Т. Влайков, Съч. II, 213.
4. Остар. Книж. За писмен текст, писмо — който е приложен към друг текст или писмо. — И аз подир половин час ще тръгна с писмото на бея, дето са притворени и бунтовните книжа на доктора. Ив. Вазов, Съч. XXII, 41.
ПРИТВО̀РЕН2, -рна, -рно, мн. -рни и (рядко) -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от притварям2 като прил. Книж. 1. Лъжлив, неискрен, неестествен. — Какво е на госпожата ви? — попита докторът с притворното си, задължително на лекаря спокойствие. Ив. Вазов, Съч. IX, 142. — Случайни пътници? Ангели Божии, изпратени от небесата! — извика Смилец с притворен възторг. Ив. Вазов, Съч. XIV, 86. — Не, Ноне, не, аз се шегувам — каза той, като се скри пак в предишната си притворна веселост. Й. Йовков, ЧКГ, 95.
2. Престорен, превзет, лицемерен. Свръхщатният драгоманин Гарджуло, един извънредно притворен и хитър левантинец, вечно снове вън от Банско, губи се по цели дни, с което задава голяма тревога на властите. Бълг., 1902, бр. 451, 2. Не е за тебе онзи свят на чужди, / притворни люде — в кралския дворец / царува само гордостта. Фр. Шилер, ВТ (превод), 63-64. Все още го преследваше притвореното лице и фалшивият тон на доктор Загорски. В. Геновска, СГ, 284.