притво̀рно -
ПРИТВО̀РНО
нареч. Книж. 1. Неискрено, лъжливо; притворено. — Добро утро, мамо! .. — Дал ви Бог добро, мами. После тя притворно ся начумери. В. Друмев, НФ, 88. Че как? Мигар искате да се откажа притворно от сърцето си и от чувствата си? М. Балабанов, С (побълг.), 105.See more2. Престорено, превзето. Как аз либя? / сам си знам: / ил лъжливо, ил искрено; / ил чисто, ил притворно; / чувствованието не е вам; / как аз либя, сам си знам. Г. Софиянец, П, 38-39.